Малкият Алексей се появи на бял свят на 7 юни, а гордият татко Горан не е преставал да приема поздравления и да черпи, пише Стандарт. Щастливите родители живеят заедно от 2007 г. в нов апартамент в столичния квартал "Слатина". А стаята за бебето в пастелнозелени тонове е готова от месец. Симона и Горан Петров се запознават през декември 2006-а на тържество на Федерацията по естетическа гимнастика, чийто президент е Мариета Дукова, треньорка на Пейчева. Той обаче се оказа случайно в ресторанта. "Заговори ме и така тръгнаха нещата. Много бързо усетих, че искам този човек да е до мен. Затова и толкова скоро заживяхме заедно. Идеята ни беше още отначало да имаме дете, когато прекратя спортната си кариера. Той обаче не настояваше заради това да спра с гимнастиката. Изчакваше аз да преценя когато стана готова. Докато тренирах, винаги ме подкрепяше. Добре че бяхме заедно, когато бях контузена и не можех да мръдна от болка", разказва Симона пред Стандарт. Когато се случва драматичният инцидент, двамата тъкмо са се нанесли в новия блок, в който все още няма асансьори. "Не можех да слизам и да се качвам по стълбите. А той всеки божи ден ме обличаше, обуваше, носеше ме от последния етаж до долу. Бях на операция в Германия за 20 дни. Без Горан нямаше да се оправя". Алексей не е кръстен на никого от родителите и роднините им. Избират името още преди да знаят дали ще е момче или момиче. "Бях бременна във втория месец, когато започнахме да коментираме имената - от А до Я." Като стигнали до Алексей, спрели. "Той не харесваше моите предложения, а аз - неговите. Най-важното е, че Алексей е много добричък, спокоен - само спи и яде. Всеки, който е дошъл да ни види, казва, че изцяло е мое копие, а косата била на баща му. Горан е толкова щастлив, че вече няколко дни кани гости, вдига празненства, веселби. За два часа идва да ни види. Всички в болницата бяха толкова внимателни към мен и към детето". Преди да забременее, Симона винаги казва, че иска едно дете. Но сега е убедена, че няма да остане само с него. Надява се след време да имат поне още едно, момиченце. "Не смятам да остана цял живот домакиня. Трябваха ми само три месеца без тренировки, за да си отдъхна, да се отдам на развлечения и нови емоции. Останалите шест месеца ми дойдоха в повече. Имах желание да правя нещо, но бременността ми пречеше. Намеренията ми са да се отдам на детето, докато навърши годинка. После ще започна работа - но не всепоглъщаща. Не искам да отсъствам прекалено много и да лишавам семейството си от внимание".