Коментари - 20% от женените чувстват брака като капан | Лайф.dir.bg

А мъжете не го ли чувстваме като капан, а? Не капан ами кошмар в пандиза. Всеки 5 минути - къде си, с кого си, какво правиш? Свършваш работа в 5, защо се прибираш в 5:45 при условие, че живеем на полвин час от работата ти? Видяли са те да говориш днес с някаква като си се връщал от работа?!? Нещо да кажеш??? Наяде се нали? А кой ще ти измие съдовете? Какво си мислиш, че като ти печелиш парите в семейството и всеки трябва да ти слугува! Да гледаш мача имаш време, а за пране и чистене нямаш!Като се върнеш от работа все си изморен, ама за секс веднага си готов... Кой си ти беее?!? Да продължавам ли драги читатели? Имам чувството, че е лош сън, уви на яве е! И до кога? Един Господ знае! Лека нощ!

Горещ вЕтър! Ти затова ли ги гледа, за да те търсят на рождения ти ден?

Мисля, че при липса на ограничаващи обстоятелства, у нас поне 80% от двойките ще се разделят. Но тъй като повечето хора са неискрени никога няма да си го признаят. А това защо е така: малка част от хората имат късмета да срещнат истинската си половинка и затова се компесира в рамките на възможното. И после се примиряваш защото това очаква обществото от всеки, който се е обвързал.

Имаш проблем с думата- ОГРАНИЧЕН. И не само като правопис...

Пич, това, което описваш, е по-зле от лудницата...

Кой си ти, че си дръзнал да се оплакваш! Яяя, ами вие мъжете сте си за съпорт! Ама и чиниите ли не си миеш?! И не си купил миялна на любимия враг! Ооооооо, много зле , Седларов, много!

Някъде в статията се казва, че 50% смятат, че брака е за винаги. Но не знаят, че може би тяхната половинка е от онези 30% които са решили един ден да се разделят.... Проблемът, както го виждам ( това е само моя гледна точка ) до голяма степен ( оставяйки на страна жилището, парите, професионалното осъществяване, неща без съмнение важни и дори изключително важни )... Та проблемът идва от това, че никой никога не се е спрял да се замисли... Защо правя това? Защо ме натискат да правя това? Какво искам аз от живота? До голяма степен живеем за другите в смисъл "Правя това защото така трябва", " Правя това защото всички го правят", " Женя се за да има кой да се грижи за мен ако се разболея и един ден някой да ми сменя памперсите", " Мама иска да има внучета", " Държавата трябва да има българи, за да пребъдне" и т.н. и т.н. Което е един идйотизъм, но съм чул и чел всички тези причини... Много деца се правят в жежки младежки страсти, когато живота е едно голямо легло с много секс. Много се правят за материални облаги, апартаменти и разни интереси. Много се правят в страх от самотата, болести и смъртта... Голямата част от хората просто не мислят, действат така както са им завещали техните баби а те от техните... Мнозина виждат смисъла на живота във собственото си възпроизвеждане а някой дори смятат, че чрез поколението стават безсмъртни... нима не сме чули всички онези кухи фрази "Живея чрез децата си" или "Докато ме помнят не съм умрял" ... Айде бе... Не казвам, че всички деца се правят така или с егоизъм и сметки или поради спукан презерватив... Живота е сложен и интересен и всички търсим онова което наричаме щастие а то все е за утре и все се крие зад ъгъла и когато свърнем зад ъгъла го виждаме зад другия... Проблемът е че никой не ни е научил да мислим... Хвърлят огромни и безсмислени количества данни в главите ни... но не мислим... От там тръгва всико

Викаш мъжете да правят хареми, а жените колекции- от всеки мъж по едно- две деца, та да се разчупи тоз ограничен модел семейство...

другите 80% нищо не чустват вече...

Абе идваше понякога като я засърби и приспи малката, но вече сме почти в развод! Техните ми казаха, че има нужда от психиатър, но тя отказва лечение!

e как се преструвате бре -хем ви е гадно хем пък и се преструвате -това е всякаква липса на самоуважение -никога няма да разбера такива жени -не мога и за миг да си представя да се преструвам -това е отвратително и гнусно

Благодаря ти за мнението. Аз никъде не съм казвала че мъжът ми ме изнасилва, не, това не е така, той не знае, че не го желая. Аз не му отказвам, защото се боя да не драматизира да не го нараня. Виждаш тук как реагират непознатите мъже "ако си ми жена ще ти бия шута" а аз не искам да развалям семейството си. Когато се измъкна там покрай главоболие и умора, той прави такива сцени как все съм била болна, той как винаги ме искал, как явно не съм го обичала колкото той мен и такива драми, че ме натоварва а представям си ако му кажа че принципно не го желая... Не съм и мрънкало и не се изкарвам жертва, само тук се осмелих да споделя защото съм анонимна, иначе не се оплаквам, само на най- близките ми приятелки съм споделила. Аз не обвинявам мъжът ми, сама незнам как се стигна дотук, връщам се назад и се чудя кога стана това, но няма дата, няма някакво голямо събитие което да е променило рязко нещата, явно малко по малко емоцията е умирала. Иначе мъжът ми не е противен човек, просто вече не го желая. Наистина не мога да го напусна, защото смятам това да го напусна само защото не го желая физически за егоизъм, той е чудесен баща на детето ни, мисля че и да ме обича друг мъж няма да обича детето така както го обича собствения му баща. Имам си работа, която ми е бягство и радост. Мога да се върна при родителите си с детето, но с тях ще е стрес и за детето да живее, защото аз и баща му имаме сходни възгледи за възпитанието му, докато тези с родителите ми се разминават. Ще потърся тук книгите, които ми пропоръчаха, за терапевт още незнам дали ...

Благодаря на всички мили дами, които ми дадоха съвети и проявиха съпричастност с мен. Прегръдка за всички! Не съм очаквала такава солидарност да получа, трогната съм. Прегръдка и за всички, които са в моето положение. Знам че сме много. Направи ми впечатление, как това че аз се осмелих да споделя че не желая мъжът си и съм с него заради детето предизвика силна реакция, докато това същото което сподели мъж, че ес жена си заради неговото дете, се прие съвсем естествено. Хубав ден на всички!

Мисленето не ви е силна страна, а какво е най-добре, слава богу, не решаваш ти.

Другите 80% са си напълно щастливи и доволни от брака, защото не са прочели за тъпото изследване на тъпата английска бракоразводна кантора. (Вие да не очаквате адвокати да ви кажат да не се развеждате? :) )

Евала за коментара. Но българинът е доста тесногръд и посредствен, едва ли ще те разбере.

Защо към тези 20 % сте изпуснали ... още една нула? Както казва философът, бракът е като една крепост - тези отвън напират да я превземат и да влязат, а тези отвътре напират да излязат... Ха-ха-ха. А колкото до институцията "брак" тук, у нас, това си е направо назакание и мъчение! Превърнали са я в акт за създаване на още повече данъкоплатци, ЕГН-та, електорат и популация, както ни наричат висшестоящите простаци и калинки.

Иво, щастието в личния живот не може да се планира и пресмята. Аз също си поживях добре с бившия ми мъж, 5 години пътувахме, купонясвахме и на 25 родих. Сега съм на 30 и съм разведена и самотна майка. В един слънчев ден просто ми заяви, че не ме обича и отиде да живее с 35 годишна с дете от първи брак. Той е мой набор- заряза собственото си дете и отиде да гледа чуждото. Нито сме имали конфликти, винаги съм била грижовна и мила и ето ти благодарност. Така че човек, каквито планове и сметки да си прави в даден момент животът може така да те шамароса, че да се чудиш откъде ти е дошло. Нито годините, на които ще се срещнете, нито времето, в което ще си поживеете са гранция че ще останте заедно до старини. Също така не би ми било приятно някой като теб да ми поставя определения като разведена-значи не става, бита карта и т.н По същия начи, както казваш че жените след 30 са стари моми, а да ти е хрумвало, че не всеки среща половинката си докато е млад. Трябва ли задължително преди 30 да родиш но без любов, вместо да изчакаш да си срещнеш човека. Наистина разсъждаваш много едностранчиво и повърхностно. Не можеш да съдиш хората, без да познаваш лично човека, живота му и неговите причини да не е създал семейство или да го е създал по-късно. Жив и здрав да си, но не бъди толкова тесногръд. Гаранция за вечно щастие и любов няма.

Не е точно така. Последните 20 години българите не се женим, защото не уважаваме брака. Освен това по-лесно е да смениш партньора ако не си женен.

И при мен е така ,с тази разлика ,че той е пристрастен към алкохола. Пиеше се всеки ден след работа/така се поддържал тимът/. Сега не иска да си излезе на квартира,а има възможност. Ще му се нарани егото.А е и доволен когато вижда, че се измъчвам.

Само едно: горките деца!!! Поне си ги родила, а какво да кажем за тези, дето се стискат да родят и после пищят, че циганите станали повече от нас.

Най-голямата глупост като се жениш е да си мислиш, че ще обичаш и ще те обичат вечно и че няма да си изневерявате. 5 тодини след брака кръшкам на мъжа ми постоянно, имала съм и кратки, и дълги връзки.Вкъщи съм винаги усмихната и мила, мъжът ми изобщо не подозира, че му слагам рога. Не мога да се оплача, гледа ме като принцеса, и мен, и детето. Но аз не съм жена за един мъж, хубава съм и имам много ухажори, а и съм много сексуална. Нека да бъдем честни, сексът с един и същи човек години наред втръсва и омръзва. Разнообразието прави животът ви емоицонален, с висок адреналин и вълнуващ. Няма място за депресии и глупости. Затова работете, имайте социални контакти и любовници. Така се живее добре, ако стоите само вкъщи и целият ви живот се върти около чистене, готвене, деца с годините не само ще се депресирате, ами може и да психясате. Така че, 33, хвани си любовник. Ще видиш, че и бракът ти ще потръгне.

Умен мъж не се жени, умна жена не се развежда

Като обикновен мъж съм силно потресен, да не кажа изплашен от дискусията. Може ли да има толкова нещастни жени, може ли двете дето се похвалиха че са ок да са "палавата жена с любовниците" и тази дето има 3 деца от 3 ма мъже и живее с четвъртия ?!? Аз може да съм както ме нарекоха в предния ми пост примат ама бих посъветвал 33 и другите жени в нейното положение да поговорят с мъжете си. Аз не бих желал докато се радвам на тялото на жена си тя да се надява по бързо да свърша и да я оставя на мира... това ме убива като мисъл, дано моята жена не еписала в тая тема че жените сте скрити лимонки кой знае... Но ако има такъв проблем предпочитам да ми каже и да го решим вместо да си хване любовник или да ме търпи заради детето. Аз няма да я напусна, щото тия дето го казват гледат отстрани ама друго е като обичаш а доколкото чета мъжът на 33 я обича. А тя е толкова млада, че да се отказва от живота а тази дето над 10 години е търпяла мъжа си- това ако знам че го причинявам на жена си ще ме убие. Освен това проблема се решава в началото, колкото го отлагате по сериозен става.

А мислила ли си ако и мъжът ти има други връзки дали ще ти е приятно? И не се ли превръща семейството в едно съквартирантско съжителство...Утре ако се нуждаеш от човека до себе си, дали на него вече ще му пука за теб ?

Ти за мен не се притеснявай, мъжът ми ме боготвори, дотолкова, че е сляп за истината. Като съм си търсила мъж съм си отваряла очите, затова сега не рева по форумите, а съм щастлива. Всеки живее, както му харесва и никой няма право да го съди.

Не можеш да бъдеш никога сигурен, затова по-добре не го мисли. Нали я знаеш онази приказка - да не се дебнем, че ще се хванем. По-добре човек да живее в сладка лъжа, отколкото в грозна истина.

Кой знае колко те боготвори, сигурно и той ти изневерява и затова е спокоен и усмихнат в къщи :))))

Вчера, прибирайки се от вилата, по пътя видях няколко гнезда с по две млади щъркелчета и един по голям. На отсрещната страна от пътя, близо до едно от гнездата на гол стълб, с гръб към гнездото стоеше самотен и сякаш сърдит голям щъркел... Аз въкликнах: Аа, защо този е сам и като че ли, е обиден? Мъжът ми каза ядно: Ами ето, изгонили са го! Цял ден им е носил жаби, хранил ги е и сега те се ширят там и са му били шута като ненужен вече, както ти на мен! Аз много весело отвърнах: Ми да, за какво им е вече! Нали си е свършил работата! Сега пречи само! Точно това е ролята на мъжа - да помогне на жената да си отгледа децата и после, ако има заслуги, ще го търпят, но ако им вреди - хайдеее, по пътя си всеки... Не му хареса това на любимия враг, но си е истина! След като в природата, при тези животни (които са от малкото моногамни) го има насищането, какво да говорим за хората! В природата няма брак - двойките се събират, за да отгледат поколение и това е логиката на живота! Другото са ненужни емоции, предразсъдъци и догми! Просто човек трябва да си прецени ползите от брака и да направи така, че да не е нещастен и да се чувства прецакан! Така че, Ивчо, смешно е да мислиш, че няма да и дотегнеш на жена ти или пък тя на теб, но въпросът е да се сведе това до границата на поносимостта и да не се правят трагедии, от които жерви са всички и особено децата! За да не омръзнеш, трябва да си интересен, да търсиш нови хоризонти, изяви, развлечения, да работиш върху външността си и личността си...Иначе става всичко една скука (блато) и почват да се въдят какви ли не мисли (гадини)!:)

На лъжата краката са късички. Съжителство основано на ,,сладки,, лъжи е комедия, в която и двамата артисти губят. И губи повече лъжещият- не излъганият. Може да си влюбен безумно , но не и като глупав слепец. Лъжата се усеща и ако лъганият не я усеща в началото, то по- късно комедията се превръща в трагедия и страдат децата. Любов с дребни лъжи е като птица с едно крило и не отива далече. По- добре уиски в буркан,отколкото боза в стакан. В любовта никой- никого не лъже. Лъжеш се сам.

Сравнението е нелепо. То е лесно да родиш7-8 деца. Малко по- трудно е да ги възпиташ и отгледаш като човеци. ,, Ша даваш за дитето два лева?,, Давам два лева. След малко тая пак чука .,, Епа земи дитето,де...,,

А кой го знае, сигурно и той е като онзи балък Валери Божинов дето боготвори онази кур..тина Николета. Чуди се къде да я заведе и как да й се хареса, пък да не мислиш че тя му е вярна. Тя и нашата палава жена си е една чиста к..ва. Но едно признавам на тези жени, че са изкусни манипулаторки, влизат под кожата на мъжа и го правят на маймуна. Водят го за носа и му вадят душата с памук. Това малко жени го умеят, както и изневярата не е за всеки. Трябва да си лицемер, лъжец, опитен манипулатор, за да грееш на толкова места и да не те усещат. Вярвай ми, няма мъж, който да търпи изневяра, най-вече заради егото. Жените прощават изневяра, но не и мъжете. Така че сигурно не знае балъка и тази си вее коня. Дано някой ден се опомни и разбере що за чудо си е взел вкъщи. Знаеш ли кое е най-жалкото, че много често такива жени получават много повече внимание, отношение и глезене от една вярна и предана съпруга, която върви подир г..за на мъжа си. Но пак казвам не от всяка жена става изкусна манипулаторка.

Теб няма да те мислим, ти си добре. За тебе Златки, Николети и други неизвестни патки бол - греби с пълни шепи!

Права си, но мъжете сами са си виновни като мислят повече с долната си глава. Да ги правят на маймуни, кой им е виновен?

Брилянтен коментар.

Много елементарно и едностранчиво мнение! Немалко са и жените, които не могат да отгледат децата си, а Вие хвърляте цялата вина върху мъжете, обявявяйки ги само за товарни коне! Уважаема, нека Ви уверя, че ние, мъжете, също имаме чувства към децата ни, не по-слаби от Вашите! Ние имаме отговорност към децата и жената, докато Вие май пишете, че жената има задължения само към децата! Изключително гешно и неправилно! Да, децата са на първо място и за мъжа и за жената, но всеки е цене за семейството и не бива да се омаловажава ролята на нито един член! Това е семейство, не е трудова бригада!!!

Много жени се оплакват от мъжете си тук! Това много ме учудва, защото като гледам в живота около себе си, такива "кучки" (с извинение) забелязвам, че се чудя как някой се е осмелил да се ожени за тях! Явно жената се променя към лошо след бракуването, става зла, колкото да й помагаш, все е недоволна, все мърмори, някои се и бият! Не знам, но ми се струва, че много българки имат психични проблеми! Дано да не съм прав!

Бракът, смейството и децата са толкова сериозно нещо, че за тях може да се говори само на майтап! Перифразих шеговито изказване мисля че на Айнщайн! И ще пусна един виц, защото много често истината ни се дава в шеговита форма: "Мъжът се жени, надявайки се жена му да не се промени. Жената се жени, надявайки се мъжът й да се промени. И двамата грешат!"

И една статия от сайта Розали, отпреди ТРИ години: " Pin It Жените не променяме мъжете. Просто някои мъже пожелават да се променят заради жената до себе си. И въпреки това сме заобиколени от жени, които непрестанно се опитват да променят половинките си. Мъжът се жени, надявайки се жена му да не се променя, а жената се омъжва с надеждата да промени мъжа. Защо жените винаги се опитваме да контролираме положението и се стремим да нагласяме събитията така, че да залъгваме себе си? Заобиколена съм от много такива жени и всяка от тях не усеща как непрекъснато се стреми да контролира и направлява половинката си, успокоявайки се с Обичам го, но искам да се промени. Как се случва, че от очарователни момичета се превръщаме в мърморещи регулировчици на нашата връзка? Срещаме някого, влюбваме се, създаваме връзка. Прекрасно! Когато обаче усетим човекът твърде близък, решаваме, че може да го моделираме по свой вкус. Променяме гардероба му, прическата, искаме да харесва нашия стил музика и филмите, които гледаме. Той не харесваше някоя от приятелките ни? Как няма да я харесва? Трябва да се научи да я харесва! Замислете се колко по-рядко се среща обратната ситуация мъжът да мърмори непрестанно на половинката си и да я обвинява в непреодолимите й недостатъци. Странно, но като че ли мъжете по-лесно се научават да ни обичат такива, каквито сме. Доскоро не сме го критикували за нищо, а вече с всеки изминал месец се появява нов и нов недостатък, който трябва да тушираме, за да ни харесва повече. И колкото повече мъжът се оставя да бъде променян, толкова по-настървено половинката му открива нови трески за дялкане. В един момент се отзоваваме пред следната ситуация вечно недоволна, мрънкаща жена и апатичен мъж, чиято цел е да избегне мърморенето на жена си. Познато, нали? Особено разпространен и модерен модел сред по-зрелите двойки. Как да не си като тях? Погледни половинката си. Той е такъв, какъвто е. Ако закъснява винаги, ще продължи да закъснява. Ако говори твърде много за себе си и по-малко за теб, той ще продължи да е такъв. Ако не се усеща за елементарни жестове, които според теб заслужаваш, няма да има голяма промяна във времето. Ако е избухлив и вдига скандали за безсмислени поводи, агресията му няма да изчезне мигновено. Всички промени в следствие на твоето мрънкане и недоволство, ще са само козметични и нетрайни. За да не си в ролята на мрънкащата жена, която иска да промени половинката си, просто не се обвързвай с човек, който искаш да промениш до неузнаваемост. Защо ти е да си с него? Нима тази връзка не ти носи повече недоволство и огорчение, отколкото радост? Когато един мъж се променя, той го прави, защото го е пожелал. Дали е от любов към теб, дали защото иска да се самоусъвършенства или защото го счита за наложително, той го прави, защото така му идва отвътре. Ако не го стори в началото на връзката ви, когато чувствата са най-силни и хормоните бушуват, това едва ли ще се случи с времето. Или казано по-просто какъвто си го вземеш, такъв ще си го гледаш. Жените имаме право на претенции и не бива да се примиряваме с нещата, които не ни харесват в една връзка. Това обаче не означава, че трябва да се вкопчим в неподходящия човек и да се опитаме да го моделираме по свой начин. Особено когато става въпрос за сериозни различия планове за бъдещето, противоположни характери, ценностна система. Ако си амбициозна и напориста жена, а си със скромен и неуверен мъж, любовта ще крепи връзката ви за кратко. Не след дълго ще се роди желанието да го променяш, да го подтикваш да е по-решителен, да недоволстваш, че инициативата е само в теб. Той ще се потиска от вечното ти мърморене и желание да го промениш, а ти ще ставаш все по-недоволна от факта, че си с такъв мъж. И като се върнеш назад във времето ще видиш, че той е бил такъв от самото начало, но ти си си затваряла очите с надеждата да го промениш. И друга ситуация той е женкар! Не спира да се заглежда по жени. Дори ти е изневерявал. Ако се обвържеш с него с надеждата, че ще спре да кръшка, грешиш. Може да притъпи проявите си пред теб, но щом е бил години наред със слаби ангели, вероятността да се промени завинаги е минимална. За месец, година или две, може да ти е верен, но рано или късно отново ще пожелае да е с друга, поне за разнообразие. Когато си с един мъж, винаги бъди сигурна, че си с него, защото го обичаш такъв, какъвто е. Ако нещата, които искаш да промениш са твърде съществени, вероятно си влюбени не в него, а в образа, в който се опитваш да го вкараш. Непрестанното раздразнение от непоправимите му недостатъци, навици и действия убиват любовта и на двама ви. Приеми го такъв, какъвто е и го обичай. Ако не успееш, значи си с грешния човек."

Виж сега, то има мърша и в двата пола. Вече рядко се срещат качествени и свестни хора и от двата пола, затова повечето са "изгорели",но винаги има втори шанс. Самият живот вече е труден и изнервя хората, а ако жената, работи, върши всичко сама вкъщи и гледа децата сама е нормално да е изнервена и да мърмори. Ти чакай да влезе в критическата да видиш тогава какво те чака, хаха. Мъжете трябва да помагат на жените си, защото домакинските задължения не са само женски. Върши ги, който има време и е по-малко уморен. Днес е единият, утре другият. А че си има жени кучки, на които угодия няма, колкото и да им помагаш си е вярно. Затова гледайте човекът да е вътрешно красив и добър, а не само гола визия.

Много добра и вярна статия! Достави ми удоволствие да я чета, за което Ви благодаря!

Много коректно мнение! Но ми се струва, че в брака са се се срещнали неподходящите хора - добрите мъже са срещнали лошите жени, а добрите жени са срещнали лошите жени! Как е станало това и как може да го променим?

Явно си лезбийка, щом само на дамите раздаваш прегръдки.

Засега не съжаляваш, но след време ще пееш друга песен.

За съжаление не можем. Щастието в личния живот е по-скоро въпрос на късмет, отколкото на избор! Така мисля аз, не ангажирам никого с мнението си.

Добре де, как так - преди си го желала, сега изведнъж - желаеш други?! За това има причина. Или не желаеш никого - за това също има причина и мъжът ти би те разбрал, щом те обича.

Парадоксално е, че може би най-важната стъпка в живота я правим с късмет! Може би е крайно време да се обърне внимание и на щастието в брака, а не само в технологиите и производство! Мисля че Чехов беше казал, че Човекът е роден за щастие, така както птицата за полет!

Публикувах я, защото отрязава едностранчивото мнение срещу лошите жени, но тази статия не хвърля поглед върху лошите страни на мъжа! Лично аз винаги съм се старал да се поставям на мястото на жена си, да й помагам в домакинство и отглеждането на децата! Е, естествено не получих същото отношение и започнах да забелязвам колко често се срещат мъже в моето положение. Същевременно има и немалко жени, които са много тормозени от мъжете си и винаги съм се чудел защо все още крепат брака си?!

Голяма част от жените търпят, защото не са финансово независими, нямат собствено жилище, прилична заплата, с която да осигури спокоен живот на децата си. Други нямат самочувствие, че някой друг ще ги хареса още по-малко с деца. Трети пък търпят дори, когато срещнат любовта на живота си, може би е вид несигурност и нерешителност. Причините са различни и много, няма как да ги обобщим.

а дали няма хормонален проблем? има заболяваня при които либидото спада до 0. проверете, не си струва да си сусипвате живота заради телесна болест.