Коментари - Нарцистично родителство | Лайф.dir.bg

Абе Ган-вци , НЕ бъркайте нарцисизма с ПРОСТОТИЯТА , АЛЧНОСТТА и САМОЗАБЛУЖДЕНИЕТО че сте велики !

Безсмислена статия Общи приказки

Не съм съгласна, аз не съм нарцистична персона, просто имам нужда хората да ме харесват, много. И нямам псхически разстройства, просто ползвам Хюман Дизайн за да ми каже на кой да дам внимание и любов. А и да кажа: Тренирам за дете с кученцето ми. Грижа се за него, като майка. И не си избирам гаджетата да са по-слаби от мен псхически. Просто ми харесва да се чувствам сигурна и да контролирам. Какво лошо има в това?

Роман мога да напиша по темата... "Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на Земята?" - тази фраза е създадена сякаш за нарцистичните родители. Децата са огледалото, в което те се оглеждат, и тежко на същите тези деца, ако не отговарят на високите очаквания на родителите си. Дълбоко в себе си нарцисистът е един силно комплексиран и дълбоко огорчен от живота човек. Но най-долното е, че използва за отдушник децата си. Манипулации, емоционално изнудване, вечно мрънкане, създаване на непреодолимо чувство за вина - това са инструментите на нарцисиста, които, приложени към невръстните му деца, са груба форма на емоционално насилие. Но за пред хората тези родители имат прекрасни възпитани деца. Когато видя такова послушно, безгласно, възпитано по ноти дете, се сещам за себе си и за това как мама на всяка цена държеше да се гордее с мен. И аз й го осигурявах - здравословният ми инат беше пречупен, собствените ми чувства и мисли бяха забранени - мама ме чувстваше като свое продължение, като част от себе си, и моята нелека задача беше да осигурявам пред обществото нейния образ на перфектен родител. Всички винаги са се възхищавали на начина, по който ме е отгледала и възпитала. Никой никога не се замисли за цената, която аз платих и продължавам да плащам за това!

"Могат ли подобни нагласи и поведение да бъдат променени?" Категорично не. Все едно да промениш социопат. Това си е състояние, тези хора не могат дори и с терапии да се променят, дори и в даден момент да пожелаят, което пък е оксиморон само по себе си нарцисист да пожелаее да се промени. Попаднете ли на такиа бягайте с триста - те са емоционални вампири ще ви сдъвчат и ще ви изплюят и ще ви накарат да се чувствате виновни за собственото си страдание и психичния тормоз , на който ви подлагат . Жалко само , че децата не могат да избират родителите си и да избягат от тях.

Нещо типично за нарцисизма е манията за контрол, която пряко е обоснована от липсата на самоконтрол. Т. Е. Ние искаме да контролиране другите, защото не успяваме да контролиране себе си. Такива хора наистина осакатяват децата си често до живот.

Трудно ще я разберат тази статия хората, които имат нарцистични характери и черти. Тя може да бъде разбрана само от хора, които са били деца или са общували с такива хора, защото покрива едно към едно това, което са преживяли. Нарцистичните хора не влизат да търсят информация дали са такива.

Аз съм дете на нарцистични родители. Имам по-голям брат, той определено не е гледан по същия начин, по който съм отгледан аз. Може би и защото са били много млади и не е било толкова силно изразено. Но аз отнесох абсолютно всички последствия на това да имаш нарцистични родители. Много трудно е да се опише за какво става въпрос на хора, които не са запознати. След като станах на 20 + усещах, че нещо не е наред. Трябваха ми години, за да разбера защо имам толкова проблеми и с общуването и с редица други неща, като самочувствие, ниска самооценка, свръх очакванията, с които бях натоварен и най-лошото е, че май имам дефицит в огромни количества на внимание и любов към мен. Да, сега съм на 30 и вече почти не ми дреме за всичко това, установих проблема, но през годините си беше агония. И може да звучи като мрънкане от един 30 годишен мъж, но понякога хората не мога да разберат, че проблемите са заложени още от семейството, а не защото ти си решил да си такъв.

Най- ужасното е,че нарцисизмът на родителя се насочва към едно от децата- много рядко към другите. Това е предпоставка друтите деца също да придобият нарцистичен характер. И тогава омразата не е между родителя и детето. Тогава възниква омраза между децата- едното е расло като нарцис- другото като увехнало цветенце.

Интересно как един такъв родител би се замислил и сам преценил, че има проблем и трябва да се промени или да потърси специализирана помощ?

Като учител мога да кажа, че според мен 90% от родителите в България са нарцистични.

Първо, някои мами са недоклатени и избиват чивии чрез децата си. Второ, същите още се мислят за фриволни птички и момиченца и още им се ходи "да се забавляват", както самите обичат да казват. Всъщност.....пак опираме до първата точка - така им се чука на стари години, че свят им се вие! А децата гледат и си умират от срам в училище, как да кажат, че майка им е уличница?! Пък и ако бащата пие, вече става направо трагедия.