Когато фрустрацията ни се трансформира в гняв, който не може да се реализира в ефективни действия,  агресивният стремеж може да се насочи и разтовари в хранене. В този случай хранененето символизира разкъсване на обекта на нашето недоволство с ръце, зъби и прибори, сдъвкането е процес, насочен към дезинтегриране на обекта, а с поглъщането на последните трохи се заличават следите от този агресивен акт.

2. Поглъщането на храната обаче има и друга функция – запълва усещането за вътрешна празнота (в буквалния и преносния смисъл). За съжаление  голяма част от хората не знаят как да се справят с разяждащото чувство на празнота в психичното им пространство. Всеки има моменти, а понякога и цели периоди от живота си, в които се чувства ненужен, несигурен, изоставен и самотен, загубил усещането за смисъла от собственото си съществуване. И тогава закърпваме положението с нещо лесно достъпно – храна.

Проблемът в този случай е, че колкото и да се тъпчем, чувството за емоционална празнота остава. Може да се каже, че повечето хора с наднормено тегло са пълни не поради физиологични причини, а защото са нещастни. Или неудовлетворени. Или несигурни. Или хронично фрустрирани.

3. Презапасяването с храна в периоди на екзистенциална несигурност също може да бъде причина за затлъстяване. Това важи особено за онези, които са преживели периоди на оскъдица. А тази нагласа се предава от поколение на поколение.

4. Недостиг на удоволствие. Храната е един от основните източници на удоволствие (като движението, секса). Ефектът й e на слаб наркотик – след нахранване изпадаме в състояние на спокойствие, реакциите и сетивата ни са леко притъпени, дори можем за кратко да се отнесем извън реалността чрез лека дрямка. Затова когато сме нещастни и искаме да усетим нещо приятно, търсим спокойствие в храната.

Разстройствата на хранителното поведение твърде често са само симптом на вътрешен психологически проблем. В общия случай - неосъзнат. Ето защо тяхното лечение трябва да включва консултация с психолог/ психотерапевт.