Коментари - 7 игри от нашето детство, на които да научим децата си | Лайф.dir.bg

Ами ръбчетата на тротоара с топката помните ли ги

Поздравления за материала. Миналата година учих дъщеря си да играе на ластик :) А някой дали си спомня как се казваше тази игра https://knizharnitsa-elfite.com/igra-s-vazentze-za-ratze-cat-s-cradle.html Със сестра ми като малки играехме много, но не мога да се сетя как и казвахме.

играта 'пароли' - разделят се на 2 отбота и всеки отбор има парола . играта приключва когато двама или повече хванат човек от другия отбор и със шамари и извиване на ръцете му разберат паролата . не знам кой я беше измислил :))) а това "Ема, есасаса, есаса о пипи я" не е вярно . трябва да е буква по буква 'mississippi"

Когато бяхме малки играехме с топка на "ръбче"; тогава нямаше много коли и около тротоарите беше свободно. Целта на играта беше да уцелиш с топката ръба на бордюра и ако топката отскочи високо печилиш 10 точки, ако отскочи ниско - 5. Стотинките в играта с топчета на триъгълник, ги заменяхме с бирени или лимонадени капачки. В Сливен на топчетата казваха "гелни", или "гелнички", на "гудите" - "комбали", на "сирийчетата" - "коралчета". А колко сме се пръскали с вода, използвайки празни шишета от "Веро". Хубаво време беше, ама някакси много бързо отмина.

1) Играта с топчета и гуди (биячите) в София я играехме със стотинки, както е писал по-долу майната. 2) Имаше една игра се джобни ножчета (държави ли се казваше?). Очертава се кръг в пръстта и първият забива ножчето в кръга и тегли линия която разделя "света" на своя и друга/и държава/и. Продължава да оптива да забива и цепи територията на другия, докато съвсем я завземе или тя е толкова малка, че не може да се цепи вече. Ако пропусне, другият играя забива и така може да продължи доста дълго. 3) "Кобила" - 2 отбора, едните се нарежадат един зад друг, приведени с хоризонтални гърбове (първият се държи за дърво или нещо друго пред блока). Другите почват да скачат един след друг отгоре и опитват да съборят веригата на първия отбор.

Ех, спомени!!!!! Наистина всички тези игри бяха част от нашето детско ежедневие, мога да добавя, че играехме и на фунийки, но разбира се, много се пазихме, без твърди краища, без карфици и т.н. Също ритахме и играехме бейзбол, няма как да не спомена и играта на дама:))))) Еххх, спомени прекрасни!

Индинаско око - един от всички заставя с гръб и брои до 10, като другите на няколко метра зад него се опитват да се приближат и да го пипнат. Ако след преброяването види някой да мърда се праща обратно до началната линия.

Игра на топчета, лимки,билета....в Пловдив тези игри бяха на джамини! :-) Обикновенните можеха да се купят от магазините или някой да от тютюневата фабрика да ти ги донесе / там се използваха за нещо, но не съм сигурен за какво/. Най-ценни бяха ..."сирийките". За първи път се появиха когато родителите на някои съседски деца отидоха на работа в Либия, Мароко, Тунис. Бяха много красиви и не се продаваха у нас. Играеха се основно две игри. 1. На триъгълник - очертаваше се един триъгълник не много голям / в зависимост от броя на играчите със страни около 20 до 30 см.страните/. На около 3 до 5 метра / когато играят много добри играчи/ се очертаваше една права линия успоредна на една от страните на триъгълника. Всеки от играчите поставяше по една джамина по върховете или страните на триъгълника. Играта започваше като от триъгълника всеки хвърляше своята дажамина бияч към правата линия и в зависимост от това кой е най-близко до линията се определяше редът в който всеки ще започне играта. От линията всеки "изстрелваше" своя бияч към триъгълника, като целта е да удари и изкара извън триъгълника някоя от джамините поставени там. Ако това станеше, тази джаминва вече ставаше негова и той имаше право на следващ пореден ход. Ако пропуснеше, от основната линия в игра влизаше следващият играч. Когато вече има поне един играч в играта, следващия на ход има право на избор - да стреля по джамина в триъгълника или по бияча на някой от другите играчи. Ако го удари...ударения излиза от играта. Играта приключва когато всички поставени джамини в триъгълника станат притежание на някой. Тогава играта започва отново. Някъде около около 6-7 клас, първо по между с и тайно, когато няма много хора наоколо започнахме да играем като в триъгълника всеки поставяше по една или две стотинки. Този вариант се играеше най-редовно от по-големите / от гимназията и дори от млади мъже в махалата/. Когато нямаше много хора, а желаящеите да играя са само двама или трима се играеше на: "чукниш-едно, педиш-две". Играеше се на пръстта, като единият от играчите хвърляше джамината на около 3-4 метра. Другия след него стреляще по джамината на първия и целта беше да я удари. Ако това стане, удареният даваше една джамина на втория / във варианта със стотинки 1 или 2 стотинки/ . След като го е ударил , пак той беше на ход и трябваше да изстреля дажамината така, че не да удари да доближи противниковата на разстояние което той може с педята си да опре своята и на противника джамина, като това пак се "заплащаше" според уговорката в играта с една или две джамини. Повечето играчи изстрлваха джамината като я държаха в едната си ръка с помоща на палеца и показалеца-тази техника се наричаше "пловдивската". Другата беше "софийската" - джамината се държеше с показалежа и палеца на дясната ръка / за десничарите , за левичарите обратно/ и се придъжаше към тях с показалеца на лявата ръка. Изстрелваше се с десния показалец. Един от ударите се наричаше "дик" - когато джамината се изстреля по въздуха и без да докосва земята директно удари противниковата джамина или някоя от тези в триъгълника. Получилият правото да играе първи се наричаше "баш", а последния "енгери". Надявам се , че бях полесен и не много досаден с обяснението.

1. Игра на лимки (доси) - нареждане на ред от лимки (пъстри стъклени топчета) и опити от разстояние да се наруши този ред с друга лимка - бияч. Имаше и "бомби" - големи лимки. 2. Колонии - кръг върху земята и се забиват ножки за завладяване на колонии. 3. Челик 4. и т.н.

Играта Дама сте забравили, която се скачаше в едни квадратчета. Иначе статията ме върна в детските спомени! Когато улиците бяха спокойни, а пред блоковете нямаше коли една върху друга, като сега. При това говоря за края на 80-те и началото на 90-те.

Къде в България и по кое време са се играли някои от тези игри - тъпи, с насилие и ,, пиян морков,, - езикът напияндета и оутсайдери. Къде ли са го лъгали писалив , че има такива идиотизмми в детските игри.

Адашко.... благодаря добра статия.

на фунийки. Истинската фунийка - никога с лепило, да не говорим за карфици! - с истинска тръба - месингова от старите трамваи, на десетина метра пробива празна кибритена кутия. Зимъс - на кормилачки, ако знаете какво е :)

Фунийки

Имаше една игра "ШИШЕ". Но не онова, което се завърта! Беше мешаница между гоненица и криеница. определя се един гонещ. в малък кръг се поставяше едно шише, обикновено беше от "Веро" (по-възрастните даже може да помнят формата му). Определя се първия или последния "заплют" ще е следващия гонещ. Шишето се ритва и всички хукват да се крият, гонещия през това време трябва да сложи шишето на мястото му и който не е успял да се скрие бива "заплют" с думата "шише" като шишето трябваше да се тупне в кръга. Заплютия излиза от игра. След това търси останалите. Когато види някого търчи да тупне шишето и да го заплюе с думите "шише". Обаче, ако някой друг от играчите през това време успее да ритне шишето, преди да е заплют, играта започва отново, като всички, включително и заплютите бягаха да се скрият. Шишето трябваше да се сложи отново кръга и така до като не се заплюе и последния. Така един гонещ можеше да бъде гонещ доста дълго време.

Кенеф, играе се с баскетболна топка на кош, цък-цък и мачове. Накрая се влюбих в щангата, хахаха

Имаше и игра на Картоф. Нареждахме се в кръг и с волейболни пасове си подавахме топката. В средата на кръга беше седнал картофът. В един момент някой от кръга трябваше да уцели този, който е в средата. Ако не успееше или картофът хванеше топката, излизаше в кръга, а на негово място сядаше неуспелият.

днес децата имат едно основно забавление-телефона. То им дава достъп до чудния свят на игрите а като станат 5 клас почват да гледат и опознавателни клипове по биология Седят и зяпат в телефоните целодневно. В по гимназиален етап най-отворените почват да ходят на фитнес и да се шарят с татуировки. Така се подготвят да бъдат елита на държавата.