Коментари - Почина Леонид Броневой – Мюлер от ”17 мига от пролетта” | Лайф.dir.bg

велик актьор - светла му памет и да почива в мир

Дори и в онези времена, парадоксално, народът избра за любимци този умен "Мюлер" и нашият мъдрец "Велински", а не натрапваните отгоре червени екшън-герои. Такива ми ти ралботи. Неведоми са пътищата Господни.

Борман казва на Штирлиц: - Штирлиц, мне кажеся, что Мюллер - русский разведчик. - Не знаю, не знаю, но можно проверить, - отговаря Штирлиц. Вечерта ще вържем едно въженце пред кабинета му и ще слушаме на какъв език ще пропсува. Спъва се Мюлер вечерта и се чува: - Ёбана в рот!!!Какая сука?!! - орёт Мюллер. Тук Борман не издържа: - Нихуя себе словечки?! Штирлиц: - Тише, тише товарищи, нас могут услышать.

"17 мига от пролетта" великолепен сериал и великолепна акторска игра!

Филма не съм го гледал, но свастиката тук е сложена на грешната страна. Не знам дали това е огледало или от грешка на няйкой руски колхозник набеден за реквизитор, но при всички случаи показва невежеството на онзи в дира, който е подбрал снимката.

Между 1945 и 1989 г, в СССР ( Русия) показваха филми само за една война, в която участват марксистите... Те в други войни НЕ са участвали. Ама Русия за да стане голяма държава е водила стотици войни срещу- араби, негри, турци, китайци, японци, монголци...

Онези, по-младите, които не са гледали филма, да не коментират, моля. Фантастична игра на Броневой, както и на всички останали прекрасни актьори, участващи във филма. Самият филм бе /и все още е/ на изключително високо ниво. Пак за сведение на по-младите - във филма за първи път в историята на киното на СССР германците бяха представени като разумни същества, а не като полу-идиоти. Светла му памет на човека, да почива в мир!

Използвайки смъртта на този не особено талантлив руски артист, редакцията на ДИР прави плонж пред потомците на фашистите в Германия и у нас в т.ч. на Премиера ни Б.Борисов, който изтъкна този си произход по майчина линия, като това стана модерно у нас!

Да, на фашисткото мракобесно гестапо.

Я прошу, хоть ненадолго, Боль моя, ты покинь меня. Облаком, сизым облаком Ты полети к родному дому, Отсюда к родному дому. Берег мой, покажись вдали Краешком, тонкой линией. Берег мой, берег ласковый, Ах, до тебя, родной, доплыть бы, Доплыть бы хотя б когда-нибудь. Где-то далеко, где-то далеко Идут грибные дожди. Прямо у реки, в маленьком саду Созрели вишни, наклонясь до земли. Где-то далеко, в памяти моей, Сейчас, как в детстве, тепло, Хоть память укрыта Такими большими снегами. Ты, гроза, напои меня, Допьяна, да не до смерти. Вот опять, как в последний раз, Я все гляжу куда-то в небо, Как будто ищу ответа...

Велик артист! Светла му памет!

Великолепен актьор! Лека му пръст!

Бог да го прости! Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц. Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал... На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път... Ами ако наистина беше сомнамбул?!

Евреин изиграл ролята на Мюлер

Абе тоо, кой каква роля изиграл, каква съвецкая награда получил е всичко на всичко, сума по сума е прах и мерудия... Санкциите срещу Расия нали се задействаха, е това е важното ;))

Хахаха, дира заприлича на руски некролог.

Талантът няма народност. Поклон .

Кое е това гюбре?

Bелик артист, Bелик!... да почива, в мир!!;))

Думи на ЛЕОНИД БРОНЕВОЙ: "Ще кажа ужасно нещо: дори Хитлер е по-добър от Сталин! Тези, които арестуваха, между другото, все още са живи - докато тези, които бяха арестувани, почти са измрели, а аз, чието детство беше помрачено, чието място на раждане - най-прекрасният Киев - отровен и плътно, свързано със спомените как разпръснаха нашето семейство по целия Европейски съюз СССР (баща ми сече дърва на Колима, майка ми се скиташе по всички градове и села, аз тръгнах по света с гол задник), винаги съм казвал и ще казвам: да не посмеете, дори не си помисляйте да тъгувате за ада - трябва да се помни доброто, а не злото! Так кто победил, спрашивается, мы или они? Или наш товарии потом Мюнхен, уютный домик, клумбы с цветами, дорожки песочные... По одной из них к своему мерседесу старичок бодро шагащ Сталин и все последующие товарищи и господа, которым абсолютно наплевать на то, что кто-то здоровье на войне потерял, чтобы они разъезжали сейча Всички ни беди, между другото, идват от това, че ние не помнм доброто. Например, какво спечелиха от Победата, онези, които воюваха за тази победа, кому бяха нужни те след това? Преди седем или 10 години по телевизията показаха кадри, заснети в Русия и Германия - лежи наш стар фронтовак, без крака, натикан в някакъв опешенъгъл, до него се търкалят страшни, грозни протези (който ли ги прави такива?), А след това - Мюнхен , уютна къщичка, цветни лехи, пясъчни алеи... По една от тях бодро крачи към "мерцедес-а" си дядка - бивш войник от Вермахта: посмъртно не можеш да кажеш, че и двата чу крака са отрязани! Така че кой всъщност е победил, пита се, ние или те? Или другарят ни Сталин и всички последващи другари и господа, на които им е през онази работа, че някой във войната си е загубил здравето, за да пътуват сега те в скъпи коли и с часовници за стотици хиляди долари? "

Бог да го прости! Той имаше чарът на "лошия" герой. . "...Не думай о секундах свысока, Наступит время - сам поймёшь, наверное. Свистят они, как пули у виска. Мгновения, мгновения, мгновения. Мгновения спресованы в года, Мгновения спресованы в столетия, И я не понимаю иногда, Где первое мгновенье, где последнее. У каждого мгновенья свой резон, Свои колокола, своя отметина. Мгновенья раздают кому позор, Кому бесславье, а кому бессмертие..." Мда, стойностно изживените мигове донесоха безсмъртие и на Вячеслав Тихонов и на Леонид Броневой...

Велик артист. Да почива в мир.

Преди няколко дни почина и световноизвестният руски баритон Хворостовский Дмитрий Александрович

Щирлиц влиза в стаята си.Мюллер седи зад бюрото му и му чете шифровките до центъра. Щирлиц вади пистолет и стреля 5 пъти. Куршумите отскачат от Мюллер. "Броневой" подумал Щирлиц

Бог да го прости !

Е не този не трябваше да умира.

Егати тъпия руски вестник сте.

в русофилската българска кочина това може да е новина,дали има и 1% от хората,които са чували за тоя световнонеизвестенартистхайде сега си представете,че 30г.след края на Хитлер в Германия умира някой от артистите по това време,дали ще се отрази в новините,замислете се,ако има с какво и ще видите колко смешни и жалки сте

Лека му пръст ! Специално в този сериал направи страхотна роля ! Няма как да не го запомни човек. Затова са и многото анекдоти за героя от филма. Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: - Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: - Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: - На-а-а-а-а-а!

Мюлер към Щирлиц: Щирлиц, а вас попрошу задержаться...Мне Щирлиц снился страшный кошмар - к 2017 году наш канцлер будет баба, будет подчиняться америкосам и будем платить денги евреям...