Коментари - Ивет Лалова изправена пред най-трудното нещо в живота си, взе си сбогом с нейния Болт | Лайф.dir.bg

Изказвам съболезнования- защото едно куче е член на семейството и се дават съжаления като за човек. Кучетата са същества които само Обичат- те не могат да празят , да лицемерстват- да са зли. Лошите черти у тези животни- ако има такива - са възпитани от човека. Аз живея в чужбина в град, където масово има питбули, овчарки, мастифи - милозливи са и добри точно колкото моя голдън ретривер. Моите съжаления- Ивет Лалова

В "Гонг" заглавието е "Страшна скръб покоси Ивет". Мъка е да се разделиш с кучо, сам знам. Но подобни заглавия са гавра с родителите, които тихо и без медийни фанфари ходят на гроба на детето си.

Миличките! За животинка ми е мьчно, за човек НЕ!

"Двамата неведнъж са се надбягвали... и макар Болт да разполагаше с два крака повече от Ивет, в крайна сметка победителят от надбягването винаги бе тя." Хайде сега глупости. Тези породи поддържат 45 км/ч (100м за 8 сек.) без да се замислят, а това е скорост, непостижима за човек. Иначе съболезнования за загубата.

Знам какво е да ти почине кучето, но нима болката на обикновените хора е по-малка? Тук работят "репортери" които явно няма за какво да пишат и само дебнат социалните мрежи.

Мъж на 50 години съм, 100 кила, а ходих като замотан три дена щом нашият си отиде. Чудно, как ти се навират под кожата! Приемаш ги за даденост и когато чуеш "Трябва да дадете съгласие. Трябва да го приспим" се превръщаш в нещо, което никога не си бил. Не мога да го обясня. Тези, които го носят в себе си, ще ме разберат без думи.

Аз ще ти го обясня - ТЕ притежават магнетична сила.

Много боли. Дали е добре да се вземе веднага друго, за да отвлече мъката , незнам...

почти всички породи могат да надбягат световния шампион на спринт . изключение правят само разни много осакатени декоративни породи

Добре де, Ивет защо ми къртиш нервите с тази лоша новина. Само твоя Болт ли е отишъл на едно по-хубаво място, че толкова силно искаш да ни информираш. Когато теб те боли, защо искаш и всички други, които имат любими животинки и тях да ги боли, защото всички знаят, че в повечето случаи любимите ни животни си тръгват от този свят преди нас. Защо, поне от смъртта на любимото ти животно не извличай внимание и реклама, не е честно. п.п. За да преодолееш болката от смъртта побързай да си намериш нов любимец, който може да кръстиш Юсеин и бъди сигурна, че Болт няма да ти се сърди за това.

И аз имах куче, и аз съм плакал като си отиде. Но от всичко най-много ме отвращава показността на личната мъка в разни смешни т.н. социални мрежи. Заяо го правят тези хора, бе? Какво целят с тези постове? Със сигурност няма да им стане по-леко за хайванчето освен ако не се ласкаят от чуждото, и в много от случаите фалшиво, съчувствие.

17 години имах куче. 17 години от живота ми постоянно заедно. Последната година се подготвих, защото знаех, че това време ше настъпи, но въпреки това 2 месеца го сънувах редовно.

една шега-истина, която често повтарям на моите момичета в семейството: Знай, че никой няма да те обича така както ... кучето ти :))

Лиготии, лиготии...

Минет Льольова ... не пропуска тъпата пут.а да се изтъпани на показ, нещо като Илияна Раева. Ивет-Минет ... вземи лапни една по-голяма патка и мъката ти ще си отиде !

Чиба бе!

Да тича на воля из небесните полета, отвъд дъгата!

Когато се разделихме с нашия Борко след 15 год беше истинска трагедия. Няма как да се опише, взел си го в кутия от обувки, толкова моменти на щастие. Още не можем да се решим да вземем друго, минаха 10 год

ни те са по човеци т хората

Имахме сиамси котарак 13 години ,плаках много когато умря и то по мъчителен начин..стана кожа и кости ..да трябва да се приспиват на време..мъчно ми е разбирам я

не е правилно но е така до голяма степен

Тази грозна жена няма ли да си намери подходящо занимание? Отвращава с глупостите си, татуировките си, грозните конски зъби...

Чета , чета... Някои хора май не знаят що е трагедия и искрено им пожелавам да не го научат по трудния начин.

сигурно намекваш за хора..защо си мисриш че ние не сме губири такива..но животните са приятели

Моя котак Спас , почина преди 10 години.Споменавам го,защото дира не се сети да го спомене.

Социопат?!

Изливай си злобата другаде.

Бързо кърпичка и дайте!

Напълно разбирам мъката, но ми направи много лошо впечатление, че текстът не е написан и на български език.

Господи Боже, защо не си събираш вересиите. Що за изроди пишат тук... Не се учудвам защо 3 000 000 българи са напуснали Родината. Какво намират в статията за да плюят Ивет? Прибрах бездомна котка с 5 котенца преди седмица.Едното е болно, водих го на ветеринар и сега го храня 8 пъти на ден с пипетка. Давайте сега плюйте и мен. Пратих по 100$ на Japan Red Cross, в помощ след цунамито, и утре ще пратя още 100 в Ливан.

Извинявай, но като прочета такъв коментар и се питам, да ли ще се намери човек или животно, което да се ,,тръшка,, за същество като Вас!

Това са дтеболии, за текста. И аз бъркам граматика и правопис понякога.

Ех, тая Ивет! Труден живот живее, завалията! Просто ми се къса сърцето!

Намери си мъж некакъв, деца отгледай, па ако ти остане време, бъзикай си и котките, нема лошо! Но, първо по- важните неща!

Да почива в мир твоя кучо, Ивет! Знам какво е! Боли все едно губиш роднина.

Разбрам ви напълно, аз и семействтото ми не си взехме котка 15 години след мъчителната смърт на котарачето ми Фофко. Мислех, че никога няма да си взема друга, но съдбата ме срешна с едно малко, изгубено, гладно пред умиране коте на около месец преди почти 4 години. Това малко намерениче носи само радост и щастие в семейството за тези 3 години. Благодаря на Бог, че я намерих, за да не умре и за всичкото щастие, което ми подари.

Глупак, при това нещастен!

Имам 3 деца, и съм отгледал двете САМ. Борис работи в детска болница в Монреал, дъщеря ми Мелиса е учителка по френски пак там. Ники е счетоводител в сериозна фирма в София. Аз съм пенсиониран метролог. Работих за аероспейс индустрията в Канада 22 години.

и с котките е така! Душици прекрасни, красящи непривлекателния ни студен свят.

бяс да го скъса и миндила!!!!

"Имам хиляди спомени как се превърнахме в семейство и как ме накара да се почувстват като твоя мама. ". ЗА първи път семейството се крепи на куче, а не на дете.

Аз кога бех дете , все на простотии да права ме избиваше. С тия от маалата, фанем некой помияр , вържем му тенекия от консерва, и му заврем люта чушка у гъзо. И той търчи, та се къса. Големо шоу беше. После, като пораснах, много се срамувах от себе си за тия дейности. Почнах да обичам животните. За това голем принос има жена ми.

Е, жалко че не сме се спещнали там. Аз бех лендед там към 2001 за около година, физик, ама не ми потръгна и се махнах. Не ми се разнасяха пици и печени пилета по Торонто. Тебе май често те плюят в коментари на статии тук за техника и наука, като русофил, нали?

Господи колко си права, бг мамко! Към 99 процента от скапаните ви семейства се "крепят" на дете в истинския смисъл на думата-ако не е то и финансовата ви зависимост нямаше да прекарате и секунда с "избраника". Толкова сте "щастливи" с "крепенето" и с детето, че се вижда от километри! Дребна, кухненска душица!

Не са дреболии, защото показва колко уважава страната и сънародниците си.

Съболезнования за златната душица.

Сега е момента да си земе Гайка! Яко сте изпаднали, след като почнахте да пишете статии за умрели кучета...

Тежко е настина.Изгубихме Карпатската си овчарка преди година.Тежко е още и е незаменимо!

Едно куче в благоденстващо семейство носи много повече радост от едно дете в скапано семейство. Едро извънкухненско душище!

вземете си българско овчарско куче?!