Нарцистично родителство

Как да разпознаем токсичните практики на възпитанието

снимка: iStock

Нарцистично родителство

Как да разпознаем токсичните практики на възпитанието

06:27 | 16 декември 2022 | Автор : Анелия Николова 26 4172 снимка: iStock

Нарцисизмът е поведение на самовлюбеност, което поставя нуждите на даден човек над останалите, за да обслужи вътрешната му потребност от постоянна валидация и психологическо надмощие. За разлика от егоизма, който се опитва да присвои най-доброто във всяка ситуация, при нарцисизма има съзнанието, че това се полага по право. Такива хора трудно разбират къде е границата на споделеното, общото и частното и всяко действие съществува, за да обслужи техния интерес. И ако егоизмът може да бъде санкциониран или възпрепятстван външно от трето лице, то нарцисизмът е устойчив, защото си служи с техники на вменяване чувство на вина, манипулация и емоционален шантаж. Такива хора може и да не правят толкова голямо впечатление в обкръжението на другите, защото често успяват да наложат високата си себеоценка като изискване за определено отношение от околните, но когато станат родители, нарцистичните персони увреждат психологически децата си и на всичкото отгоре се изкарват жертви.

Светът на мама

Както вече споменахме в предишна публикация, дисфункционалните семейства са неблагоприятна почва за отглеждане и развитие на малкото дете. Нарцистичното родителство е само едно от тях. Какви са белезите за него? Склонен ли е всеки един от нас в определени моменти да проявява нарцисизъм в отглеждането на детето си и как да избегнем токсичния начин за възпитание, ще разгледаме в тази статия.

Нарцистичният родител е егоцентричен и погълнат от себе си. В резултат на това той често пренебрегва нуждите и грижите на детето, защото вярва, че неговите нужди и чувства са по-важни. А това пречи на детето да се изгради като личност.

В какво се изразява нарцистичното родителство?

- Децата за нарцистичните родители не са нищо друго, освен източник на утвърждаване. Дори самата идея да имат дете изхожда от това какво родителството ще им донесе в социален или личен план. Подобни хора се решават да станат родители за да не ги отхвърли обществото или социалната група, да се възползват от определени предимства, да докажат с това на някого нещо. Но не и защото искат да израснат като личност, да се посветят на екзистенциалната нужда да сътвориш и надградиш от опита, в името на живота и родовата памет.

Нарцистичните родители парадират шумно с децата си, когато постигнат нещо. Обикновено заливат социалните медии със снимки и постове, обличайки това в гордост. Ако има повод, подобни родители обсебват всеки разговор като поставят в центъра постижението на детето си, с единствената цел това да добави значение за тях самите. Освен ако нещо не включва постиженията на детето им, родителят е отстранен, откъснат и незаинтересован от детето си. Те обикновено се срамуват от нуждата на детето си от връзка или валидиране и вместо това ги виждат като инструмент за задоволяване на тези нужди за себе си. Когато обаче такъв повод отсъства, този родител се държи откъснат и незаинтересован от детето си. Наблюдава се обратния ефект - срам от нуждите му, особено, когато стават чуждо достояние.

- Емоционална реактивност, която обаче се превръща в срам от детските емоции. Как изглежда това?

Нарцистичните хора често избухват или стават агресивни, когато нещо ги разочарова или не оправдае очакванията им. Това се случва и когато собственото им дете прояви критичност или има предизвикателно поведение. Реакциите им обикновено се изразяват в диспропорционални крясъци и дори физическо насилие.

Ако детето, подложено на подобни психологически санкции заради собствените си емоционални фрустрации, реши да спре да ги изразява (както често се случва), то нарцистичният родител, усетил отслабеното доверие към него, преминава към стратегията да нахъсва, като по този начин засрамва детето си: Как може да те е страх от паяк? Спри да плачеш и се стегни, я се виж колко си голям вече! Ако не се научиш да караш кънки, значи напразно си харча парите по теб... и т.н.

- Нарцистичните родители винаги поставят собствените си нужди на първо място.

Понякога се налага родителят да поставят проблемите в определени ситуации на първо място или дори себе си - ако трябва да се свърши спешно някаква работа, ако родителят трябва да реши здравословен казус на свой близък, да помогне на приятел и др. Но къде е разликата? Нарцистичният родител очакват детето му да прави жертви, за да получи или прави каквото поиска. Например, ако родителят се забавлява, а на детето му е скучно и настоява да си тръгват, не само, че това няма да се случи, но за да се случи, детето трябва да се откаже от нещо любимо или да обещае да направи нещо, което не харесва. Такива родители карат също децата им да упражняват задължително активности, които те самите харесват, без да се съобразят с желанието на детето. Бащата е плувец, следователно детето трябва да ходи на плуване. Майката не е успяла да следва медицина, затова детето трябва да стане лекар. Неосъществените амбиции на родителя, натоварени върху плещите на детето, обикновено зараждат презрение, поради силния емоционален натиск.

- Плаващи граници е друга типична черта на този профил родители. Обикновено общуването вкъщи се осъществява само, когато родителят иска да валидира нещо свое. Тогава са в състояние да прекъснат активността на детето, за да бъде изпълнена приумицата им. Също проявата на критика при отсъстваща загриженост е друг симптом. Обикновено такива родители оставят незаинтересовани децата да се хранят със всякакви вредни храни, но после критикуват теглото и състоянието на кожата им например. Ефектът от това е, че детето се чувства неуверено, неодобрено, а дори не знае какво лошо е направило.

- Изключително коварно е качеството на нарцистичния родител да поддържа властта си чрез фаворизиране на собственото си дете, за сметка на други, които дават за негативен пример. Сигурно сте срещали хора, които постоянно обсипват детето си с комплименти и без значение дали те са заслужени или не, постоянно поддържат илюзията, че то е най-доброто в определеното нещо. В това по принцип няма нищо лошо, стига да не говорят лошо за други деца, сравнявайки ги. По този начин детето започва да изпитва неудобство, чувство на нелоялност и психологическа несигурност от това, че в тяхната представа трябва постоянно да впечатляват родителите си, за да избегнат негативните им коментари, гнева и да запазят добрата семейна репутация. Твърде много стрес, не мислите ли?

- Да прехвърляш вината върху детето е класика при нарцистичните родители. Понеже имат нужда да се чувстват перфектни, те избягват отговорностите за собствените си грешки и обвиняват децата си. Могат да бъдат жестоки, когато се чувстват критикувани и коментарите им често са язвителни. Обичайният рефрен на нарцистичните родители е: "Заради теб съм толкова уморен" или "Можех да имам страхотна кариера, ако не трябваше да се занимавам с теб".

С течение на времето децата започват да се самообвиняват, вярвайки, че когато имат нужди карат всички останали да се чувстват или да се представят по-зле. Започват да се чувстват не само излишни, но и такива, които са повод само за негативни последици върху другите.

- Нарцисите очакват детето им да полага грижи за тях като остареят. Често това е и основен мотив да имат дете изобщо. Какво ще правя на старини, ако се разболея, е класическа мантра на нарцистичния човек, който дръзва да стане родител. Такива хора поддържат манталитета и манипулират децата си до големи с това, че са търпели лишения, изучили са ги, хранили са ги и сега е техен ред да върнат жеста.

Могат ли подобни нагласи и поведение да бъдат променени?

Ако откриете, че се свързвате с някоя от чертите по-горе, не се притеснявайте. Всички имаме определена степен на нарцисизъм. Има обаче няколко стратегии, които можете да използвате, за да промените начина си на мислене и навиците си.

- Ако детето ви ви упрекне, че винаги сте напрегнати, заети и ядосани, не бързайте да отричате, а се опитайте да разберете чувствата на детето си и да поговорите за това. Изслушайте го. Често в напрегнатото ежедневие не си даваме сметка, че това, че децата ни не реагират и се занимават тихо с нещо (обикновено телефоните или таблетите си), не значи, че нещата са наред. Най-вероятно се възползват от нашата разсеяност, а малко по-късно ги навикваме, че прекаляват. Това само ги обърква допълнително, а вие влизате в ролята на постоянно критикуващ, което понижава самочувствието на детето и затвърждава чувството му, че не се интересувате от него. Един искрен разговор винаги помага. Нарцистичните родители не познават добре чувството на емпатия (съпреживяване) и често предпочитат да неглижират, отколкото да участват. Ако усещате подобна тенденция у вас, побързайте да се поправите. Говорете за проблемите между вас и кое ги поражда, като се въздържате да сочите с пръст и да обвинявате. Търсете решение, не назовавайте виновни.

Научете се да се извинявате. Когато настъпи конфликт, рядко само едната страна е изцяло виновна. Всеки в една подобна ситуация има за какво да се извини. Понякога това е дори само заради факта, че си позволил емоцията да те завладее по-силно, или защото си си позволил обиден епитет. Децата по правило бързат първи да се извинят, за да възстановят психологическата си сигурност с родителя. Не приемайте извиненията на детето ви, а ги отклонете, като намерите първи причина вие да се извините. Не се притеснявайте! Това няма да наруши степента на доверие към вас. Нито ще ви направи слаб и негоден в очите на детето. Напротив. Децата имат инстинктивно чувство за справедливост и ако положите усилия да подмените всеки път реалността, като изтъквате само тях за виновни, вие ще нарушите това чувство и ще превърнете детето ви в конформист и неуверен в собствената си ценностна система човек.

Не на последно място, потърсете професионална помощ, ако усещате, че не знаете как или не успявате да се справите сам срещу тези нарцистични прояви. Психологическото развитие на вашето дете е най-важно.

ИЗБРАНО