Когато бяхме деца, телевизорът беше работа за възрастни. Родителите ни гледаха новините, бабите - филмите, а ние се дореждахме до "Сънчо" или някое и друго неделно детско. Докато големите гледаха в синия екран, ние играехме навън. Ключовете ни висяха на вратовете, а когато дойдеше време за прибиране, от балкона "техните" на всеки го викаха по име. Понеже непрекъснато се движехме, в класовете имахме по едно възпълно дете, което неминуемо получаваше прякора Шимби, Шишко или Дембиш.

Днес вече ние сме родители, екраните не са само телевизионни, навсякъде са и са много. И телевизорът вече съвсем не е "бабешка работа", защото може денонощно, без прекъсване, да те забавлява. Особено, ако си дете и няма как целенасочено и обмислено да се съпротивляваш на пристрастяването към него. Пък то и ако не е телевизор, ще е таблет, компютър или смартфон, където винаги има още какво да залепи за екрана чифт детски очи - я нова игра, я приложение или пък социална мрежа. И така единствените мускули, които хлапето раздвижва, са тези, свързани с дишането и гледането. Останалото полека затлъстява, а всеки родителски вопъл за малко физическа активност започва да се приема от малкия човек като агресия или наказание. Ами, дотук я докарахме! Казвам ви го като майка на две деца, които, ако не бях запълнила ежедневието им със спортни ангажименти и всякакви други активности, щяха да се мръднат от креслата пред екраните евентуално за абитуриентските си балове. При това, само ако няма начин виртуално да участват в тях, де...

Ако оставим шегата настрана обаче, проблемът с обездвижването е глобален и сериозен. Когато се отнася до деца, той е още по-опасен, защото създава потенциално нездраво поколение. Затова да си налягаме родителските отговорности и да поразмърдаме малко ленивите хлапета. Понеже знам колко е трудно това, с чувство за мисия и съпричастност споделям няколко от работещите идеи за това как да накараме наследниците си да се движат повече, вместо да зяпат екрани.

Вземете си домашен любимец

Добрите страни на това решение са, че децата обичат да си играят с животни, стига, разбира се, да не разчитате на рибки, морски свинчета, декоративни зайчета и канарчета. За да накарате едно дете да излезе навън, най-добре заложете на куче. Имайте предвид обаче, че ентусиазмът около гледането и разхождането му трае има-няма месец. След това, ако не сте наложили строги и задължителни правила (като това детето да разхожда кучето сутрин, а пък вие - вечер, например), в един момент ще разберете, че домашният любимец си е само ваш. Особено, когато става дума за разходки, хеле пък в дъждовна, ветровита или просто студена зимна сутрин. Не забравяйте също и че причина да гледате животинка у дома не може да бъде само физическата активност на детето - това е сериозно решение, защото от него зависи организацията на живота ви в следващите десет-петнайсет години. В този смисъл, ако смятате да се отречете от кучето, когато то така и така не върши задачата "личен треньор на детето", по-добре не го взимайте. То, милото, също има права, не само задължения и детето е важно да знае това.

Създайте традиция

Децата обичат познатите неща, защото чрез тях се чувстват сигурни. Стъпете на тази даденост и въведете например традиция всеки ден да се прибирате заедно пеша от училище до дома (ако, разбира се, не се налага да ходите километри) или пък да правите разходка в парка. Ако през седмицата е трудно да се организирате, нека традицията да е съботно-неделна и да е нещо като екскурзионен маршрут. Само не наричайте "планинарстване" отиването с кола до някоя кръчма на Витоша! И не си мислете, че возенето с лифт е физическа активност.

Запишете детето на спорт

Дори и да ви къса нервите, защото все не може да си избере какво да тренира, упорито и с усмивка следвайте любопитството му и го запознавайте с всеки спорт, който му е интересен. Днес е футбол, утре е плуване, вдругиден е бойно изкуство - няма значение. Дори и само по месец-два да се пробва, като преминете през пет-шест спорта и ето ти го раздвижването! Потърсете клубове по танци, йога за деца, скаутски програми - изобщо всичко, което може да бъде интересно за детето, не за вас.

Купете колело, ролери, тротинетка или поне някоя готина топка

Ясно е какви са ползите от това, както е ясно, че ховърбордът не е решение. Нито тротинетките с двигателчета. Заедно с това е добре да проведете един бърз и основен курс по правилата за движение по пътищата, за да не седите и да си избивате нервни клетки в притеснение дали сега наистина кара колело в парка или вече е някъде на средата на магистралата за Пловдив.

Подарете на хлапето Galaxy Watch Active2

Първо на първо, ще скача до небето от радост! Защото този часовник е последен писък на технологичната мода, продава се в различни цветове и дизайн и прави сто полезни неща, извън това просто да показва времето. Пък и си е джаджа за всички възрасти. Най-важната му функция във вашата тайна мисия обаче е неговия крачкомер. Той не само отмерва направените от детето крачки, но може да бъде свързан с ваши смарт устройства и да ви информира в реално време дали вашият хубостник е заседнал пред екрана или напротив - движи се активно. Часовникът може да отмерва физическата активност при различни видове спорт, както може да отчита и моментите на сън и качеството на спането. Можете да си измислите игра с детето да се състезавате кой колко километра е извървял за един ден и да стимулирате активността му с някаква любима награда. Мой личен съвет е да не залагате на парични стимули - нека движението да се възпита като необходимост или забава, не като начин за печелене на пари. Точно затова е добре и често да държите умерени и приятелски речи за ползите от ходенето пеша - просто не прекалявайте с менторския тон. Другото хубаво на този часовник е, че с него можете да държите постоянна връзка с детето, както и да следите нивото му на стрес. Единственият риск при този подарък е, че в един момент може толкова да ви хареса, че да ви се прииска да си го присвоите. Е, естествено, че няма да го измъкнете под носа на детето, но защо пък да не си вземете и един само за вас?!

Снимка: Samsung

Galaxy Fit

Още една технологична суперсила в името на двигателната култура на малкия човек! Представлява нещо като тясно профилирана гривна, която се грижи само и единствено за физическата активност и здраве на този, който я носи. Тя улавя всяко движение и го анализира, така че можете да сте наясно точно кога и колко се е уморило отрочето и как му се е отразило това. Също както часовника, и гривната Galaxy Fit е водоустойчива. В същото време тя е направена така, че да издържа на удар, прах, голяма горещина и кански студ. Казано накратко, супер подходяща е за палавници, калпазани, дивачета, диванета и невръстни приключенци. Точно затова може да сте спокойни, че ще имате точната информация за спортната активност на детето си дори, когато е на скаутски лагер и се е навряло в някое кално и мръсно място. Ако пък я свържете с Galaxy смартфона си, ще получавате кредити за всяко движение. Ако прецените, че са подходящи, можете да ги давате на детето като вид награда за положеното усилие.

Снимка: Samsung

Намерете спортен ментор

Знаете, че често децата не приемат съветите на родителите си по една проста причина - защото са им... родители. Същите съвети, обаче дадени от чужд човек, могат да се превърнат в мото на живота им. Ами щом е така, реагираме умно и намираме точно такъв идол! Най-добре е това да е спортен човек - известен спортист или световна звезда, любим треньор, някоя вдъхновяваща кака или батко, треньорът или пък учителя по физическо. Ще се изненадате колко склонни са децата да чуят съветите на този човек и да ги следват, независимо, че вие от години опявате точно за същото. Важното в този случай е да не ревнувате - детето не е спряло да ви обича - то просто има нужда от още нечие важно присъствие в живота си. Вашето, така или иначе, никой не може да замени.

И накрая, каквото и да правите, не забравяйте, че най-работещ е личният пример. И ако детето ви ви гледа да се излежавате на дивана пред телевизора или с часове да цъкате из интернет, не се чудете че и то се е клюфнало пред устройствата си и не ще да си играе навън с децата. Така че... move on!