Коментари - 20% от женените чувстват брака като капан | Лайф.dir.bg

Разбира се ,че няма как да изпитваш постоянна страст с човека,с когото живееш.Няма обич със страст,защото ако обичаш човека до себе си,то ти си спокоен,дава ти сигурност,това изключва страстта,няма как да я има.Обратното-не можеш да ОБИЧАШ човек към когото имаш страст-в постоянно напрежение си.А човек има нужда и от ДВЕТЕ !! Ако правилно и умно ги съчетаеш,няма да има по-щастлив от теб!! ;)

33, не смея да ти давам съвет, но ако наистина мъжът ти ти е толкова противен и не можеш да го понасяш, по-добре го напусни. Млада жена си - на 30, как ще живееш години наред така, а и второ дете ако имате още по-зле. Не можеш да се жертваш заради детето. Едно е вече тръпката да я няма, но да се обичате и уважавате. Друго да те отблъсква мъжът ти и да се насилваш. Честно, това не е живот. Хубаво си помисли, животът е един и минава много бързо. Всеки човек има право на щастие.

Щастието не е в подписа и документа. Те не правят семейството.

Ела да те запозная с мойта, ама си носи поне две дози противоотрова!!! но смятам, че ако знаех, пак щях да го направя, дъщеричката ми е прекрасно слънце!!!

Благодаря Ви за обръщението, разбрах веднага, че грешите!

изходът от това положение е да станеш милионер и да се разведеш, малко преди или малко след 40, когато децата пораснат, за да си върнеш свободата

Има някои хора, които не са се сблтсквали с истонски трудности, но държат да командват другите! Ха, да не би пък тая "ттт" да е жена ми, много си приличат?!

човекът не е създаден за да живее в капан, всеки иска да се чувства свободен

Ехо, пехо... Хората кобри укротяват... Ми ще извадиш дудучето, ще и посФириш малко на усойницата, щото жените обичат с ушите, ще я погалкаш, после и пускаш малко Whitesnake- да и попъшка Ковърдейлчето ... и айде в кошницата. Те така стават работите- а не с рого. Усойниците не съскат ако не ги дразниш. Ако ги дразниш може и да те клъвнат с тигана по главата... Най- честата комбинация е между усойница и охлюФ Но да затваряме терариума...

Само една уловка има - за да се грижиш за семейството, трябва да си го направиш... Теб така като те чета освен да се грижиш нещо за баби и дядовци, едва ли си успял да сътвориш нещо друго.

Честно казано не ти вярвам, че си го обичала. Разберете, във времето се губят тръпката, химията, а оттам и силната страст, но НЕ и Любовта. Ако някой твърди, че вече не обича другия и дори не може да го понася това означава, че никога не го е обичал. Заблуждавал се е ,че обича.Любова остава и се превръща в обич и уважение. Може от любов да се превърне в омраза, но само ако има психически или физически тормоз и лошо отношение и негативизъм от страна на единия. При нормални отношения обаче това няма как да се случи. Казвам го напълно отговорно от базата на 20 годишен щастлив брак. Млади хора, не бъркайте моментната емоция и страст, влюбване с любовта. Когато създавате семейство го правете отговорно с ясното съзнание и желание, че наистина искате всеки ден от живота си да заспивате и да се будите точно до този човек. Трябва да има любов, химия, тръпка, страст, но и много други неща като разбирателство, уважение, сходно интелектуално ниво и ценностна система. Всички тези неща са важни и необходими за един успешен и щастлив брак, без нито едно от тях не може. Затова наистина бъдете сигурни, когато правите избора си, защото после децата страдат заради грешките на родителите си. Но не може и цял живот да се обречете на нещастие, а и доста лицемерно да лъжете партньора си. Никой не иска да стоят с него от съжаление. Децата ще пораснат и ще ви разберат.

66 ти ако не познаваш щастливо женени или обвързани значи средата ти е много кофти. Те в тоя форум са 80% социално слаби загубеняци, не им се връзвай.

Моето лично наблюдение е, че най-стабилни са браковете по сметка. При тях любовта не е водеща и няма сърдечни разочарования и драми.

По лесно е да опитвате да кажете, че не съм го обичала. Напротив обичала съм го много а и сега казах няколко пъти че го уважавам като баща на детето ми и го обичам като приятел, като брат но не го желая като мъж физически и ми е отблъскващ сексуално. Трудно ми е да живея по този начин, но детето много обича идвама ни, сега ще е предучилищна, на 6 годинки е и всичко разбира, ще е голям стрес за него.

Отчайващо жалки коментари има тук!

А истината е "не го обичам, защото бях с друг и ми хареса повече, а сега сравнявам и се отблъсквам много"!

Вероятно такъв е и броят на мъжете, но те не го обръщат на душевни терзания, а започват да шикалкавят.

Аз от опит искам да кажа че живеенето на семейни начала без брак е чудесно! Имам даже 3 деца! Препоръчвам го на всеки :) така всеки ден човек си знае че се връща в къщи по собствено желание, а не заради "брако-договорно" задължение .

Жена съм , на 40 години, трите деца са от 2 ма различни мъже и сега живея с различен ... Важното е да си активна, готина и финансово независима.

Проблемът е съвсем другаде. Не може без причина да спре да го понася, след като изначално я е привличал. Надебелял ли е? Ако е - да отлсабне, да е погрознял толкова на 30 не ми се вярва, какво се е случило? Освен ако не е изневерил или заразил с нещо, тогава е понятно.

Бате, бате един човек звъни на вратата да не е баща ти? Децата без семейство не създават семейство или създават и рушат. За това сте виновни Вие!

Не, не съм му изневерявала. Защо свеждате нещата до толкова елементарно ниво? Може би на мъжете им е трудно да го приемат, по -долу един коментиращ бе споделил също че е с жена си заради детето, но неговият коментар не предизвика интерес, защото е мъж. Докато явно това една жена да си позволи да не желае мъжът си е потресаващо и за това тя задължително трябва да е виновна, като му е изневерила...

Много повърхностно разсъждавате, сигурно нямате още деца. Външните неща са най- малко важните. Нито е надебелял, нито е погрознял, нито знам да ми е изневерявал, нито ме е заразявал с нещо... Ако сама занех защо вече не го желая щях аз да го поправя, за мен би било най-добрия вариант, но незнам и липсата на желание не е подвласно на волята и разума ми.

Тези жени дето твърдят, че видите ли много били влюбени в съпрузите си, пък сега им били отвратителни, за мен са им станали такива заради липсата на кешовица. Богат грозен нема са казали к.рвите!

Някъде по долу имаше коментар как не трябвало да се омъжват жените между 20-30 години и паднах. Ами точно между 20-30 години трябва да се омъжват и да раждат деца. ако след 30 тепърва почнат да търсят мъж, то и ще бързат да родят, и двойката няма да може да си поживее, изобщо... освен това старите моми стават с едни изчанчени претенции... Пък и първо дете ехубаво да се роди между 20-30 години, много по добре иза майката и детето няма да има риск от аномалии.

:) Накратко бих обобщила-добър и грижовен мъж + страстен любовник .Няма как ,нуждаем се и от двамата ::)

Разбрахме те бе мила, че имаш тъп мъж и хитър лщбовник.

Поредното безсмислено британско проучване.

Аз пък искам да кажа, че брачния живот е чудесен. Препоръчвам го на всеки. За протокола - и аз имам три деца.

Затова пичове требе да взимаме пример от Бербатов. Без брак, припознаваме си децата, и ако жената шава - главата в ръба на масата и да пътува:)

ЖЕНАТА Е НЕГЪРЪТ НА СВЕТА Жената е негърът на света. Тъй е то... Помислете. Жената е негърът на света. Помислете и нещо сторете. Караме я да се гримира и да танцува. Ако не ще да е роб, казваме, че не ни обича, ако е искрена, казваме, че се прави на мъж. Унижаваме я, а се правим, че е нещо по-висше от нас. Жената е негърът на света... Тъй е то. Ако не вярвате, погледнете онази, която е с вас. Джон Ленън Стана ми жал искрено като изчетох коментарите.

Иво, направо ме разби. Животът ти не свършва с появата на дете. Ние с мъжа ми бяхме една година заедно и си направихме бебчето. Бяхме във възрастта която си посочил за най-добра, но въпреки всичко си искахме дете по-рано. Сега също си живеем, всичко опира до желанието ви за излизане и до финансите. Детето не е пречка. Познавам двойки, които нямат деца и живеят като пенсионери. Други пък които от много ходене и отлагане на дете си омръзнаха. Дългата връзка се изчерпва и като дойде моментът за деца вече се чудиш дали искаш да ги имаш от въпросния човек. Така че рецепта няма. А и да казваш на жени след 30 стари моми е много елементарно и селско изказване, ти от кое време идваш. Това са разсъждения типични за баба ми. Тук не опира до претенции, просто една жена след 30, а и преди това знае какво иска. На 20+ вятър те вее на бял кон и може да родиш от първия загубеняк, който ти се изпречи на пътя - например някой примат като теб с елементарните си и глупави разсъждения.

Много яко!!!

За първи път изчетох цялата дискусия.Рядко смислена като за дир-а. Аз съм на 49, с 23-годишен брак. И аз като 33 не понасям мъжа си физически и не само и това не е от вчера, а от 10 години някъде. Беше голямо облекчение, че го налегнаха сексуалните проблеми на възрастта и вече не ми досажда, но няма какво да си кажем, освен най-банални реплики. Всеки си стои и се занимава с неговите интереси и живеем точно като съквартиранти. За развод и дума не може да става, кой ще напусне жилището и къде ще иде на сегашните безпарични времена? Съпруг-съквартирант в собствения дом е по-добре от случайна съквартирантка на свободен наем.Времената са трудни и 33 трябва да помисли много добре. Да се стои цял живот така е гадно, но и да хуква през глава в нищото е съвсем необмислено. Отстрани е лесно винаги, застанеш ли на старта виждаш колко нагъсто са препятствията.

С жена ми попътувахме и си поживяхме 4 години преди да планираме детето. След това вече почиваме само с него, всяка минута за двама ни е открадната, нямаме баби да помагат, сами го гледаме, бавачка идва за по 3 часа дневно. Аз съм 36 годишен примат :) Жена ми е на 29. Не мисля че жените над 30 са стари а че са стари моми, хубаво е да се роди първо дете между 20-30 години и жена ми е съгласна.

Започнах да ненавиждам мъжете. Омъжих се защото така трябва. Известно време беше поносимо, нагаждах се. После усетих, че ми изневерява. Ядосахсе ужасно, че ми нарани егото. Сега само ме отвращява, но икономиката ме държи на едно мястя, това е. Не се женете!

33, искрено ти съчувствам, но мисля, че в определен смисъл си прекалено фокусирана върху това да се изкараш жертва. Разбери, че живеем в 21 век и никой не може да те накара да правиш нещо насила - да живееш с някого, да правиш секс с него и т.н. Не мисля, че детето е това, за което мислиш в тази ситуация, имаш съвсем различен проблем, който е в главата ти - начинът, по който възприемаш света, нещата, които ти се случват и начинът, по който реагираш на тях, както и най-вече твоята представа докъде се простира "позволението" да реагираш по даден начин в дадена ситуация (визирам развод или раздяла). Няма да коментирам ситуацията ти, за щото не познавам нито теб, нито мъжа ти, може той да е някакъв тип емоционален и психологически манипулатор и насилник, може ти да си уникално и вечно недоволно мрънкало. Това, което ме фрапира е употребата на думата "противен", "отблъскващ" и т.н. във всяко второ изречение. Както и намесата на секса по принуда. Лично в мен, остава твърде неприемливото усещане, че ти, едва ли не, си системно изнасилвана. Което е истиски противното и отблъскващо нещо в разказите ти, а не съпругът ти.

Ти определено имаш някакъв проблем, може би някаква по-лека форма на депресия (която е хронифицирала) или нещо друго, не бих могла да гадая. Моят съвет е да започнеш да посещаваш терапевт (не е необходимо да е брачна консултация, както и не е необходимо мъжът ти да разбира в началото). Имаш нужда да говориш за някакъв проблем, които имаш и да се опиташ (доколкото можеш) да намериш решение. Искам да подчертая, че това е най-хубавото, което можеш да направиш първо за детето си, а после за себе си. Деца, които растат в такава среда, са проблемни. Не си мисли, че отношението ти остава скрито от детото. Понеже си мисля, че и мъжът ти няма как да не усеща, съм склонна да вярвам, че е някакъв особен вид емоционален насилник. Но пак казам, не ви познавам, не мога да коментирам. не се прави на жерства обаче, защото не си. Може да ти харесва да се изживяваш по този начин, но времето, в което живееш не го позволява. По-скоро си мекушава, неактивна, инертна и страхлива. Не знаеш как да се оправяш в живота и предпочиташ да мрънкаш, вместо да предприемеш стъпки в правилната посока. Надявам се да не се обидиш, не е това целта ми. Надявам се да излезеш от летаргията си. Животът не свършва на 30, момиче!

В повечето случаи това върви! За жалост при мен не става! Мойта се води християнка и като почне постите, забраната за секс я спазва! Друго може и да не спазва, бие се, обижда и др.под., но за секса е много ревеностна! Мразя постите заради нея!!!

Много вярно! :)

Много ми е познато това нещо! Аз имам вече 24 години "щастлив" брак с едно същество, което обичах безумно, докато разбрах, че е влюбено в майка си! Еее, повярвай, от това бягство няма! Тя отдавна си отиде, но тази ревност ме разби още в началото и всичко в брака правех заради детето! И какво се случи - детото порасна в нервна среда, защото всички мои чувства и амбиции се фокусираха върху него, отсвири ни веднага като завърши училище и ела да видиш как се живее с любим враг, който страда за майка си и е в критическата. Разбрах, че съм победена и няма никога да се промени нищо, даже по-лошо стана...Просто беше съсипващо, но точно тогава дойде истинската любов - тази, която казват, че е художествена измислица и не съществува, но аз я изпитвам и наистина съм щастлива! Изобщо, този, с който отглеждаш детето си, не е този, с който ти е хубаво да живееш, скъпа! Така че, гледай на семейството като на работа и не се пропивай заради секса с мъжа ти - просто му кажи, че не ти е приятно да го правиш с него, пък нека му е кофти! Тогава ще се получи друг ефект - той ще спре да те търси и на теб ще ти стане криво, така че намери някакво решение все пак за момента, а то с годините и без това намаляват желанията...Разнообразете се по някакъв начин, променете нещо, разделете се, поради работа, напр., за да се освежите. Даже една любовна история действа доста освежаващо на брака - повярвай! Всичко е нормално при вас и ако останалите неща са наред, сте едно съвсем нормално щастливо семейство!:) А освен това, да те успокоя, тази ситуация се променя рязко към още по-лоша, когато се стигне критическата, ама хайде в друга статия ще ти пиша :) А и да знаеш, че в твоята възраст има тежка криза на възрастта и най-добре си отвори и изгледай лекцията "Кризите" в "Училище за пораснали" на М. Алгафари!

Пич, изкарваш ли колкото Бербатов?

Не се ли ожениш до към 30 после трудно стават нещата. Изискванията се вдигат с всяка изминала година и към 40 вече няма шанс.

Супер, време е за второ ;)

Точно така - мъжете трябва да са дисциплинирани и добре дресирани, да бачкат успешно и да умрат до към 50! Повече не искаме от тях!

Не само тези дето искарват пари като Бербо не се женят. Иначер работя за себе си и изкарвам добри пари, ако това питаш.

Ако извън постите те чака да заспиш и тогава идва в спалнята, ако често я боли главата или по време на секс забелязва,че таванът е за ремонт- причината съвсем не е нейната религиозност:)

Изобщо как интерпретираш семейство и общество? Според мен по-добре е човек да избере по-доброто от двете и според мен даже обществото е по-добрия избор дори и при порядъчно семейство ... Едно семейство - мама, тате, брато , сестра и прочие на днешно време е много органичена среда и не непременно подходяща за адекватно развитие на пълноценен човек ... децата от стандартното семейство създават отново семейство от затворен тип и органичения модел продължава.

"икономиката ме държи на едно мястя, това е. Не се женете!" Така де. Един вид те "работят" за пари. Що вместо да се жениш, да не идеш направо в бардак? Там отношенията са по-изчистени :)

Не ги слушай, 33! Напълно те разбирам! Просто вече си в друга фаза, но това, че мъжът ти те желае, означава, че те обича! В този период настъпва една умора от брака, от детето, от ежедневието, особено, ако е примесено и с финансови проблеми и ограничаване на развлеченията! Събирайте се повече с хора, веселете се, излизайте заедно, за да го сравняваш с другите мухльовци и да си кажеш -- ее, имало и по-лош филм от моя:) Но сериозно, на всеки 7 години, семейството изживява криза и така е до края! Това си е нормално и ако ти се струва, че този период няма да свърши никога, не се лъжи - годинките се изтърколват за нула време и във всеки период, те налягат различни тежки мисли... Не им се вглеждай и гледай напред, защото целта е да се отгледа детето и да се отдадем на живота си след това!:) Бъди малко егоист и се налагай повече, за да не си в положението на жертва! По-добре друг да е жертвата, нали!:) Свиркай си и да не ти пука кой колко деца иска! Важно е дали ти ги искаш!