Коментари - Най-голямото дете в семейството е любимец на родителите | Лайф.dir.bg

по скоро най-малкото

Аз съм голямото дете и вечно гледат да ме прецакат!Не ви е вярно изследването

Тези са "открили Америка", защото подобни неща четох през далечната 1974, а сигурно и доста преди това е имало хора стигнали до такива заключения.

Калифорния, ах Калифорния! Г-жа/гУспо`ицата професор да си настърже ряпа да яде.

Не е вярно, имам две деца и слабостта ми е към малкото дете. Голямото е по-оправно, а малкото има нужда от мен. Ако в семейството има болно дете - привързаността винаги е по-силна към него.

Да, ама само ако е момче. Каките винаги са по-тормозени, особено от майките. Странното е, че това изгражда характера при момичетата. Обаче при разнополовите деца, винаги момчето получава повече внимание и нежност.

И аз съм по- голямото дете и брат ми винаги е бил превигирован

Аз имам слабост към първото /момчето/ Когато забременях с дъщеря ми, големият беше само на 1 година и ми беше толкова жал, че ще бъде изместен и ще обръщаме повече внимание на друго дете, че през цялото време на бременността си обещавах да не го допусна. В резултат - никога не ощетих първото дете заради второто, а малкото израстна по-самостоятелно. И до ден днешен се отнасяме еднакво с двамата, даже на моменти по-специално с баткото, а момичето към всичко се адаптира.

И аз съм по-голямото дете, но никой не ме е прецаквал. Аз съм детето, което се чувства добре с това, което е постигнало. По-малкото дете каквото и да направи, никога не е достатъчно и не може да се радва на постиженията си. Дори си мисли, че е било винаги пренебрегвано, колкото и да ми е странно това, понеже в детството беше любимото дете на баща ми.

аз пък съм по-малкото дете, и това, което пише в статията е 100 %. По-големите са любимци и родителите преживяват различните етапи първо с тях, после с по-малките не е толкова интересно.