Самотата кара мозъка да възприема дори собствения пулс като заплаха
Дълго време психолозите описваха самотата като дискомфорт, породен от разминаването между социалните контакти, които желаем, и тези, които реално усещаме, че имаме
Обратно в новинатаКоментари - Самотата кара мозъка да възприема дори собствения пулс като заплаха | Лайф.dir.bg
Коментари
Самотота , или по- точно чувств ото за самота е на практика реакцуя на пристрастяване към социална среда / реална или виртуална/. Мозъка привиква към социален шум и общуване до степен , че изпада в ужас когато му липсва социумът към коийто е свикнал. Изграждат се прекалено много невронни връзки за общуване и когато липсва среда те да бъдат използвани, мозъка и тялото се побъркват. Страданието и депресията на практика са регулатори за връщане към здравословно общуване.
Има разлика между самота в килия - и свободно лично време в уединение, в което се занимаваш с любимите си неща. Тревога от пулса си могат да имат хора, които са с вече развита невроза. И тълкуват покоя като затишие пред буря. Или от нищонеправене изпитват вина и страх, че пропускат нещо. Всички тези неща се появяват при скука и умствена празнота, но не и когато правиш нещо любимо, полезно и приятно.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}