Коментари - Над 2 ч. пред екрана предизвикват тревожност сред младежите | Лайф.dir.bg

Само младежите ли? Моля, моля. На всички тези, които не им пука дали са психично болни, само ще подскажа, че: Психично неравновесие=Бедност. Психично болните не са в състояние да работят, следователно за 1 живот живеят на нечий гръб и изконсумират минимум 200-300 хиляди лв. без да дадат нищо от себе си. Някои от тях в опитите да работят наравно с нормалните, полагат неимоверни усилия и психозата се засилва, освен това неминуемо се поболяват и физически.

За мобилните телефони да не говорим- с тях се хранят, с тях спят...

Глупости на търкалета. Хората с психични заболявание отдавна имат възможност да работят, особено тези с по-леки диагнози и не в България. Вашето изчисление на стойността на техния живот (200-300 хиляди) е освен цинично, но и невярно. Няма как да бъде направено такова обобщение, ако не вярвате, може да питате родители, издържащи деца със 100 % инвалидност в някое българско село, и в някоя западно-европейска столица. И последно - ще се учудите, ако разберете какъв огромен процент от хората с аутизъм са преуспели в сфери като наука и изкуство. Притеснява ви, че ТЕ живеят на нечий гръб, но дума не обелвате за циганите, наркоманите и изобщо всички проблемни групи в съвременното ни общество. Чудесно.

Сам го каза - "имат възможност да работят, особено тези с по-леки диагнози и не в България" Не в България - съвсем правилно! В България никой никому не цепи басма и никой с никого не се съобразява, било то с физическо или психично състояние. И какво сгрешено има в цифрата 200-300 хиляди? Сметни си сам. 70 години по 12 месеца по 300 лв = 252 000 лв.

Не говорим за минимум, нито за максимум, а средно!

И идеята беше хората да опитат да спрат да се докарват сами до такова състояние. То е ясно, че в някое село лудостта ще е по-скоро генетична, не придобита.

"Притеснява ви, че ТЕ живеят на нечий гръб" Прочети пак статията, че много се отплесна :) Имах предвид, че всеки сам трябва да се притесни, и да внимава да не си причини умствено или физическо излизане от строя, защото ще тегне на нечий гръб /на близките си преди всичко/. Не говоря нищо за вродени болести и държавни издръжки.

Статията не е за България. Не отричам, че при нас интегрирането на хора с леки и средни психични заболявания куца. Много неща ни куцат. Мисълта ми е, че в други държави правят опити и успяват да балансират нещата, така че да няма ощетени. Вместо да ги отписват и да смятат колко им струват. Може пък някой ден и ние да се поучим от опита им.

По принцип, всеки що годе интелигентен човек внимава да не се повреди - физически или умствено. Разбирам Ви донякъде съвета, просто не съм съгласна с формата ;) Пък и никой не е застрахован.