Ени: В Ню Йорк ритъмът направо те убива
Евгения Радилова, която от години живее и работи в Щатите, преди дни се срещнала с Ал Пачино, с когото разговаряла за бъдещ проект.
Обратно в новинатаКоментари - Ени: В Ню Йорк ритъмът направо те убива | Лайф.dir.bg
Коментари
поне по 2000 лева на месец и си заслужава да се натяга!
Както бе казано в един известен сериал в в Ню-Йорк има една основна стока или услуга и едно основно платежно средство за нея - уреждане с подходящите хора и съответно секс. Колко стотици хиляди девойки по света като нея си мечтаят да станат актриси и колко всъщност стават...
Робско, завистливо и глупаво племе сме. Никога няма, да се оправим с тоя манталитет. И нобелова награда, да беше взела пак щеше да бъде оплюта.
Много зависи дали имаш човек около себе си, с който да говориш Български. Също много важно е колко свободно време имаш - когато човек почива, обикновено мисли на родния си език. Ако момичето живее много динамично, по цял ден тича насам-натам, нищо чудно да и е трудно да превключва на български.
Приятелката ми от 15 години живее в САЩ омъжена от доста време за американец ,не общува с никакви българи там където е и като се чуем по телефона,не се усеща нито акцент,нито запъване на думи,абсолютно нормално си говори момичето,без да й се налага да "превключва" на български.
Защо си мислиш, че не разговаря и с други българи? Освен това, ако по цял ден си е сам ав къщи, за какво ли си мисли и на какъв език?
Значи, може ли да споделя нещо от личен опит? Бях в САЩ на гости, за три месеца, през 1993 г. Та през тези три месеца, с малко изключения може да се каже че изобщо не съм говорил български. Пак повтарям: Бях на гости при американци, не на работа. Та при първата ми среща с много българи накуп беше на летище Кенеди в Ню Йорк. Беше ми странно да говоря пак български - усещах го като чужд език, но разбира се без акцент, без да се запъвам, нормално си говорих, и все пак... като изтървах един малък пакет от багажа извиках "Ooops!" по инерция. Обикновено ми трябват няколко дена да "превключа" на какъвто и да е език. Искам да подчертая: Всичко е строго индивидуално, някои превключват много лесно, други не. Не става въпрос за лигавщини, имитация на чужди акценти, "забравяне" на думи и т.н.
Кат те убива ритъма кво праиш там?Остава сега да те мислим итебе .Що не си дойдеш при нас моме?Щот не ти стиска да живееш тука и си се уредила в странство а на това отгоре нахално ни се оплакваш от ритъма
"Все още се опитвам да превключи от английски на български." - май и авторът на статията още не може да превключи на български ;) Иначе да не се прави на луда, от 7 години живея в Германия, а познавам българи, които живеят и от 20 и нямат абсолютно никакъв проблем да си говорят на български.
Аз също живея 17 години в чужбина, но понякога се бъркам неволно. Разликата е, че тя си гони мечтите и успява, а такива като нас робуват за да оцелеят. Дано успее.
Ако има и други българи, с които да общуваш сигурно е така, но ако няма с кой две думи да си кажеш след няколко години и ти ще изпитваш затруднения.
Пак искам да повторя: Аз бях в САЩ за три месеца, и почти не съм говорил на български с българи. Изключвам две три срещи за няколко минути и два три телефонни разговора. На летище Кенеди срещнах цяла тумба българи накуп които се връщаха в София, и като без да искам изпуснах една торба багаж без да се усетя казах "Oops!" Ама това не е нищо и не се брои - особено след като се върнах в България и разбрах, че и тука вече е прието да казваш "упс" - на чист български!!!
Страхотна жена, единствено мога да и пожелая много успехи в актьорската професия и дано някога, вече като преуспяла актриса, реши отново да се върне в България за постоянно.
Завиждаме ли коментиращите? Ясно, че всичко ви е ясно и такива като нея сте ги връщали в натоварените си периоди, защото не са ви на нивото, ама се чудя защо вие пишете под нейната новина, а не обратното? :) Или вие нямате нужда от публичност, успели сте и идвате само да излеете неудовлетворението си от ужасния шеф, неразбиращия партньор, нелюбезната чиновничка, невъзпитаните младежи, продажните политици, намръщените съседи и мързеливите колеги в иначе идиличния ви живот :)
Едно време познавах един доктор дето след 6месеца емиграция в Австралия говореше с англииски акцент и си тананикаше непрекъснато две думи на англииски за да покаже... нещо... Туъ да живееш нейде няколко месеца и после да ти е трудно да превключиш е най долния и смешен селски номер за да покажеш колко си ... хм, умен, извисен или де да знам какво... От личен опит ще ви кажа, че най/много да кажеш някоя дума на чужд език или да се затрудниш с някоя дума и то защото чуждия аналог е по/точен и то само след примерно 10 години нейде... айде холан с трудностите по превключването
А вие лично били ли сте в чужбина за дълъг период от време, без да обелите и една дума на български? Гарантирам, че само след няколко месеца общуване САМО на чужд език ще започнете да се затруднявате да намирате българските думи!
А при срещата с Пачино дали е имало пенетрация?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}