Ози Озбърн разкри, че страда от Паркинсон
"Може да има спокойни дни, но след това става много лошо", каза съпругата му Шарън
Обратно в новинатаКоментари - Ози Озбърн разкри, че страда от Паркинсон | Лайф.dir.bg
Коментари
Всъщност, това отдавна не е тайна. От години по интервютата и появяванията му по телевизията се забелязва треперене на ръцете и "pill-rolling" жест. Но иначе велик рокаджия. Поздравявам го със собственото му парче "Desire".
'Black'... какво ...?! Малоумницииии! Попълнете редиците на родните зърно и месопроизводители и не се занимавайте с несвойствени занимания!
Писаха , че в Америка лекуват паркинсона и бях се засилил за виза , но явно ще се откажа . В Германия го лекували с ултразвук за 35 хол евра .Аз вземам клонарекс , но ефектът е нищожен - поне мога да се храня засега .Да опита , ако някой може да му пише намомчето за това ! Нищо , че е американец !?
Цяло чудо е че е изкарал до 71. Никой не може да каже защо е жив след като цял живот е злоупотребявал и с алкохол и с наркотици (всякакви). В автобиографията си описва случай за една упойка, която го е хванала след 4-5 дози май беше. Доктора не вярвал на очите си :) как е възможно да е в съзнание след такава конска доза. Е, при Ози всичко е възможно :) Да е жив и здрав :)
Изключително коварно заболяване! Жалко! Дръж се Ози! И дано медицината да разполага с възможност, поне за спиране на процесите.
Повече ме интересуват болните български деца, отколкото тоя наркоман и алкохолик. Пишете за тях. Иначе- има пари, ще се лекува.
Мексиканците работещи по плантациите на Калифорния с мотика в ръка. Паркинсона му ще изчезне за 1 седмица.
А Ози го тресе не от Паркинсон а от това, че наркотиците не го ловят. Слаби са за неговия организъм.
Браво. Трудът лекува много болести. Тежкият физически труд, обаче. На собствен гръб съм го изпитал, вервайте ми. Изчезват и депресия, и невроза и внушения, изчезва лумбаго, дископатия, сърцебиене...Ставаш като бебе. Без алкохол, цигари и наркотик, естествено.
страда от него, но не се оплаква. Нали мозъкът още работи, това е най-важното. И аз пиша тук с тежък артрит, но духът е важен, духът и желанието да се бориш!