През 1900 година едва 14 на сто от световното население е живеело в урбанизирани зони. Преди три години статистиките показваха, че този процент е скочил на 50 на сто. А по данни на ООН през 2050 година 70 на сто от жителите на планетата ще живеят в градове.

Вярно е, че градските хора се радват на по-добра работа и на по-добро заплащане. Те ползват по-добри здравни услуги имат по-богат избор на храна. Но тези неща си имат цена - градската среда излага хората на повишен риск от хронични заболявания, като психически болести, имунни заболявания, артрит, инфаркт, рак и проблеми с фертилитета.

Според ръководителката на проучването д-р Мария Маркос от университета в Гранада, градските родилки, въпреки че като цяло са по-възрастни и с по-малко тегло от провинциалните, раждат по-големи бебета, което би трябвало да е положителен знак. Но когато се сравнят плацентите на майките от оживен мегаполис с тези от тихата провинция, при градските родилки се откриват големи количества химически замърсители, наречени ксеноестрогени. Неблагоприятното въздействие на ксеноестрогените се свързва със затлъстяването, хиперактивността, ранния пубертет, проблемите с плодовитостта, рака на белите дробове, простатата и гърдата, пише в. "Дейли мейл", цитиран от БТА.

Животът в панелни блокове излага децата на много по-голям риск от силно късогледство /над 6 диоптъра/, което води до слепота при 50 на сто от случаите в по-късен етап от живота им. А това се дължи на недостатъчния контакт със слънчевата светлина.

Сравнително стерилната градска среда излага жителите й още от малки на голям риск от алергии и астматични заболявания. Според една от здравните хипотези тези отрицателни въздействия се дължат на недостатъчния контакт на малчуганите със сравнително безвредните микроби от почвата, калта и зелените площи, които изграждат ранния имунитет.