17-11-2017 20-11-2018

Триковете, с които защитаваме малчуганите от микроби

Времето на една майка е най-дефицитната стока в света

09:01 | 16 ноември 2020 | Редактор : Надежда Христова 0 10666 Снимка: iStock by Getty Images

В един идеален свят в края на ноември навън всичко е чисто и бяло. Дебел пухкав сняг покрива земята. Студеното време е убило микробите (както твърдяха в едни други времена бабите ни), а децата се събуждат усмихнати и послушно се приготвят за детска градина и училище.

Размечтахте ли се? Да, и аз.

Само че навън температурите по-скоро са като за началото на есента, микробите щастливо си живеят, даже в съжителство с всякакви вируси и особено един чуждоземен, дошъл от далечен Китай, а децата са всичко друго, но не и послушни.

Още преди да сме прекрачили прага на дома, градусът на напрежението се покачва. Докато карам 7-годишния си син да побърза със закуската, защото ще закъснее за първия час, 3-годишната ми дъщеря решава да изследва подметките на всички подредени в коридора обувки. Грабвам я и хуквам към банята, припявайки "Хей ръчички, хей ги две", защото създаването на хигиенни навици е много важно нещо в ранната детска възраст, а и не трябва да саботирам усилията на възпитателките в детската градина, които упорито твърдят, че къдрокосото ми момиченце отлично знае как да заличи микробите по ръцете си с антибактериалния сапун, който е разработен специално за деца.

Снимка: iStock by Getty Images

Първата криза успешно е преодоляна. Заключвам входната врата, жонглирайки с двете раници, дамската си чанта и любимия еднорог на дъщеря ми, без който ходенето на детска градина е абсолютно невъзможно, и поемаме по уж не толкова дългия път към двете сгради, в които децата ми прекарват по-голямата част от деня си.

Докато вървим със скорост от около 1000 въпроса в минута, неприятна мисъл за нещо забравено се промъква в съзнанието ми. Упорито я избутвам настрани и влизаме в училищния двор. Последен преглед на раницата на баткото, който нетърпеливо пристъпва от крак на крак, докато аз отмятам като налични всички учебници и тетрадки, шишето за вода, купона за стола и му напомням задължително да ползва всяко междучасие от дезинфекциращия гел за ръце ЧИСТО 2 в 1 в случай, че няма време да стигне до чешмите в училищните тоалетни. Всичко е наред и малката хала полита към класната стая, а ние с дъщеря ми продължаваме към детската градина.

Снимка: iStock by Getty Images

Само миг невнимание от моя страна и еднорогът излита от ръцете ми и се приземява в единствената локва край шахтата на тротоара. Секунда по-късно черни лепкави петна са се появили по ръцете и якето на дъщеря ми, защото както вече казах - ходенето без еднорог на детска градина е абсолютно невъзможно и тя побърза да "спаси" любимото си гумено животинче от сутрешната студена баня.

Снимка: iStock by Getty Images

В този невъзможен вид нахлуваме като пирати в предверието с шкафчетата за преобличане. И онази неприятната мисъл за нещо забравено почуква все по-отчетливо в главата ми. Ровя настървено в раницата, но не мога да намеря къде съм сложила антибактериалните мокри кърпи, които когато имаш малко дете са жизненоважни, като солта и хляба. Защото тубичката с дезинфекциращ гел е последното нещо, което трябва да се оставя без надзор в ръцете на 3-годишно.

Не ги намирам, но спасението идва в лицето на възпитателката, която отвежда дъщеря ми към мивките, за да се измие ръцете, а аз мятам изцапаните еднорог и яке в една торба и се понасям към вкъщи, за да ги приведа в нормален вид.

Времето на една майка е най-дефицитната стока в света. И аз не правя изключение. Затова първото нещо, след като слагам мръсното яке в пералнята, бе да взема специално разработения мулти дезинфектант спрей за бърза дезинфекция на повърхности в контакт с деца и да изчистя до блясък еднорога. А след него и всички повърхности в детската стая.

Последен поглед. Време е за работа. Всичко е ЧИСТО. До утре.