Игра на ластик

Тази игра се играеше предимно от момичета. Използва се здрав дебел ластик, около 4-5 метра дължина. Краищата му се завързват и се опъва между краката на две деца, така че да оформи дълъг правоъгълник. Снадката (мястото на завързване) е добре да остане някъде при краката на децата, за да не пречи на играча.

Момичетата се редуват да скачат в игралното поле, като изпълняват различни по сложност прескачания, като през цялото време казват или изпяват различни стихове в такт с подскоците. "Ема, есасаса, есаса о пипи я" - сигурно всеки помни това.

Играта има различни нива на сложност - с всяко ново скачане ластикът се вдига все по-нагоре, а "хореографията" става все по-трудна. Целта е да не направиш грешка, да не стъпиш на ластика или да се уплетеш при скачането.

Ако искате да си припомните правилата на играта и да научите вашите деца на нея, Уикипедия предлага доста детайлно описание на броениците, позициите и различните нива.

Кър

Играта е известна още с името Ура или шмайзер. На асфалта с тебешир се разчертава игрално поле. Децата се разделят в два отбора с равен брой играчи и се разполагат всеки в своето игрално поле.

Целта е поне един от участниците да успее да излезе през страничния коридор на схемата, да достигне противниковото поле по коридорите и да настъпи вътрешния ъгъл на други отбор. Тогава извиква "Кър" или "Ура", с което отбелязва победа.

Докато играчите се опитват да направят това обаче, участниците от противниковия отбор се стремят с бутане и дърпане да го извадят от очертанията на играта или да го накарат да настъпи някоя от линиите - тогава той изгаря и отпада от играта. Докато минава по коридорите, играчът има няколко "безопасни" полета, в които е защитен и може да поеме дъх и обмисли стратегията си.

Тази игра понякога става доста ожесточена и е била причина за не едно и две ожулени колена. Но и за много спомени.

Стражари и апаши

Тази игра е своеобразна криеница с гоненица. Децата се разделят на два отбора - стражарите броят до 10, докато апашите се скрият. Стражарите започват да търсят и гонят апашите, а когато хванат играч, казват "Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат". С това "заклинание" апашът вече е присъединен към отбора на гонещите.

Снимка: iStock/Getty Images

Народна топка

Децата се разделят на два отбора. Игралното поле се разделя на две равни площи с линия по средата. Целта на всеки отбор е да уцели играч от противниковия с топка, за да го отстрани от играта. Използва се една топка, като тя може да се хвърля и удря по всякакъв начин без ограничения. Участниците могат да се движат свободно в своето поле, да си подават и разменят топката, да целят противниците, докато топката не бъде овладяна от противниковия в тяхното поле. Тогава другият отбор на свой ред започва своята битка за уцелване. Печели онзи отбор, който остане с поне един играч до финала.

Алтернатива на играта е организация, при която двама капитани застават от двете страни на игралното поле, а всички други участници в средата. Капитаните трябва да целят с топката останалите играчи, като така ги отстраняват от играта. Онзи, който е успял най-дълго да избегне удара и е останал последен, печели играта и на свой ред после става капитан.

Снимка: iStock/Getty Images

Пиян морков

Това е отново игра с топка, при която двама играчи застават отдалечено един от друг в двата края на игралното поле. Посредата остава третият играч. Двамата странични си подават топката, а задачата на средния (пияния морков) е да се опита да я хване - успее ли, той застава отстрани, а в средата "пиян" влиза онзи, чийто пас е бил уловен.

Игра на топчета

Помните ли красивите стъклени топчета, които събирахме и разменяхме като деца? Ако пазите такива у дома, може да си припомните тази игра с вашите деца.

В мека, но равна пръст (или пясък) с пръчка се очертава кръг. Децата си разпределят топчетата поравно и се редуват да ги хвърлят, като целта е да уцелят очертанията на кръга. При друг вариант на играта стремежът на всеки играч е също да изтика извън полето противниковите топчета.

Цепеница

Тази игра изисква повечко играчи. Децата се разделят на два отбора, като се хващат за ръце. Едно дете от другата група се засилва срещу верижката на отбора в опит да я разцепи. Ако не успее, трябва да се присъедини към този отбор. Ако успее, избира на свой ред играч от верижката, когото да включи в своята група. Така децата се редуват да разкъсват групата на противниковия отбор, докато едната група отнеме всички играчи от другата и остане един.

А какви бяха вашите любими игри като дете?