Коментари - Джеки Чан остаря, преди да порасне | Лайф.dir.bg

Джеки Чан, Чък Норис и Попай Моряка

Джеки Чан е изключението на азиатското и спортното кино. Във всички спортни филми с бойни изкуства, борба, мускули артистите играят роли на герои без Живец, биейки се машинално и безумно, буз някакво послание към зрителя. Зрителят е в ролята на воайор. Докато Дж. Чан кара зрителя да участва във филма. Ментално. За мен шедьовъра е "Кой съм аз". Само уникален талант може да бъде частен наемник с безупречни бойни способности, но също така да се превърне в истински масай. Невероятна идея на режисирането и изпълнението. Там Дж. Чан е на небосклона. А случайното му "влизане" в рали Париж-Дакар е шедьовър. Особенно анастезата с кокосовите орехи. И опита да говори, след като е изсмукал отровата на змията и сдъвкал билки за да наложи раната на ухапания.. Или сцените с дървено сабо в Холандия. Малко актьори биха изиграли такива етюди, оставайки сериозни и големи в Киното. Шварценегер, Сталоун, Сегал и др. са все положително сериозни а с лошите винаги се гледат "мръсно". Точно този стереотип разбива Дж. Чан и прави зрителя съпричастен и част от повествованието. Не всеки може да е камара мускули, да гледа непрекъснато "лошо" и да е 100% непобедим. Джеки Чан е простосмъртно добродушен, понякога наивен, понякога прави грешки които му костват болезнени удари. Превръщайки го съсед по кресло в киносалона.

Един от най-земните и истински хора в света на известните... Страхотен ЧОВЕК!!!