Коментари - Виктория ни представя на "Евровизия" с "Growing Up is Getting Old" (видео) | life.dir.bg
назад

Виктория ни представя на "Евровизия" с "Growing Up is Getting Old" (видео)

Читателите на Dir.bg видяха на живо как младата изпълнителка обяви името на песента

Обратно в новината

Коментари - Виктория ни представя на "Евровизия" с "Growing Up is Getting Old" (видео) | Лайф.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

@Един друг, ти чу ли швейцарското, и то пост-емо-ско, пост-гот-ско, чудо, дето води в неофициалната класация? Да си беше поне стоял в диапазона, където поне като глас е чудесен, а не да ми вие на фалцет по време на хоруса. Да не говорим за самата песен. Даже да оставим явно вездесъщата, обвзела всички тийнове депресия, ведно с teen angst-а им, погледни ѝ (на швейцарската песен) тривиалните въпроси и отговори, дето такива песни се пишат по три на ден и ѝ чуй много неприятния, банален хорус, барем сто и един пъти вече чут през годините и то в не много талантливи песни. Просто няма място за сравнение със сложната музикантска конструкция и морфеми на викториевата, а и изпята превъзходно. Все пак, откровено, нещо ме гложде, че съм я чул някъде на Виктория песента, но не мога точно да си поставя пръста къде. Вярно, че по-добре да прилича на нещо, отколкото на нищо да не прилича, но все пак. Относно младостта, не забравяй, че децата идват, за да изядат родителите си. Не е случайно, че великите поети са в тинейджърска и не надхвърляща 27 години възраст. Помисли, Моцарт е бил на 19 години, когато е написал онова, което Бетовен после е свил от него и сега го веят като химн на Европа. Няма как да накараш младостта, даже неукрепнала, да се затвори в своя мехур и да не се обажда, защото при нея, при младостта, е изворът на творческото и естетското (не се отнася до науката, при която творчеството идва на по-късна възраст).

Ха, ха, младостта идвала да изяде възрастните... Кажи го това на буумърите, дето изядоха бъдещето не на децата си, не на внуците си, а на правнуците си. Или го кажи на онези 100 и кусур милиона основно млади, дето миналия век два пъти ги вкараха в месомелачката чичовците Шикългрубер, Джугашвили и Чърчил, които на младини също са били идеалистични авантюристи, или царете и кайзерите преди тях. Относно великите едновремешни поети, композитори и т.н., дето повечето били изгряли и угаснали трагично преди да чукнат 30-те, много неправилно приравняваш по номинал възрастта. Между Ренесанса и Индустриалната революция, човек на 20 години е бил със зрелостта на днешен 30 годишни, а в средновековието 20 години са били вече средна възраст и до това време са били погребали половината си роднини и познати, вкл. и няколко собствени деца, а около такива неща много бързо се израства. Охолството забавя развитието така, както никоя медицинска патология не може. Което не би било зле, щото по-добре 30 годишен инфантил, отколкото примерно Фльора в "Иди и смотри", който за няколко месеца беше остарял с 40 години. Но не би било зле със следната уговорка - вдетиняването, било то старческо или просто лигаво, не може да се противопостави на вътрешните и външните заплахи, камо ли да устои. Цивилизациите и културите се създават и поддържат от мъже, а не от лигльовци, пък ако ще тези мъже и да са 20 годишни. Моцарт - добре, обаче преди това бароковите майстори са творили дълго и напоително и не са изгорели бързо, като него или разните съвременни деятели от Club 27, които ги влекат наркотиците така както руските романтици като Пушкин и Лермонтов са ги влечели дуелите. Та, не е въпрос до възраст, а до светоусещане. Щото на тези сегашните темите им са досадни, банални и нищожни.

Ugly Cry и я слушам много често. Глас, мелодия, ритъм, магия - всичко накуп. Ушите ми се изправиха още на първите тактове. Тази, както казвате, ще трябва да я чуя няколко пъти, пък дано... Може да е твърде субективно мнението ми, но това е положението. Ugly Cry е голямата песен, но някои май нарочно я хвърлиха в китките.

Иначе ни швейцарското, ни някво друго не съм чул, щото имам все по-нисък праг на търпимост, като особено обострено реагирам на чалга и на филми за супергерои, но и съвременният поп също доста ме дразни. Евровизия не съм гледал досега, та затова коментирам тая нашата зАспа, дето ни занимава с терзанията си. По стечение на обстоятелствата, израснах от една страна с Окуджава, Висоцки, ДДТ, Кино и т.н., а от друга с Пърпъл, Хендрикс, Морисън и т.н. По-късно дойдоха бароковите и класическите автори, та нещо си формирах критерий и тези еврокиризи по никъв начин не ги трая, а разните тейлърсуифтки и кейтиперита - хептен. Особено предвид, че музикалната, както и кино индустрията станаха корпоративни разклонения и вече всяко нещо е "проект" с бюджет и участници все едно самолети ще произвеждат.

То па половината ни соц естрада беше италиански песни с натаманен български текст.

Това момиченце, е просто гениално—загубих и ума и дума.: https://www.youtube.com/watch?v=ZK8vcFf7JFU Да се готви НДК да посреща следващата Евровизия.

Ае, стига превземки. Едно е inspired by, друго е blatantly ripped off - долу в коментарите масово посочват, че някой е предозирал с "вдъховение" от idontwannabeyouanymore. Ква е тая опиоидна стилистика, кви са тези шизоидни образи, чак до обезпокоително посивелите разчорлени косища и на двете... Дълбокопровинциално подражателство и катастрофален дефицит на оригиналност. След като ме накара да изтърпя този ерзац и оргиналдъто на трътлестото Били, сега ми трябва малко детокс. Като твърдиш, че тая нашата мърла, дето се прави на интересна като психичноболна, щяла да спечели, не е зле to put your money where your mouth is. Давам ти 2:1, че тая няма да проскърца до финалистите и 5:1, че няма да спечели и да залагаме.

Сега, не ме разбирай погрешно, че и аз не съм дълбоко смутен от вътрешноприсъщата пароксиалност на нашата култура като цяло, от епигонството, в допълнение на отвратителността на разни славитрифоновци и хазарти. Обаче, аз гледам нещата вътре в жанра. Такова гласоводене, прогресии с толкова сръчно използване на странични доминанти, просто не съм чувал в последните двайсет години. След Тхе Беатлес и Тхе Ролинг Стонес, може би една-две песни на Стинг и това е. А, да не забравя и Бее Геес, а най-вече Тхе Кинкс—много ми наподобяват песните ѝ на, да речем, Demon Alcohol или на Celluloid Heroes, въпреки че хич не вярвам тя да има хал-хабер кои са тези праисторически фосили. Това момиченце е някакво необработено самородно злато, присадено върху опиоидната култура, защото така чуло, че трябва. Явно Артмутлиева, като грижовна кокошчица-майка ги събира такива талантчета и хвърля много пари, за да ги ашладиса, но творецът е вироглав и си прави каквото той си знае. Това че е чорлаво, нищо, буйна му е косата и някак естествено падаща, не е като на онова зеленокосото (имай пред вид, че ние и ирланците много си приличаме по дебелоглавост) или като на улавото Грета. Естествено си е момичето, но си е варненско момиче, някак не му отива да се прави на онзи вид хулиганка. Не може да го докара. Просто, хабитусът си му е на българско момиче и, и на мен ми идва доста присадено опиоидното, но, иди му кажи. Иначе, под този скъсан чул личи наистина ат кон (да не казваме кобила, че някак не звучи приемливо). Това за първото място го казах, така, малко под влияние на искрящия талант на това гениално момиченце, което трябва да се схваща в неговата цялост. Иначе, ако ще се басираме, трябва да чуя и останалите песни от конкурса. Аз ти казвам лично аз какво ще направя—тази нашата ше си я запиша на телефона (не, няма, защото ми е дошло до гуша от слушане на музика, но само казвам). Щом се е стигнало до там някой да си помисли да записва песни на телефона, значи сериозна е работата. Та, ако Артмутлиева съумее да направи оранжерия и да ги съхрани такива гениални дечица, това ще е първа стъпка. Трябва направо да ѝ се даде медал за такова благонародно дело. Веднъж такова статукво установено, бифуркации се случват (не и в Бългадия до днес, но в обобщения днешен свят нищо не се знае занапред). Кой знае, може и нещо добро да се пръкне, наред с това да берем световен срам с Марии Бакалови—и тя май някъде от там край морето, но каква разлика само между нея и обсъжданата тук.

Поправка: България

Не я знам тая Армутлиева коя е, но сигурно такива като въпросната дзвизда ги изравя от тиктока, минава ги през някой оформящ калъп и ги изсипва върху нищо неподозиращата аудитория. Ако това е гениално, да ти имам критериите. Ти явно си голям меломан, щом така се впрягаш в разни композиции и чалъми, обаче на тази една песен не мога смътно да си спомня вече, а ги превъртях преди малко. Терзанията пикливи явно минават през акъла ми по-неусетно и без отпечатък от някое неутрино. Тези депресарки лигави са си нещо нишово и да си се въртят там в няква субкултура, обаче имат лошия вкус на всичко отгоре да правят паралели между тийн драмите им и психически болести. Скоро ходих да си вадя удостоверение за подновяване на разрешително - в психото тук е и детското отделение, а и не само, та докато чаках се нагледах и най-вече наслушах на разни неща. В някой следващ клип тая да се направи на терминално болна от рак на костите, та по-дълбоко да съприживеем незначителните й иначе терзания. Както казах, не ги гледам тези еврокиризи, щото са абсолютно чалга, но ако се върнем към първочалния им замисъл, представи си тая наша варнЯнска генийка в конкурениця с нещо като съвременен рендишън на бретонската Son ar Chistr, от какъвто тип би трябвало да са кандидатите - https://www.youtube.com/watch?v=pI6_tXYS9f0

Ей ти един тематичен поздрав с хита You never loved me mom (HOLLUP, DROP THAT, SKRRT THAT, POP THAT) - https://www.youtube.com/watch?v=3sxRAeh8f7w

Натикаха я насила.Тотална връзкарка.Така е в ориента.

Това за Артмутлиева са някакви мои предположения, които се основават на неща, които четох наскоро за българския шоу-бизнес. Та, както разбирам, въпросният се притежава почти изцяло от това лице Артмутлиева. Най-малкото е собственичката на лейбъла Върджиния Рекърдс, под чиято табела излизат всичките тези певачки, за които стана дума, а и още много други певци, творци и хубавци. Едната, даже, Alma, ѝ е дъщеричка. Много талантливо дете. И аз да бях, и аз щях да го продуцирам. За съжаление обаче, както казах, излезе само с един супер-хит и не се разви. Но, тя е млада и може скоро да ни изненада с нещо. Нищо повече от това не знам. Мислех, че е нещо, което всеки знае, защото, нали, написано е във вестника. Не знам, ако иска някой да ме поправи. Както виждаш, всичко това е някакъв hearsay, който случайно ми е попаднал пред погледа, както и тази млада варненска госпожица, за която не бях и чувал преди да завържем разговора тук. Тъй че, поне искреността ми е неподправена.

Това пък клипче, което ми даде да гледам от SNL, е нещо извънредно гнусничко. В никакъв случай не те виня теб, защото ми изглежда, че не живееш в щатите и не си запознат с голямата мазня, която се шири тук, заклеймяваща the white privilege, toxic masculinity и какви ли още не дивотии. Тези от SNL са flagship-a на това противно нещо, което не е по вкуса и на самите т.нар. афро-американци. Тази е и групичката, която издига в култ наистина културното падение в лицето на Саша Барен Коен и асистентката му Мария Бакалова. Иде ти да потънеш в земята от срам. Но, не искам да превръщаме разговора в обсъждане на политика и идеология. Въпреки че, ако те интересува нещо по въпроса, ще се опитам да ти отговоря.

Това, че е гнусно, не променя факта, че гаврата с тия скрилексоподнобните е основателна. Много добре ги знам тези около Лорн каква идеология изповядват, обаче това не значи, че сума идиоти зорлем не им наливат вода в мелницата. Сашата е казионен агитпроп и не съм го гледал изобщо - нито съм могъл да му изтрая Али Джитата, нито Брунотата, нито Боратите, но очевидно е ерудит и интелектуалец, а тези са най-опасните. С мазнята съм доста запознат и няма нищо шокиращо или невиждано - нито ще са първите хунвейбини, избутали културна революция, след което озовали се захвърлени на бунището, нито ще са последните. Само че разни Билита и Викита с нищо не подкрепят каузата, а напротив с надрусаните и пораженчески депресивните си послания мязат, че са на шепа седитативи и транквиланти, щото им е нагорно домораслото и изсмукано то пръстите безпокойство. Тая наща па прочела някъде за синдрома на фантомната болка и бърза да приравни баналните си вълнения с ампутиран крайник - ха, ха. Subtlety и тийнове - квантова физика и "афроамериканци". Та, ако не си разбрал, не говоря за биологична възраст, а за творческа. Ей ти двама канадци - Бийбз е по-възрастен от Колтър Уол, само че първият има цялостно звучене като разглезен пикльо, а вторият като връстник на Джон Кеш.

Шоубизнесът има два self-explanatory проблема - първо, че е шоу и второ, че е бизнес. Всичко останало са просто детайли от миманса. Масовото кино и музика се правят от счетоводители и културната им стойност е в пълно съответствие с тази постановка. Българската музика е в двете крайности на спектъра до степен той да се затвори и те да се слеят - от едната страна е мазна циганска чалга, а от друга е мазна подражателска конюнктурност.

Следя с интерес диалога Ви и благодаря за него.

@Един друг, трудно ми е да ти следя текстовете в нишка, затова, ако не възразяваш ще ти отговарям в отделни самостоятелни постинги. Намирам отговорите ти за много съдържателни и затова ми е интересно да си продължим разговора. Та, гнусничкото на SNL клипчето не е в съдържанието му, извадено извън контекста на white privilege идеологията, ако ме разбираш какво искам да ти кажа. Струва ми се, че си го схванал само като естетически феномен и “културна революция”. Както ти казах, тук се опитвам да избегна политическите и идеологически нюанси на въпроса, а SNL клипчто може да бъде тълкувано единствено в такъв план. Но, даже и в единствено творчески план, аз, ако забеляза, отделям творбата от личността на твореца. Някоя може да е със зелена коса, а да е гениална или някакъв две думи на кръст да не може да върже на интервю, а като седне да пише пиеси, те излизат гениални изпод перото му. Разбира се, не мога да възприема героична поема, написана от страхливец в живота, но страхливостта не е лайфстайл. Малко ли творци са били подвластни на наркотици, но това, ако е било малодушие, е било само за тяхна сметка. Творбите им, след като бъдат написани, заживяват свой живот и наркоманското или изкилиферченото в личния им живот, ако не е натрапено, а то при талантливите не е, хич и не придава харатера на онова, за което творбите им са ценени. В тази връзка, да те попитам, къде видя в песните на Виктория blatant ripping off? Линк можеш ли да дадеш? Само питам, може и да има пряко заимстване, засега аз лично не съм открил. Както ти казах, наподобява ми на нещо, но то си е и изискване в определени рамки, в забавната музика. Иначе, ако говориш за стила, за духа, това не е rip off. Ако такива неща са rip off, то ти отричаш цялото творчество, да речем, на един Васил Казанджиев. Сонорно-алеаторните похвати, които той ползва, са отдавна познати и като дух и като пряка изработка. Ако следваме логиката ти, той не е нищо друго освен един епигон. Колкото до Коен, мисля, че трябва да се прави разлика между ярка бездарност и агитпроп, даже и да е казионен. Пролеткулта, от който произлиза един Кандински или Малевич, също е агитпроп. Сега, вярно е, че нямаме диференциалното уравнение, което ще ни даде решението дали онова на Коен или на Малевич не е най-малкото бездарно. Караме го по чувство, така, както пропагандата ни е промила мозъците. Знам едно, обаче. Ако ти или аз бяхме изпляскали и половината на онова, което му е позволено да ужизшегаджийства въпросният Саша, то нямаше да ни има в този форум, а щяхме да сме в някое северно крило на някой зандан, ако не и по-лошо. Няма да ни спаси даже и сами да се обявим за бездарници.

Ултралиберализмът на Лорн и антуража му, както казах, не са гаранция, че гъбарканията им са безпочвени. Белите по градовете там в голямата си част се чудят на какво да се направят и на кого да подражават, щото са се поддали на мантрата, че всичко, което мяза на бял патриархат е много лошо, затова всичко друго е по-добро, колкото и да е обективно пошло. В един спор не е задължително едната страна да е права, а може и двете да са яко криви. Някоя може да изглежда целенасочено токсично, все едно е отровна амазонска жаба, друга може да се облича с пържоли като онази италиано-еврейка, но иначе можели да са много добри, просто са ексцентрични. Може, но е малко вероятно. Аман от артисти, бих казал. То и Хитлер е бил не толкова личност, колкото образ - онези му пламенни речи, жестикулации, интонации и т.н. са били един добре аранжиран и репетиран лирически герой. Един вид method acting до крайност - всичко е репетирано и аранжирано упорито пред огледалото, но въпреки това има апокрифни записи реално как е звучал. Тези пиклите са аналогична история - изграждат си някакъв образ, вживяват се в него и накрая остава само едно синтетично алтер его. Същото за съжаление може да се екстраполира и на по-абстрактно и надличностно ниво. Що се отнася да певци и песни, отдавна са изместени от първформъри/селебритита и "проекти". Мани го аутотюна, щото там са числени методи, ама виж кво става с изкуствения интелект и особено с GAN-овете. Извърташ на едно такова нещо цялото творчество на Билито и подобните й и после гледай как ще бълва хит след хит, пък ти го пей доколкото можеш, а което не можеш - архаичният атотюн ще го оправи. В тази връзка, сценичният образ на първформърите е част от целия им act и не върви с лека ръка да се декуплират, защото всичко това е част от един цялостен проект на някой като тая Армутлиева, само че умножен по 1000. Добре, SNL-ът като не става, ей ти това - https://youtu.be/loPTJxKN8fo В тази връзка, ти сам не виждаш ли, между клипа на тая нашта, дето се прави на луд с охлузванията по лицето, огледалото и сивата коса и онзи, дето ти цитирах на Билито и вече не го помня? Ама то имитацията била висша форма на ласкателство, добрите творци копирали, великите крадяли и т.н. То и Хендел е повлиян от Скарлати-тата, обаче вероятно когато качеството е високо, тогава е оправдано, а когато е ниско - не е. Напоследък всичко е race to the bottom и в културен и цивилизационен план борбата не е да не се удавиш, а да се удавиш последен. Няма как в такава цялостна обстановка, разни лигли да не превръщат временно разбландиканите си ендокринни системи във фокус и епицентър на западната култура, с което цялата ни тема се връща в изходна позиция - точно тая заспала овца ще резили името на страната, в качеството й на нейн "посланик". Ако националните ни въжделения се свеждат до баналните пуберитетски терзанията, тури му пепел, щото реално е точно така и затова сме на този хал, с отрицателна тенденция. Сашата изобщо не е бездарен, ами е усвоил напълно cringe sketch-а и го е впрегнал в услуга на agenda-та, на която е подчинена не просто музикалната и кино индустрията (егати културата, щом сама неиронично се нарича индустрия), ами целият дневен ред.

Както казах, нямаме под ръка диференциално уравнение, което да описва естетичното. Ако имахме, всички щяхме да се запишем на курс и да станем едни творци за чудо и приказ. По-сложно нещо е творчеството и не се описва само със статистика. Може да вкараш цялото творчество на Балзак, да му определиш глаголната температура, да го анализираш фенотипно, а даже и извлечеш типичните сценарни диаграми и въпреки това, маймуната, която си научил да трака на машина, даже и под твоя инструкция няма да произведе шедьовър. Има разни песнописци, всеки от които е направил по едно 200-300 милиона, пишейки за Били Айдол, Кис или Алис Купър—то затова песните уж на различни певци от серията звучат еднакво—но, каквато и бизнес машина да работи за въпросните, те никога няма да достигнат California Dreamin’ или Hey Jude. За тоя от последното клипче, хич и да не говорим. Компонентите на величието и историчността са многопластови и напълно даже непридвидими. Да не говорим за намеса на империи и мафии. Ти искаше да се басираме за Евровизия, но успехът там е геополитически, нежели мафиотско чадо. Ти, видя, уж нашата мафия била големо нещо, а албанската и косовската вече пробутаха четири момичета за световни звезди, а нашите умеят единствено да пълнят нощно шкафче с пачки. В това отношение шапка трябва да свалим на Артмутлиева. Прави жената каквото може. Така както трябва да свалим шапка и на Ицо Петрофф, който намери пари за фестивал, за да връчи на Мария Нейкова голямата награда, нещо, което никой не се сети да ѝ присъди. Дълбок поклон също на мадам Джулия Бул, която, и тя, направи каквото можа, когато приюти в Париж Богдана Карадочева и Емил Димитров за цяла година, та, дано нещо се получи и светът чуе за тях. Не се получи, просто защото мадам Бул беше сама, а не че въпросните и много други нямат качества. В България не може да се оцени истинският талант, за да се подкрепи както трябва. Никой, никъде няма да подкрепи никого от нашия напълно самотен народ. Някоя най-много да се закачи като подметка за бездарника. Затова, казвам, в случая трябва да ни заболи за това саморасло цвете, което няма да намери себе си там, където органически не принадлежи, така, както е с целия си изключителен талант. Да се цапоти там, да си слага синини и рошави коси, но да бъде автентично, а не да е варненско момиче, а да се прави на друго, каквото органически не е. Тръгни из България. Във всеки клас ще видиш точно този типаж на българско момиче, което няма нищо общо с американското или английското момиче. Няма как да излезеш от себе си. Иначе става като руснак да играе американец. Ела да ги видиш тук в Брайтън Бийч—абе, американци, ама руснаци.

А, ние диференциалните уравнения ги имаме и за намирането на локалните екстремуми използваме т.нар. gradient descent. Особено при GAN-овете какви неща бълва само, стига да е добре подбран и оформен дейтасетът за обучението. Отдавна пише поезия, проза, рисува фотореалистично или в стила на когото са му казали и прочее неща, та до deepfake-овете и генериранто на музика, а вероятно вече и на текст към нея (или обратното). Гугълците какви дейтасетове имат покрай ютюба - мани, мани. Да не говорим, че примерно CNN-ите не просто сдъвкват квото им дадеш - от роман до филм и ти вадят синопсис с каквато си искаш детайлност, че и имат наглостта да бичат рейтинги и критики. Скоро човърках пък друг такъв дето гледа снимки на лица и ги рейтва от 1 до 10 с по-голям авторитет от най-видните catcaller-и. Разбирачи с академична закалка като теб все още биха могли да различат генерирана от изкуствен интелект музика, щото все още за обученото ухо си личи как напасват по-широка гама от мотиви, докато правеното от човек е с по-малко мотиви и с повече вариация, но след 10 години вече няма да има мърдане. Закъсвацията е все по-страшна и в "изкуството" има много повече генийки, отколкото свободни места, та затова се налагат допълнителни филтри от типа на канапето на Харви Вайнщайн. Така че чисто статистически, малка част от талантите ще бъдат оценени и още по-малка ще бъдат напълно реализирани, та не бих се тръшкал заради закономерности. Светът е построен върху пропилян талант. Проблемът е, че вече не мога да се сетя и два акорда от песните на варнЯнското Вики, а снощи се изтезавах с тях до късна доба. Това е още по-зле в контекста на нещо като тази уж евровизия, където идеята е да се покаже европейското многообразие, а не подражателки на американски тийн драми и бури в чаша вода, чиято културна стойност е отрицателна. Срещу нашата депресарска нишавост на евровизионерски форум ако излезе нещо примерно такова ще е голям резил - https://youtu.be/0JQ0xnJyb0A

Върху това си струва да се поразсъждава, но ми изглежда, че няма да се получи, особено в сферата на истинското творчество. То, и сега има човешки същества, не машини, кописти, които ще ти нарисуват Мони Лизи по-добре от оригинала, но резултатът си остава ерзац. Това гугълското пък е статистика умножена по трилиони, каквото си е и компютъра—тъпо нещо, основано на 1 и 0, но репродуцирано докато свят ти зайде. То, даже, вземи им и диференчните уравнения, които не се схождат в основни случаи, каквито и градиентни методи да ползваш. Грешката от дискретност си е там. А даже не е и физика, а е някакво тъпо пресмятане, барабар с булевата му алгебра. Творчеството на такова нещо е като тъп човек да има таланта да е много работлив. Пази боже. Единствената ми надежда при AI-то, е, че когато се развие, няма да позволи абсурди като “теорията” на относителността и ненауки, основани на petitio principii като т.нар. квантовата механика, да замърсяват науката. AI-то няма да им позволи да съществуват, защото то се сбръчква, когато го захраниш с вътрешно противоречие. Въпросът е, защо трябва да чакаме да дойде AI да ни спасява от залялата ни глупост, след като и сами днес можем да се отървем от нея. Така е устроено обаче човешкото общество, че винаги повече вярва на митове, отколкото само̀ да запретне ръкав и да изчегърта вредителя. Апропо, всичките тези социални бъркотии, за които загатнахме, аз отдавам на нарочно унищожената наука на двайсти век, за да няма интелектуален елит останал с всичкия си, който да противостои на доктрините, които един малък, но много посредствен Давоски елит с много пари, натрапва на света, за да си запази господството и привилегиите. За песните на Виктория можем да спорим до утре, защото няма формула, която да ни докаже дали наистина са естетични (не говоря да имаме под ръка програма да ни пише музика като тази на Виктория—няма, барабар с всичките усреднявания и анализи на творчеството ѝ от машината). На унищожената наука, обаче, веднага можем да извадим хастара и сами. И въпреки това тя си седи и пъдарят все го няма. То една наука, която веднага можем да оправим, не се поддава, ние сме тръгнали да обсъждаме дали това, което депресирани момиченца правят било музика или подражание. Ако питаш мен, всички ние водим един жалък живот, вкарани в кошарата на това интелектуално робство.

коя година и кой бе, постигнал този успех? Защото аз следя всяка година и не съм разбрал. Бре да му се не види.

АЗ

Каква е тази реклама предварително, накрая пак ще я оплескаме. Този АЙЛИ още ли не е разбрал, че награда в този конкурс се дава на държава, а не на песен???

Голяма мъка тази песен!

Много кахърно, мноооого меланхолично. Това гласче друго явно не може.

Не бях виждала толкова много превзети, безсмислени и високопарни думички накуп, за да изразят нещо толкова просто и оче- и ушеизвадно - песента не струва. Нито е музикантска, нито е немузикантска, тя е просто никаква... Инфантилна, безлична, незапомняща се. Все едно е писана от седмокласник в музикалното училище. И още 5 литературни импресии, пълни със безсмислици, да се напишат за нея, няма да я направят по-качествена и по-интересна. Написана насила, с много напъни, с родилни мъки. Три минути, напълнени със зор с десетина ноти, без динамика, без разнообразие, без нито една интересна хрумка, без забележителен вокал. Пипната от още 5-6 човека в опит да придобие що-годе някакъв вид, обаче... йок. Напънала се планината - родила мишка.