Ивет Лалова изправена пред най-трудното нещо в живота си, взе си сбогом с нейния Болт
Лабрадорът на лекоатлетката почина вчера
Обратно в новинатаКоментари - Ивет Лалова изправена пред най-трудното нещо в живота си, взе си сбогом с нейния Болт | Лайф.dir.bg
Коментари
Съпричастен съм към мъката на Ивет. След загубата на моето куче плаках всеки ден в продължение на два месеца. Дано след време намери нов четириног приятел и му даде същия хубав живот.
Е няма по тъпи заглавия от тези! Ми скандала вече не продава, а отвърщава , господа ДРАСКАЧИ Дано не научите кои са трудните неща в живота !!!
Много дълга статия за едно куче и преживяванията с него. Но това не е най -тежкото ,което може да се случи на човек. Но Ивет е права 1000% за това ,че който е имал куче и се е грижил за него като за дете ,само той знае за какво иде реч.Мисря ,че истинските кучкари яките пушачи са друга порода хора.Евала!
Пуснеш радио или ТВ - пак Лалова.....Абе, имам една консерва в хладилника, вече не смея да я отворя, ви казвам! И така, вчера Лалова, днеска Лалова, нищо чудно пък утре - Лолова!
А каква хитра хлебарка имахме в кунята! Направо ми се плаче като се досетя! Настъпиш я, а тя се прави на размазана!
Никъде не се казва, че кучето е починало. Може да му е казала последно спогом и да го е дала в приют за осиновяване или във ветеринарна клиника за приспиване. На 9 години едно куче е като човек на около 55 години. Ако не го е хванала някоя болест може да живее още 6-7 години.
Тежко е настина.Изгубихме Карпатската си овчарка преди година.Тежко е още и е незаменимо!
Сега е момента да си земе Гайка! Яко сте изпаднали, след като почнахте да пишете статии за умрели кучета...
Аз кога бех дете , все на простотии да права ме избиваше. С тия от маалата, фанем некой помияр , вържем му тенекия от консерва, и му заврем люта чушка у гъзо. И той търчи, та се къса. Големо шоу беше. После, като пораснах, много се срамувах от себе си за тия дейности. Почнах да обичам животните. За това голем принос има жена ми.
"Имам хиляди спомени как се превърнахме в семейство и как ме накара да се почувстват като твоя мама. ". ЗА първи път семейството се крепи на куче, а не на дете.
Господи колко си права, бг мамко! Към 99 процента от скапаните ви семейства се "крепят" на дете в истинския смисъл на думата-ако не е то и финансовата ви зависимост нямаше да прекарате и секунда с "избраника". Толкова сте "щастливи" с "крепенето" и с детето, че се вижда от километри! Дребна, кухненска душица!
Едно куче в благоденстващо семейство носи много повече радост от едно дете в скапано семейство. Едро извънкухненско душище!
Да почива в мир твоя кучо, Ивет! Знам какво е! Боли все едно губиш роднина.
Ех, тая Ивет! Труден живот живее, завалията! Просто ми се къса сърцето!
Господи Боже, защо не си събираш вересиите. Що за изроди пишат тук... Не се учудвам защо 3 000 000 българи са напуснали Родината. Какво намират в статията за да плюят Ивет? Прибрах бездомна котка с 5 котенца преди седмица.Едното е болно, водих го на ветеринар и сега го храня 8 пъти на ден с пипетка. Давайте сега плюйте и мен. Пратих по 100$ на Japan Red Cross, в помощ след цунамито, и утре ще пратя още 100 в Ливан.
Намери си мъж некакъв, деца отгледай, па ако ти остане време, бъзикай си и котките, нема лошо! Но, първо по- важните неща!
Напълно разбирам мъката, но ми направи много лошо впечатление, че текстът не е написан и на български език.
Моя котак Спас , почина преди 10 години.Споменавам го,защото дира не се сети да го спомене.
Чета , чета... Някои хора май не знаят що е трагедия и искрено им пожелавам да не го научат по трудния начин.
Тази грозна жена няма ли да си намери подходящо занимание? Отвращава с глупостите си, татуировките си, грозните конски зъби...
Изливай си злобата другаде.
Имахме сиамси котарак 13 години ,плаках много когато умря и то по мъчителен начин..стана кожа и кости ..да трябва да се приспиват на време..мъчно ми е разбирам я
Когато се разделихме с нашия Борко след 15 год беше истинска трагедия. Няма как да се опише, взел си го в кутия от обувки, толкова моменти на щастие. Още не можем да се решим да вземем друго, минаха 10 год
Разбрам ви напълно, аз и семействтото ми не си взехме котка 15 години след мъчителната смърт на котарачето ми Фофко. Мислех, че никога няма да си взема друга, но съдбата ме срешна с едно малко, изгубено, гладно пред умиране коте на около месец преди почти 4 години. Това малко намерениче носи само радост и щастие в семейството за тези 3 години. Благодаря на Бог, че я намерих, за да не умре и за всичкото щастие, което ми подари.
Минет Льольова ... не пропуска тъпата пут.а да се изтъпани на показ, нещо като Илияна Раева. Ивет-Минет ... вземи лапни една по-голяма патка и мъката ти ще си отиде !
една шега-истина, която често повтарям на моите момичета в семейството: Знай, че никой няма да те обича така както ... кучето ти :))
17 години имах куче. 17 години от живота ми постоянно заедно. Последната година се подготвих, защото знаех, че това време ше настъпи, но въпреки това 2 месеца го сънувах редовно.
И аз имах куче, и аз съм плакал като си отиде. Но от всичко най-много ме отвращава показността на личната мъка в разни смешни т.н. социални мрежи. Заяо го правят тези хора, бе? Какво целят с тези постове? Със сигурност няма да им стане по-леко за хайванчето освен ако не се ласкаят от чуждото, и в много от случаите фалшиво, съчувствие.
Добре де, Ивет защо ми къртиш нервите с тази лоша новина. Само твоя Болт ли е отишъл на едно по-хубаво място, че толкова силно искаш да ни информираш. Когато теб те боли, защо искаш и всички други, които имат любими животинки и тях да ги боли, защото всички знаят, че в повечето случаи любимите ни животни си тръгват от този свят преди нас. Защо, поне от смъртта на любимото ти животно не извличай внимание и реклама, не е честно. п.п. За да преодолееш болката от смъртта побързай да си намериш нов любимец, който може да кръстиш Юсеин и бъди сигурна, че Болт няма да ти се сърди за това.
Мъж на 50 години съм, 100 кила, а ходих като замотан три дена щом нашият си отиде. Чудно, как ти се навират под кожата! Приемаш ги за даденост и когато чуеш "Трябва да дадете съгласие. Трябва да го приспим" се превръщаш в нещо, което никога не си бил. Не мога да го обясня. Тези, които го носят в себе си, ще ме разберат без думи.
Знам какво е да ти почине кучето, но нима болката на обикновените хора е по-малка? Тук работят "репортери" които явно няма за какво да пишат и само дебнат социалните мрежи.
"Двамата неведнъж са се надбягвали... и макар Болт да разполагаше с два крака повече от Ивет, в крайна сметка победителят от надбягването винаги бе тя." Хайде сега глупости. Тези породи поддържат 45 км/ч (100м за 8 сек.) без да се замислят, а това е скорост, непостижима за човек. Иначе съболезнования за загубата.
почти всички породи могат да надбягат световния шампион на спринт . изключение правят само разни много осакатени декоративни породи
Миличките! За животинка ми е мьчно, за човек НЕ!
В "Гонг" заглавието е "Страшна скръб покоси Ивет". Мъка е да се разделиш с кучо, сам знам. Но подобни заглавия са гавра с родителите, които тихо и без медийни фанфари ходят на гроба на детето си.
Изказвам съболезнования- защото едно куче е член на семейството и се дават съжаления като за човек. Кучетата са същества които само Обичат- те не могат да празят , да лицемерстват- да са зли. Лошите черти у тези животни- ако има такива - са възпитани от човека. Аз живея в чужбина в град, където масово има питбули, овчарки, мастифи - милозливи са и добри точно колкото моя голдън ретривер. Моите съжаления- Ивет Лалова