Развитието на телевизионните технологии не търпи никакво забавяне. След като 4K резолюцията получи достатъчно широко разпространение сред потребителите, на пазара се появи 8K екран. Новият 85-инчов смарт телевизор QLED 8K Q900R на Samsung разполага с 4 пъти по-голяма резолюция от 4K, което е сериозна заявка, че усещането за кино у дома се променя по безпрецедентен начин.

Samsung QLED 8K Q900R е снабден с екран с резолюция от 33,2 милиона пиксела, създаващи усещането за почти безкрайна дълбочина. Картината се отличава с абсолютен реализъм, прецизен детайл и чистота, както и никакви видими пиксели.

Но докато очакваме да се появи повече съдържание, генерирано специално от и за огромната 8K резолюция, нека се насладим на уникалната за Q900R способност да превръща почти всяка картина, независимо дали 4K или HD, в образ с почти 8K.

Нормално би било на екран с такава огромна резолюция да се загубят детайлите и яснотата, когато се гледа видео с по-ниско качество. При Q900R обаче това не се случва, защото в действие влиза Quantum 8K процесорът на Samsung. Неговата усъвършенствана интелигентност намалява шума в картината, подсилва ефектите и детайлите, прави изображенията по-ясни и прецизни. Q900R оптимизира и звука, така че да съответства на картината. Адаптивната яркост на екрана се наглася спрямо осветлението в стаята. Като премиум смарт устройство, Q900R също така може да препоръчва съдържание и да доставя информация, реагирайки на гласови команди.  

За супер картината помага и функцията за подобряване на картината 8K AI Upscaling, базирана на машинно самообучение MLSR. Изваждането на цялата налична информация от детайлите в най-тъмните и най-светлите сцени се случва благодарение на друга функция - Q HDR 8K. А Direct Full Array Elite контролира всяка една отделна осветителна зона и така акцентира и на най-малките подробности. Може да изберете между няколко размера, които да паснат на размерите на стената у вас - 85, 75 или 65 инча.

За да изпробваме какво е усещането да потънеш в света на Q HDR 8K, избираме три първокласни класически филма. Те неслучайно са от жанра на уестърна, защото по традиция този вид кино разчита на големи бюджети. Успешните уестърни се отличават с внушителни и майсторски заснети пейзажи, със запомнящата се игра на висококачествени актьори и със страхотна музика.

"Великолепната седморка" (1960), "Добрият, лошият и злият" (1966) и "Танцуващият с вълци" (1990) са в топ 10 на най-култовите уестърни на всички времена. И макар че и трите ленти са с дължина над 2 часа, то всяка секунда пред екрана си струва.

"Великолепната седморка" - красива приказка, поднесена с финес

В първата версия на филма (не тази от 2016-а) попадаме в приятната за киното епоха, когато мъжете актьори  изглеждат зашеметяващо, без да имат и грам мускул. До един слаби и атлетични, каубоите от "Седморката" хвърлят шепи естетика от екрана, докато ръсят добре написани реплики за смелостта, честта и добротата. Юл Бринър, Стийв Маккуин, Чарлз Бронсън, Робърт Вон, Джеймс Кобърн... Това са все имена на красиви мъже, напълно достойни за участие в една от най-величествените класики за Дивия Запад.

Да се спаси малко мексиканско село, което редовно е ограбвано от бандити, е неблагодарна работа без възнаграждение. Но пък води до неизбежен бой, в който лошите ще си получат заслуженото. На фона на скалисти планини и пясъчни пътища с донякъде приказна атмосфера, справедливостта възтържествува по един забавен и интересен начин. А за фон служи запомнящата се музика от Елмър Бърнстийн. И като казахме музика на уестърн, няма как да не си спомним за страхотния саундтрак на Енио Мориконе в

"Добрият, лошият и злият" - италианската класика с множество близки планове

Този филм е дотолкова наситен с идеи, драматични емоции, обрати и сюжети, че наистина в него можем да припознаем първоизточника изобщо на култа към Дивия Запад. Режисьорът Серджо Леоне (да, филмът е италиански!) си служи с близките планове, така че създава почти интимна обстановка. Две от физиономиите в близкия план - на Лошият и на Злият - умишлено са неприятни, но пък Добрият... Той е изигран от младия и готин Клинт Иистууд, когото ще запомним с вечната цигара в уста и присвитите очи именно от тази роля.

Едно можем да кажем със сигурност - филмът е твърде бавен и твърде дълъг за днешните разбирания за кино. Но именно защото всеки кадър е произведение на изкуството, си заслужава да се гледа отново и отново. И като казахме дълъг, вероятно няма по-дълъг касов филм, сниман през последните четири десетилетия от

"Танцуващият с вълци" - среща с Кевин Костнър, която трае три часа

В началото на 90-те сякаш от нищото се появява този епос, базиран на книгата на Майкъл Блейк. Когато се озовава сам в прерията по силата на военния си дълг, лейтенант Джон Дънбар (героят на Костнър) започва да изпитва неистова самота. В началото компания му прави само един вълк, а след това се появяват индианците от племето сиукси.

И дори историята да звучи почти безсюжетно, всъщност действието се развива доста бързо. Филмът успява да задържи вниманието чрез умел монтаж, реалистични сцени, чрез поетични и страхотно красиви кадри. Може би единствено тук можете да чуете и как звучи сиукския (лакотски) език. По тази, а и по други причини през 2007-а величествената лента беше обявена от Конгресната библиотека на САЩ за изключително важна за културата, историята и естетиката на Америка.

Оскарите също не подминават "Танцуващият с вълци" и филмът печели цели 8 награди, сред които за най-добър филм, за най-добър режисьор (Костнър), за сценарий, монтаж, кинематография, саундтрак, саунд миксинг...

Някога, в годините, когато излезе "Танцуващият с вълци", филмите достигаха до зрителите на видеокасети, а след това на DVD, на Blue Ray. Тогава записите се дублираха от един глас, например на великия Васил Кожухаров, който можеше с равен тон да предаде всякакви емоции. А днес имаме стрийминг платформи със страхотно качество и телевизори като Q HDR 8K, които превръщат образа в приказка. Звучи като сън но е истина - бъдещето дойде твърде бързо. И все пак е добре да не забравяме какво беше неотдавна, защото само онзи, който помни откъде е тръгнал, може да оцени наистина докъде е стигнал.

Снимка: Samsung