Коментари - Семейството на Брус Уилис е загрижено за дъщеря му Талула, която бе диагностицирана с анорексия | Лайф.dir.bg

,,Борбата ССССС психичното здраве на дъщерята......,,?! Защо се борят СЪС здравето на дъщерята, изобщо такъв ли трябва да бъде изразът, калинки дираджийски.

мноу важно

Груба грешка е да ги карате да ядат насила! Така съвсем добиват отвращение от храната. Някъде съм го чела, че за тях в един момент храната, дори любимата им храна, е все едно да ги караш да ядат пържени хлебарки! Просто на психична основа изиптват отвращение към всякаква храна. :( Най-добре май работи някакъв спорт, за да й се отвори апетит.

Погледнах да видя дали има коментари на предишния ми коментър, пък и се сетих още 2-3 неща. 1. Важно е да се хвана навреме, а не 5-6 години да се чудиш какво става. При нас само припадъци от глад е имало, каквито и при мен понякога има, когато просто съм забравила да ям, най-често заради работа - всеки луд с номера си. :) 2. Не сме стигали чак дотам, че и вода да не иска да пие, щото и от нея се дебелеело. За хранене с тръби и други ужасии въобще не искам да си и помислям. 3. Всичко това най-вероятно ни дойде на главите в резултат на шибания женски, разбирай кифленско-курвенски техникум, в който попадна и където вероятно не само празноглавите й съученички, но и още по-празноглавите даскалици самите те са били на зверски диети, а вероятно са й се подигравали, че е дебела - при почти 1.80 беше 41-42 кг. И ние възрастните всичко това сме го проспали! :( Най-вече аз, дето цял живот съм все на някакви диети, включително и на диета за угояване/качване на категория съм била, но дори и докато бях гимнастичка (в началото на 7-ми клас нямах и 30 килца), не съм имала анорексия, затова наистина не можех да я разбера и мислех, че просто се е.ава с нас, за да ни лази по нервите. :) 4. Спортът и въобще физическата активност много помагат, но повечето анорексички мразят такива неща, щото видите ли, щели да станат мускулести! Ауууу, за една мегакуха кифла това сигурно е по-страшно отколкото да си дебела! 5. При стрес има обостряне на състоянието, но и аз, при това без да имам анорексия, понякога при стрес също нямам апетит, но въпреки това имам наднормено тегло. 6. Най-много съм научила за анорексията от казуси. Както аз сега си отделям от времето, за да ги напиша тези неща, които все някога на някого ще са полезни, така и някой друг преди мен го е направил, с което пък ми е помогнал на мен да си реша проблема.

Хаха, и богатите също плачат.

Равина на Лос Анджелис? Кашер храна и кашер отношения.

га ядохте кифтетата ни ривахте,а?

Милата душичка, дано се оправи..то не е лесно ADHD-то си е мъка отсекъде, особено за момиечта, па и те я хапове стимуланти дето им дават, за да ги урегулират, са си чист амфетамин, нищо чудно че е почнала да се топи.Треба и много подкрепа и добър психотерапевт, сигурно има и коморбидни състояние като тревожност и депресия мани мани , чукайте на дръво да не се стовари на ващо семейство..

Понеже (за жалост) имам личен опит с анорексията (не лично аз, а едно наше дете, което вече си е на 20-25 годинки), знам за какво става въпрос. :( Първите (примерно) 5-6 години аз въобще и не схващам, че наистина имаме проблем, че това е психично заболяване, защото към тоя момент за мен психичните заболявания са просто лигавщини. Мисля си, че го прави напук - съответно въобще не й обръщам внимание. Щяло да отшуми с пубертета! Тц, не се случи. Дори и аз започвам да зацепвам, че май верно имаме проблем. Все пак дори и аз проумявам, че това психичните заболявания, всъщност са си заболявания, а не задължително лигавщини и кво ми се правиш на интересна. Не ми се пише обстойно, но положението, поне за момента, пак е позакърпено. Наложи се да сключим една сделка - колкото щеш яж, но трябва да имаш сили вечер ти да изведеш и най-вече разходиш псето, защото няма кой друг. При тази разходка и тя харчи калории, съответно й се отваря апетит и хапва поне нещо. На моменти си се храни нормално, а най-идиотското във всичко е, че сравнително често аз ям по-малко от нея (ама давам лош пример), защото имам да чистя наднормен мускул, което пък е друга гадост, за която съвсем нямам време и за това да пиша. :(