Коментари - Не, жена ми не е луда | Лайф.dir.bg
Коментари
"Я се стегни!" определено не е решение, но още повече решението не е в това човек да се отпуска и да се мисли за неразбрана жертва (което напомпва гордостта му, а оттам и демоните, които го тормозят още повече), както наблюдавам да се случва в повечето такива случаи. Самото душевно състояние, дали депресия или паник атака, не те прави само по себе си духовен или по-дълбок от останалите. Духовен ще си, ако се обърнеш към по-дълбоките първопричини на своето душевно състояние (което е й неговата цел, както целта на физическата болка е да те предупреди за по-голям проблем), които не са душевни, а духовни (да кажа също нравствени, морални, свързани с цялостен грешен начин на мислене и поведение, вградени разбира се отвън - копиране на лъскави шаблони за поведение от света или вслушване в напудрено, но пагубно за душата слово, което я води от временно удовлетворение на прищевките й до дългосрочен разпад на истинския ти Аз). Съчувствието е пагубно в такива случаи, в които то не е придружено с реално изцеление, приемане и активна, целенасочена промяна на мисленето и делата на човека, което води до това в крайна сметка да "прогледнеш" за демоните вътре в себе си, които са те поробоили, което е и единствения изход на този тип проблеми. Празното съчувствие води само до още по-голямо безсилие, апатия (=липса на активност, промяна=безсмислие) и слепота. Няма да споменавам безсмислието на така вездесъщите хапчета, които само потискат, а не лекуват този тип проблеми и които затаварят човек още повече в едно безсилие и пристрастеност към него. То е като да пиеш болкоуспокояващи за зъбобол, вместо да отидеш да се лекуваш. И всичко това за няколко спокоини дни на моренцето... Хора, има по-важни и големи неща в този кратък живот, който ни е даден назаем, от това само да си гледаме кефа на морето! Липсата на активност в значими каузи за обществото и желанието на идивида само да удовлетворява консуматорските си нужди го е докарало до това дередже - масови паник атаки и депресии (казвам го като човек минал през всичко това в тежка степен, който не е бил разбран, но е преминал нататък).
За всичко трябва баланс и отговорност за нашите постъпки. Тежкият физически труд (напр. копаене) или активно спортуване (напр. бягане 8-10 км изкачване на висок връх) могат много да помогнат да се "разтовари" психиката. Четенето на книги (поне по 2-3ч. на ден) съзерцание на нещо красиво (напр. играещи малки деца, езеро с лилии, изгрев или някакво изкуство) ще даде добра посока на вашата мисъл и психика. Храненето по малко и с благодарност ще ви покаже нов вкус на храната Алкохол, опиати, мързел, неблагодарност, егоизъм, силикон, татуировки, алчност погубват психиката. И когато ви се струва, че сте най-зле спомнете си че има хора без крака, деца с рак, войни, глад и мизерия по света и се опитайте да благодарите поне за едно хубаво нещо което имате (дори това да е че имате хляб или топла вода) и поне малко ще ви отпусне вашия пристъп. Другия път благодарете за още повече неща, когато ви"нападнат" атаките и така осъзнато ще поемете отговорността за вашето психично здраве и ще начертаете новия си път в Живота. Прочетете повече и за сексуалната неудовлетвореност, вредата от храната пълна с хормони и антибиотици и консерванти. И не на последно място - ОБИЧАЙТЕ, СМЕЙТЕ СЕ, ТАНЦУВАЙТЕ!!!
Зависи. Четенето на книги? Да, ако не са психарски простотии, като "Одисей" на Джеймс некадърника Джойс и абсолютно нищо, писано от психолози или на което заглавието започва с "Как да ...". Съзерцание на малки деца... Да. Освен ако депресията ти не е предизвикана от стерилитет. Изгрев... Да, освен ако не си с агорафобия. Демек - всичко с разум. Освен секса. Много секс няма.
Който говори за неблагоприятност, не е разбрал проблема. На много хора това се случва в хубави и щастливи периоди, когато са благодарни съм благосклонната съдба. И те го осъзнават и точно от там идва полудяването - че няма никаква логика да се чувстват зле. Това няма нищо общо нито с мрънкане, нито с недоволство, неблагодарност, нито с липса на оргазми при мен. Напротив. За татуировките пък изобщо не ми се коментира. Рандал е прав, а такива рецепти изобщо не действат.
Депресията е като грип. Най-вече пролетно есенен. Идва и си отива. Не пия лекарства. Въобще всякакви лекарства избягвам - преди години едни доктори едва не ме умориха, кат ме лекуваха,та оттогава... Моята е от тежките, май я водят суисидна. Ужасен бях , когато разб рах, че в това състояние мога да посегна и на други хора, не само на себе си. Като тинейджър имах толкова тежки Д-р, че съм губил ориентация в центъра на София, където учех. Много трудно ми бе да се науча да контролирам мислите си. Другото което помага е някой храни и спорт. Но това е дисбаланс на организма. Наскоро имах и пристъп на психоза, това състояние още не познавам и затова ми е трудно да контролирам. Имам семейство и син. Не съм спирал да работя от 20-тата си година. На никого не разчитам да ми помага. Доста съм чел и стигнах до извода, че при мен е генетично обусловено. Принципно гените свързани с математически заложби свързани и с отклонения в психиката. С времето достигнах до извода, че болестните състояния са цената , която плащаме за сме живи.Просто трябва да ги приемем и да се научим да живеем с тях.
Паник атаки може да получи всеки ,трудно преодолими са ,но не е невъзможно да се справиш с тях.Стига да имаш знания и силна воля всеки проблем е решим.Пише Ви го бивш потърпевш от тях.
Напълни се с кукави. Не, не е нормално това, което пише авторът. Жена му си е баш луда. Познавах един такъв рицар, приятелката му беше подобно куку и той трябваше да бяга от работа защото нея я е страх да остане самичка вкъщи. Много години минаха, тя си се панира, той никъде не може да се задържи на сериозна работа защото на всеки работодател му писва. Сега дава уроци и поне няма работно време. Смахната работа
За съжаление това е съдбата на хората, които се грижат за тях. Хем се иска от теб да си подкрепа, да разбираш, да правиш жертви, хем е много трудно да гледаш общият ви живот да се срива. Такава е съдбата и на семействата, в които единият остава инвалид или има някакво тежко заболяване. Всичко около този човек се преквалифицират в болногледачи. Подоби състояния са точно толкова страшни колкото и инвалидността.
Прав си, изход има но според мен сте се насочили в грешна посока. Въпросът не е в "другите", които трябва да си отворят очите и да станат по-съпричасни, нито в лекарствата, които "лекуват" докато се придържаш към рецептата или към двете бири. Това изпитание се случва не случайно и не на всеки. При мен трябваше да открия себе си, което ми помогна да разбера и кои са хората около мен, което оправи ежедневието ми и ме кара да се чувствам в хармония със себе си и да се наслаждавам на всяка една секунда на този свят. Кара ме да съм жив тук и сега. Знам, че звучи общо и просто но не правете нещата сложни. Всеки се е родил сам на този свят и води сам битките си. Вярвам, че жена ти ще намери силите да поведе тази битка! Дълбоко в себе си тя знае кой е врагът!
Нищо й няма на думата "колумнист". Аз поне я разбирам. Как трябваше да се каже - писател на статии? Относно паник-атаките - факт е, че напоследък има бум и вече все повече хора страдат от тях. На нещо трябва да се дължи, защото наистина човечеството е видяло и много по-трудни времена. Когато на мен ми се случи за пръв път, беше периода, когато се сбъдваха мечтите ми. Имах най-прекрасния мъж, който се грижеше за мен и бях най-после щастлива след дълга поредица трагични събития. Първо мислех, че съм физически болна и не исках да оставя нещата така - изследвах всичко възможно. После започнаха атаките - на Кьолнската катедрала, на почивка в Италия, и дома, из града. Все си казвах да се стегна, аз иначе съм толкова силна! Занимавах се с какво ли не, отвличах вниманието си, не помогна нищо. Реших да опитам всичко и тръгнах по психолози и психиатри. Може би нямах късмет, но нищо не се оправи - честно казано ми лазеха по нервите с техните упражнения за дишане, едната дори ме преследваше, защото я беше страх да не се самоубия. Което всъщност си беше реална опасност по това време - когато нямаш никакви проблеми, а се чувстваш постоянно, сякаш света свършва, когато се будиш с паник атаки че това не е твоята къща, целия свят е чужд, когато усещаш, че полудяваш, не ти се живее вече. Искам да ви кажа, че това се случва в чужбина, където да ходиш на психолог или психиатър не е нещо ново и има добри специалисти. Започнах антидепресанти, последната ми надежда. Не ми помогнаха изобщо, имах единствено странични ефекти. Започнах да идвам често в България, мъжът до мен страдаше ужасно и очите му се насълзяваха да ме гледа нещастна, при все, че всичко ми е осигурил! А аз се чувствах ужасно от това - за пръв път в живота си имах късмет в нещо, животът ми се подреждаше уж най-после. Мразех се за начина, по който се чувствам. За това какво му причинявам. И постоянно се обвинявах и си казвах да се стегна. Това ми струваше цялата енергия и бях постоянно уморена. В България пак потърсих психолог. Не се почувствах разбрана, никакъв напредък нямах за месеци. Понеже пак говорех за самоубийство, ме изпрати на психиатър. Нови лекарства. Нищо. Самият неуспех във всичко, което опитвах, ме издърпа още по-надолу, бях отчаяна. Не само аз. Върнах се при мъжа си, но той вече беше пречупен. Започна да пие, да се отдръпва. Разбираемо. Връзката ни се срути, когато ми каза, че за дете първо трябва да оздравея. А преди това правихме опити. Да, той беше напълно прав - не съм в състояние да гледам дете. Но кажете го това на една 34 годишна жена без дете... Просто ми разби сърцето. Осъзнах, че за абсолютно нищо не ставам. Прибрах се в България. Беше още по-голям стрес - 4 месеца не спирах да треперя. Опитах се да излизам със стари приятели, но ми се отрази още по-зле. Да се правиш, че всичко е наред, да се смееш, без да ти е смешно, да говориш за нещо различно от депресията, като само за нея мислиш и да се преструваш постоянно - това е допълнителен, огромен стрес. Затворих се вкъщи и не излизам. Не си давам зор да се вписвам в света и да изпълнявам неговите очаквания. И паник-атаките спряха. Предполагам това е причината. Спрях медикаментите - при мен не помагат. Загубих всичко заради ш..ната болест. Майната му, опитах всичко. Просто е съдба.
Абсолютно идентичен случай. Остри панически атаки, съчетани със суицидна депресия. 3 пъти съм бил в болница и са ме слагали на системи с успокоителни за това. Вече 4 месеца не съм излизал от вкъщи. Не работя и не си търся работа, просто не виждам смисъл в това да работя. Трудно ми е дори да излезна от страх, че ще получа паник атака, затова в мен винаги има патронче водка и Кзанакс. Ако се случи, пия хапчето с водка, за по-бърз ефект. И аз като Вас загубих всичко - и жена и страхотна, високоплатена работа заради това. И най-интересното е, че всичко почна, когато бях най-добре, вадех луди пари.. Случвало ли ви се е да се събудите посред нощ и да се разплачете без причина? Сякаш ви е обзела цялата мирова скръб. Ей така, без причина. Да сте твърдо убеден, че живота няма никакъв смисъл. При мен - Да! ...Съдба, както казвате.
Луд депресар, дълго мислих какво да отговоря, а и не знам дали четете още. Първо, не сте сам. Това, което описвате, че изпитвате цялата мъка на света, ми е добре познато. Аз, след две години пауза и неспособност да работя, се хванах като екскурзовод. Въобще не вярвах, че ще се справя, даже предупредих шефа, че всеки момент може да ме хване измислена хронична болест, да не разчита много на мен. Обаче се справих. Беше ми дори адски забавно - всеки ден с нови хора, всеки ден смях, блеснах със знания, хаха. Това, че се справях добре ми даде лъч надежда, че не съм най-голямата люзърка на света. И не ми личеше изобщо какво е в душата ми. Почти си повярвах. Друго - моя приятелка има магазин за млечни продукти. Продавачката се разболя и отидох за 4 дни да й помогна - работа, която до сега ме е ужасявала. Аз, свикнала с много пари, с магистърска степен, обиколил половината свят, рязах и теглех маслини, сирене и кашкавал за без пари. На шега. Да видя дали мога. Оказа се, че мога и пак се справих много добре, клиентите много ме харесаха. Това ми подейства като храна. Според мен, остави амбициозната работа и се опитай да живееш "simple life". Направи рестарт на системата. На малки крачки опитай да продължиш напред и забрави кой си бил, като си бил здрав.
Мбухахаха... Аз, понеже съм простак, та не ми вярват. Обаче, ето човек, който го е изживял и го е преживял. Прочетете какво казва жената, защото това е рецептата: "Не си давам зор да се вписвам в света и да изпълнявам неговите очаквания. И паник-атаките спряха. Предполагам това е причината. Спрях медикаментите - при мен не помагат. ... Аз, свикнала с много пари, с магистърска степен, обиколил половината свят, рязах и теглех маслини, сирене и кашкавал за без пари. ... Това ми подейства като храна. Според мен, остави амбициозната работа и се опитай да живееш "simple life". Направи рестарт на системата. На малки крачки опитай да продължиш напред и забрави кой си бил, като си бил здрав." На късмет или със здрав разум, жената се е излекувала. Няма психолози, няма хапчета, няма алкохол, няма глупости - намерила е собствения си живот. Парите и светът, оказва се, не винаги са твоя живот. И обърнете внимание - тя говори за излекуване - "забрави кой си бил, като си бил здрав"! Тогава сте били здрави, сега сте болни. Това е болест - приемете го като нея, или няма да се излекувате! Поздрави!
Абсолютно идентичен случай. Остри панически атаки, съчетани със суицидна депресия. 3 пъти съм бил в болница и са ме слагали на системи с успокоителни за това. Вече 4 месеца не съм излизал от вкъщи. Не работя и не си търся работа, просто не виждам смисъл в това да работя. Трудно ми е дори да излезна от страх, че ще получа паник атака, затова в мен винаги има патронче водка и Кзанакс. Ако се случи, пия хапчето с водка, за по-бърз ефект. И аз като Вас загубих всичко - и жена и страхотна, високоплатена работа заради това. И най-интересното е, че всичко почна, когато бях най-добре, вадех луди пари.. Случвало ли ви се е да се събудите посред нощ и да се разплачете без причина? Сякаш ви е обзела цялата мирова скръб. Ей така, без причина. Да сте твърдо убеден, че живота няма никакъв смисъл. При мен - Да! ...Съдба, както казвате. P.S. Написах ето това и модератора ме изтри. Нека бъде така добър да обясни кое по-точно от това което съм написал не е по темата?
Не е модераторът, а некадърният им софтуер след ремонта на сайта. По темата: 1. Психолози, хапчета, алкохол... И как точно очаквате да се оправите по този начин?! 2. "Атаките почнаха баш когато всичко ми беше наред!" Айде, бе... Щом получавате подобни проблеми, а на бас, че нещо много сериозно не Ви е било наред в живота! Най-вероятно сте живели нечий чужд живот, по нечий чужди критерии за оценка. И ходите на психолог с надеждата той, чужд човек, необразован кретен, да открие Вашия собствен живот, Вашия собствен смисъл и Вашите собствени ценности?! Като междувеременно Ви пои с химия! Еми... това, съгласете се, е откачено! 3. По-долу питах, и най-вероятно е звучало елементарно и лаишки, ама нека! Та... Защо това не се случва на село?! Защо това не се случва на хора, които са заети и живеят пълноценен живот? Тук някой пострадали ще ми противоречат - "Ама моя живот си беше пълноценен!" Ама като поприказват, току се показват някои проблемчета, които не искам да коментирам, защото който се разпознае, ще го боли. Ама проблемчетата винаги надзъртат. Ама винаги. Изводът е - собственият Ви мозък, използвайки собствените Ви критрерии, оценява живота Ви като непълноценен и не намира в него смисъла, който всеки човек сам трябва не да намери, а да създаде. Живеете по чужди правила и за да се оправите - викате чужд човек. Резултатът - катастрофа. Че какво друго въобще би могло да се случи... Какво пише дамата: "Не си давам зор да се вписвам в света и да изпълнявам неговите очаквания. И паник-атаките спряха. Предполагам това е причината. Спрях медикаментите - при мен не помагат." Тарарарааауу... Един намерил ключа от бараката... Ама не е вярно, че "Просто е съдба." Не е съдба. Съдба е да се родиш аутист или с Даун. Съдба е да си от крещящите и лигавеещите се нещастници. Това, дето го описвате, е избор или сложна поредица от избори, ако ще и не винаги съзнателни. Но винаги грешни.
Хубава статия! По- често трябва да се говори на тази тема. Има много хора, които са изключително некомпетентни!
Айде пак някои друг ви е виновен. Това да не е платена статия за да се вдигне реитинга на професията ? Вчера гледах по телевизията една "психоложка" не дай си боже да се наложи тя да ме лекува. Че това са сериозни проблеми спор няма но за лечението им също трябва да се погледне сериозно а то не е да се ходи на "психолог" .
Не било коректно да им викаме болни, макар че това, което търсят, те самите го наричат лечение... Откачена работа... Ама създава проблем - как да ги наричаме, че да сме толерантни и изпълнени с емпатия, баси... Айде, ще им викаме разстроени. Щото според тях имали разстройство. Ами добре... Та... Има стъпки, оказва се, през които страдащият от разстройство трябва да премине, за да може въобще да започне лечение: 1. Отричане - съвсем ясно го виждаме тук - не сме луди, не сме болни, само имаме нужда от лечение. Е... парадокс, но... нормално е за откачените да достигат до парадокси в мисленето си. 2. Гняв - още по-ясно го виждаме. Разстройството ги кара да страдат, всеки по неговия си начин. Страдат лично и индивидуално. В същото време други не страдат и не разбират тяхното страдание - дори и близките им, които ги обичат и се грижат за тях. Разстроените непрекъснато споменават това - обществото не ги разбирало (на обществото, всъщност, не му пука... за съжаление). И това ги докарва до бяс срещу всички. Дори и срещу тези, на които им пука. Нерационално поведение, но... нерационалното поведеие е характерно за разстройството. 3. Самозалъгване - "абе... очевидно ми има нещо, ама не съм болен, не съм луд, не съм откачен, ами имам разстройство, а то се лекува... нищо, че не е болест. Ще ходя на терапии, ще пия хапчета, ще досаждам на целия свят с проблемите си и ще се оправя." 4. Депресия, страхови неврози, паник атаки - появяват се, когато страдащият от разстройство започне да усеща, дори и все още не съвсем съзнателно, че терапиите, които е предприел, имат точно нулев ефект, а често и влошават ситуацията, защото не лекуват, не помагат истински, а лъжат и само прикриват истинския проблем - бинтоват раната и я оставят да гангреняса. 5. Приемане и признаване - "басимамата, нямам разстройство, имам психическо заболяване. Луд съм и имам нужда от сериозно лечение и сериозна помощ. Олигофрените ще се подиграват с моята болест, но те не са важни. Важни са само тези, които останаха с мен през всичкия ад досега. Причината да съм болен не е, че съм сбъркан, а има някакви реални, почти физически причини, които предизвикват всичко това. Те са в живота ми и в съзнанието ми. И няма никой, ама въобще никой, къфто ще психолог, психотерапевт или психоаналитик да е, който да разбира моя живот и моето съзнание по-добре от мен. Спасяването на давещия се е работа на първо място на давещия се, тоест - моя работа. Затова ще се взема в ръце, ще решавам проблемите и на първо място ще се опитам да живея по пълноценно, според както го разбирам АЗ, а не некъф полуграмотен шарлатанин с диван. Най-вероятно ще ми трябва помощ, но ще я потърся там, където винаги съм я намирал, когато ми е трябвала - при доказаните приятели и при близките. Няма повече безрезервно да вярвам на шарлатани..." или на Интернет, мбухахаха... След стъпка 5 вече ще сте наполовина де-разстроени, повярвайте! После остава само да я изпълните. Което и представлява лечението на основната причина за разстройството ви - проблемите в живота.
Абсолютно точно, вярно и 100% работещо! И чудесен цитат на Илф и Петров!
Не мога да се съглася с вас. Имам близък човек в това състояние от повече от 10г - всички са шарлатани, аз мога сам да се излекувам, аз си определям хапчетата, алкохола, кога какво да правя, лекувам се прекрасно... И така повече от 10г без работа, почти 24ч затворен в апартамент, обездвижен +30кг отгоре. С танк не мога да го закарам нито на някой "психо" доктор, нито където и да е... И какво правим с такива светила на самолечението?
Ха... Нито вас познавам, нито него. Нито пък, пу-пу-пу... съм психолог, боже упази... Обаче айде да видим само това, което сама сте писала - хапчета, алкохол, обездвижване, безработица, +30кг... Това на много смислен живот ли Ви прилича?! Красота, просто... Ми Вие сама си определете къде е Вашия близък по горната скала! Никой не може да излекува никого от нищо, вкл. и от грип, ако болният сам не желае да се лекува. Никой не може да спаси никого от самоунищожението. Това, дето сте го описала, е порочен кръг, който все някъде трябва да бъде разкъсан. За тази цел нещо ИЗВЪН този кръг трябва да привлече вниманието на болния толкова силно, че да му даде сили да го разкъса. Как? Аз откъде да знам?! Ама знам, че има нещо, което го държи вътре в кръга. Намерете го! Счупете го!
Аз много добре знам къде се намира - болен човек, който отказва лечение и си измива ръцете с постове като вашия. Ето, виждаш ли хората дето са пробвали казват че ходенето по доктори не работи, сам със силата на волята човек се излекува... ей така, с още една ракия! Понякога този кръг, който го държи затворен, започва да убива всички около него... Хем нищо не можеш да направиш от страни, хем си затворник на нечие нещастие.
И?! Какво трябва, според Вас, да направи обществото за подобни хора - да ги натика да вегетират по лудниците или да разреши евтаназията? Как може да се помогне на някого, който активно отказва помощ? Честно казано, животът не е честен - на фона на децата, умиращи от рак, не ми пука за възрастен с глезотии.
"Колумнисти"! Абе вие съвсем се видиотихте, бе дирници тъпи!
Браво текста е много хубав Поздравявам Ви.! А явно сте и готен човек и обичате жена си.!! Бъдете здрави!
През 1992 год. нямаше как да поместим мнението си по разбираеми причини. У наше село, през 1968 гр. , га бях малка имаше трима луди. Ние децата се страхувахме, а пък възрастните им помагаха и си гледаха на тях, като част от ежедневието. Помоща идваше от хората, а не от специалисти-психиатри и тези хора живееха добре и бяха интегрирани по някакъв начин. Убедена съм, че фейсбук, споделяне н подобни мнения не помагат, а вредят, особено на подрастващо поколение, което си мисли, че като прочете пазличните мнения във форума, ще придобие представа и ще вземе страна. Само им разбъркваме мозъците!!!
Много сериозен проблем е засегнат. Твърде много хора страдат от депресия и паник-пристъпи. Може би психично болните не трябва да имат деца, за да не размножават заболяването. Голям % се предават по наследство. От друга страна, не е хуманно. А лечението има временен ефект. Само 1 въпрос - ще искате ли дете от партньор с наследствено заболяване?
Животът не е за лабави ора... Да земеш една сопа, па лекувай, лекувай... депресии и паник атаки.
Хубав текст. Съгласна съм с всичко казано. Аз също дълго време страдах от паник атаки. И най-лошото- беше ме срам. В момента, в който започнах да споделям с близките и открито да говоря за това как се справям с него, за прекрасния ми психолог (д-р Ванев) се оказа, че всеки втори мой приятел страда от нещо подобно. Готини, успешни хора. Така че нека говорим. Нека опознаем себе си, за да можем заедно да се справяме и се радваме на живота. А до хейтърите- питайте всеки психолог и ще ви каже, че най-добрите, най-възпитаните и добронамерени хора са тези, които страдат от паник атаки и депресия. Самокритични и перфекционисти.
Изпитах го косвено преди много години покрай тогавашния ми приятел. Да тичаш всяка нощ до спешните отделения на Пирогов, ИСУЛ, Окръжна, Военна и прочие болници.....Той си мислеше, че умира, задушаваше се, сърцето го стягаше. Тази връзка изключително ме обремени психически и реших да избягам от нея. Не съжалявам, надявам се към днешна дата вече да няма тези проблеми.
Не ти пожелавам някой ден да си в неговото положение и да имаш нужда от подкрепата на човека до теб...
Ти си беден, болен, дърт, грозен и импотентен. Ми депресията ти не е болест, а съвсем нормална реакция на организма. На жена ти всичко и било наред, ама страдала от панически атака и н'амсикво и трябвало да се зоби с хапчета. Ми значи е психически болна, на което на обикновен език му се вика луда, откачена и прочие. Да - обществото трябва да приема лудите като всички останали болни, ама и няма защо да отричаме, че лудите са луди. Диабетикът не си отрича диабета.
Боже Боже, акъл море, глава шамандура....нЕма никой тука, ни акъл, ни възпитание, ни обща култура, ни емпатия... Пусни си Биг Брадър и не занимавай хората тук с хейта си
Пич, "лудите" отричат заболяванията си именно заради такива премиум представители на обществото, които ги наричат луди. Щом искаш аргументи- ето няколко. Паник атаките са нищо повече от по-често съкращения на нервните окончания. Нервите са нещо като "пружинки", които заради много стрес, загуба на близък започват да се разтягат още повече, да вибрират без да може да се приберат в нормалното си състояние и човекът е постоянно в чувство на стрес- сърцебиене, изпотяване. В един момент започват да се разтягат от най-малкото. Затова се пият антидепресанти. За да се даде време на организма отново да възстанови работата на нервите и те да не се разтягат толкова лесно. След това се спира приема на медикаменти. Та така г-н Рандал. Искаше аргументи.Това са моите. Ще се радвам да споделиш и твоите в защита на твоята "теза".
Каква теза? Какви аргументи?! Това, че си чула нещо от На кафе с Гала, не го прави аргумент. Част от нечий организъм не работи както трябва, страда от някаква дисфункция и създава сериозни здравни проблеми. Това в медицината се нарича болест. Понеже става дума за психиката, това е психична болест. На такива болни хората им викат луди. Не отричам, че отношението на обществото към психично болните не е добро. Точно обратното - написал съм, че трябва да се промени. Но защо да се отрича факта на тяахната де факто лудост?! Защото един от най-сериозните симптоми на повечето психични разстройства е, че болните отричат болестта си ли?! Че откъде накъде да се подхранва един от симптомите на болестта?! Психолози... Че откога пък психологията стана наука?! Това си е обикновена шарлатания, подобно на астрологията или хиромантията. Предполагам именно "д-р" Н'амсикой ти е казал тая глупост за пружинките - нервите не са пружинки, а тръбовидни проводници, предназначени да провеждат йонни електрически токове и сигнали. Те не изграждат твоята психика, както и проводниците на компютъра не му изграждат операционната система. Психолозите просто ти представят нещата така, както им изглеждат на тях или както им се ще да изглеждат, а не каквито са. Казано направо - лъжат те. Пример - женската хистерия (преведено - женската матка... сякаш има и мъжки матки...), която те обяснявали и лекували с мануална терапия (превод на съвременен език - петинг) с цел да предизвикат хистеричен пароксизъм (оргазъм) и така се лекувала хистерията (системна женска сексуална незадоволеност). Оказало се, че само временно облекчават симптомите, затова шарлатаните психолози, каталясали от мануални терапии, измислили автоматичния манипулатор (вибратора). Защото въобще не се замисляли за истинската причина за болестта - не можели, горките, да знаят, че редовен сексуален живот без грам оргазъм, може да побърка всекиго, че даже и жените, които, както те били сигурни, нямат нужда от оргазми. Всъщност... то и не съществувало такова понятие - оргазъм. Мислиш, че днес знаят повече?! Е... днес вече знаем, че такава болест не е имало въобще, което не пречи на шарлатаните-психолози да наричат със същото име други дисфункции, имащи подобни симптоми, за чиито причини шарлатаните-психолози хабер си нямат. Което ни връща в началото - всички потвърждавате, че състоянието ви създава сериозни проблеми. Това е болест. Психична болест. И психолозите хабер си нямат каква е основната причина за болестта - какво я предизвиква. Поради което ви наливат задниците с лимонада и ви дрънкат за пружинки и сичкото мамбо-джамбо, което сами си го знаете отлично и което знаете, че не работи. Или ви поят с антидепресанти, които действат... поне временно, защото са създадени от истински учени. С което ви превръщат в техни постоянни клиенти - именно клиенти, а не пациенти. И по тази причина няма да ви споделят един прост факт - страхови неврози, паник атаки, депресии... НЯМА ТАКВОЗ НЕЩО НА СЕЛО! НЯМА ТАКВОЗ НЕЩО, АКО НАИСТИНА СИ ЗАЕТ С НЕЩО СМИСЛЕНО И СИ ДОВОЛЕН ОТ СЕБЕ СИ. НЯМА ТАКВОЗ НЕЩО, АКО ЖИВОТЪТ ТИ Е ПЪЛЕН. Ето ти и причина, и диагноза, и лечение. Ако смееш да се замислиш.
Деде, диабетът е диагноза, а лудостта е етикет, поставен от лаиците. Няма такава диагноза. Тъп ли си или на тъп се правиш?
Наричат ли психолозите лекари? Наричат ги? Еми като не са болни, защо ходят по лекари? Отварям гуглето и чета: "Страховата невроза е заболяване, което..." "Симптоми и лечение на страховата невроза..." "Психично разстройство, което..." Комай всички са съгласни, че страховата невроза е болест, освен тебе.
Статията е добра. Много добра :). И грамотно написана. Ура за последното!
е ПОРЪЧКОВо написана. Нали днес е ден на психичното здраве....здрав ДУХ в здраво тяло....значи, за да имаш добро Духче трябва и тялото ти съответно да не сдава багажа....ако все нещо те боли и духът ти се изкривява :-), но ако виждаш света ДВОЕН - това вече значи, че си БОЛЕН, а на тялото не му пука - и тук връзката се прекъсва.
Статията е добра с изключение на представянето на автора. Какво, по дяволите, се цели с изполването на думи като "колумнист"?! Склонен съм да вярвам, че е признак на психическо отклонение. Сигурно няма "външни" признаци като при други заболявания, но е трудно да се подмине в контекста на статията - ето още една тема за размисъл.
Не знам дали това е реалност или просто сполучлив авторски текст, но ми се струва, че в него липсва нещо много важно. Хората днес не живеят нормално. Колко са тези приятелски семейства, с които можете да се съберете веднъж в седмицата и без да зяпате в екраните на телефоните си да си поговорите за всички свои проблеми? Обзалагам се, нито едно! Колко пъти в месеца сте сред природата заедно с поне едни свои семейни приятели? А колко пъти просто се разхождате след работа! Когато сте с близки, познати, колеги, приятели има ли други теми освен болести, безпаричие, безработица, престъпност, всичко това богато гарнирано с политическата простотия, която ни заобикаля? Проблемите с психиката при нормалните хора идват точно от там, че те не са в състояние да избягат от заобикалящата ни ненормална среда!
Не сте съвсем права. Паническите атаки идват и без наличие на всичко изброено от Вас. И природата не помага особено. И го казвам от опит.
Не е така, паническите атаки идват, когато човек е притиснат до шията от безброй проблеми, това са т.нар. "нервни кризи". При всички ш觧ни проблеми, демек несигурност и безперспективност, липсата на общество и тотален разпад на държавата, в която живеем, е съвсем нормално човек да получава паник-атаки от време на време. Тези, които не получават паник-атаки в БГ-то не са нормалните!
са много едва на 32 съм и от ежедневния стрес останах и без зъби.
Стреса може да се контролира. Обичаме да се опшакваме от "стресиращия" си живот, но реалността е, че примерно хората преди 100 години са били подложени на много по-големи рискове - войни, болести, глад. Обаче ние сме по-невротизирани. Извода е, че проблема ни е вътрешен и трябва да работим върху себе си. Колкото до зъбите - чиста генетика - имам приятел на 39 години, не е стъпвал в живота си при стоматолог, не си мие зъбите, не си чисти зъбния камък и няма нито един развален зъб. Други, още в гимназията започнаха с щифтове, мостове и т. н. "благини"
Вярвам, че нормалното открито говорене по тези проблеми малко по малко ще промени начинът по който населението гледа на тези проблеми. Така, че тази статия е просто стъпка в правилната посока. :)
По тази тема мога да напиша новела. Преминал съм през този ад, но не докрай. Това нещо може да ти съсипе социалния живот, кариерата, да започнат останалите да те наричат алкохолик и т.н. Само който не го е изпитвал, не знае какъв кошмар е това. Как се пие уиски преди работа, за да си on-line и да си малко от малко "защитен", как преди важно мероприятие правиш пак същото, как в напрегнати ситуации бягаш и се криеш, как не можеш да пътуваш, как, как, как.... Въпреки, че съм изчел всичко по въпроса, както на български, така на английски и руски езици и много добре знам, че това не е друго, а единствено състояние на психиката, която сама създава тигри, които да те гонят и привежда тялото в състояние за отбрана или бягство, но въпреки всичко все още получавам атаки. Винаги с мен нося ксанакс за всеки случай, което малко ме успокоява. Все пак това е моето "оръжие". Наистина, отвратително е. На никого не го пожелавам!
Добре. Лошо. Ама това е дисфункция на организма, чиито симптоми покриваш с алкохол и лекарства. Това си е болест, по дефиниция. Психична болест. По народному - лудост. Не всеки болен е болен смъртоносно. Но е болен. Не всеки луд крещи и се лигави. Но е луд. Може да не ви харесва думата. Може да не ви харесва отношението на обществото. Но лудостта е факт.
Не мисля, че емоциите те правят луд, защото точно чувствителните хора са по-податливи на тези атаки. Паническите атаки или разтройство не са болест, може да са дисфункция, но не и лудост. И повярвай ми, изживяването като цяло е отвратително и не го пожелавам на никой. А подкрепата на околните се оказва доста важен момент в цялата ситуация. И съм сигурна, че всеки, преминал през този ад, не е длъжен да търпи чужди критики и неправилни класификации.
Дайте дефиниция на: - болест, - лудост, - психични разстройство, - психична дисфункция! Ще установите, че е трудно да ги различите. За последните Ви изречения няма спорове, но те важат и за грипа.
Всезнайко, ти правиш ли разлика между болест и психично разстройство или се учиш от Гугъл , да докажеш какво? Човек с паник атаки не значи луд. Знаеш ли какво е лудост изобщо- да нямаш връзка с деиствителността. Човешката психика и организъм реагират различно на стрес. Една стресова ситуация или бавен почти неусетен стрес, може така да ти разбълбука хормоните, че не си представяш. А от там реагира върху психиката.
Има един лаф- с луд не се спори. Е аз спирам да споря с теб, защото не искам да разводняваме коментарите. Защото някой ден, когато някой изчете тази статия и не дай Боже изчете коментарите ти и ще се засрами ... вместо да потърси помощ и да се излекува. Липсата на емпатия и връзка с реалността е един от симтомите на социопатите. И аз бих ти препоръчала и ти да потърсиш психиатрична помощ. Имаш нужда. Може би така ще си намериш истински приятели, с които да спориш вместо да хейтиш нощем по форумите на дира. А аз "лудата" отивам на работа- нямам време и нерви за спор със стена
А ся, де... От една страна "ти правиш ли разлика между болест и психично разстройство?" От друга "някой изчете тази статия ... ще се засрами ... вместо да потърси помощ и да се излекува." От какво да се лекува, като не е болен?! комай, същи психолози, само си играете с думите, за да прикривате опитите си да избягате от действителността. Ами именно заради подобно поведение сте откачени. И да - мога да съчувствам на истинския луд, който крещи, беснее и се лигави и е загубил връзка с реалността, и не може да направи нищо по въпроса и затова има нужда от помощ. Не мога да съчувствам на идиот, който съзнателно унищожава връзката си с реалността, щото било модерно, хуманно, емпатично или щото някой си художник или писател също бил откачен, и това му предизвиква вече наистина съвсем реални страдания. Като сте мазохисти и ви е кеф - ми страдайте си и се кефете!
ПРЕСТАНИ ДА НАРИЧАШ ХОРАТА ЛУДИ,ПСИХОПАТ ТАКЪВ! И ЗНАЕШ ЛИ КОЙ Е ЛУД-НЕ КОЙТО ОСЪЗНАМА,ЧЕ НЕЩО НЕ Е НАРЕД ИШ ТЪРСИ ПОМОЩ,А КОЙТО САМОДОВОЛНО/КАТО ТЕБЕ/ОБИЖДА ОСТАНАЛИТЕ ОТ ВИСОТАТА СИ НА НЕПОГРЕШИМ И НЕДОСЕГАЕМ ЗА "ЛУДОСТТА"! ПРОСТО МЕ ПРЕДИЗВИКА ДА ТИ ПОЖЕЛАЯ ЕДНА ХУБАВА...АТАКА!!!
Разбирам те напълно, защото и аз съм в този ад от 2 години. Остри паник атаки, обаче съчетани с тежка суицидна депресия. Питай ме как съм. Не излизам с цели седмици, страх ме е да отида до магазина или просто нямам никакво желание. Дори, когато се налага да си купя даже ядене. Само когато ми свърши едно от лекарствата - водката излизам. Загубих всичките си приятели, понеже не им вдигам телефона, всъщност на никой не вдигам. За 3 месеца загубих 4 работи, не мога да изкарам и месец. Понякога се събуждам ей така, внезапно през нощта и започвам да плача и се чудя защо плача. Един път исках просто ей така, да се хвърля от балкона. Накрая осъзнавам, че всъщност няма никакъв смисъл да живея. Като цяло и досега смятам, че живота на всеки един от нас, включително моя е тотално безсмислен. Цял живот правиш нещо и една случайност, един катаклизъм може да изтрие цялото ти дело, целия ти живот. Мисълта за по-дълъг път ме парализира, направо побърква. За по-къси дестинации из града си вземам задължително патронче водка и Кзанакс. Усетя ли пристъпа на атаката пия хапче с водка, така по-бързо действа. 3 пъти съм влизал в болница за такива паник атаки и са ме слагали на системи с успокоително. Като цяло статията като че ли за мен е писана, толкова точно е определил синдромите автора. И в заключение да кажа, че всичко започна точно когато започнах да вадя много пари, ама наистина много. Когато бачках за 900 лева живота ми беше толкова по-простичък, щастлив и обикновен
Жена ти не е луда. Ти обаче определено не си добре, за да се ожениш и да имаш дете с човек с подобни проблеми ! Как точно ще бъде отгледано детето в подобна обстановка ?
Много нагло и безчовечно изказване. Да си чувал някога, че на сърцето, което обича, не можеш да му заповядаш. Явно е, че не си.
Много нагло и безчовечно изказване. Да си чувал някога, че на сърцето, което обича, не можеш да му заповядаш. Явно е, че не си.
Не, жена ми не е луда
Психичното здраве е важно, колкото и физическото
Обратно в новината