Коментари - Венци Венц: С жена ми се развеждаме | Лайф.dir.bg

никой не е очаквал нещо различно от хора като вас, кото се женят и правят деца за самодоказване, вижте ни и ние го можем, е до това води тази логика. Децата са дългосрочен ангажимент и искат много време и отдаване. Сега чужди хора ще ти гледат детето. какво ще стане от него един господ знае, но със сигурност няма да е от най щастливите деца...

Преместих си го

Разни хлебарки като тоя ,и битовизмите им са най -важното в държавата.

Но го осъзна късно.

Кои са тези? Колко акъл може да има някой, да се нарисува така дори по главата? А жената, която го е харесала, колко ли е умна? Като видя такъв нарисуван и се сещам за оня идиот, дето уби две момичета с колата си и една полицайка му помагаше. Цялото това малоумие, как е допуснато. От когаа отрепките са толкова важни, че чак отделна статия за лични проблеми....

Не бихме те взели и за касиер в Lidl, моето момче. Пей си песнички, свири на китари. Вече за друго не ставаш. Ама... Никой не желае да те слуша. Горките ти жена и дете.

На кого му пука. И защо пък трябва да ни занимават с тези.

Местя го у левия крачол

Нещо си объркал Венчо..Жените не искат приказки...искат яко чукане...ако може и на парапетя...така става сглобката!! Разбираш ли?? Сега Мая ще си намери коняр...с голям патлак,а ти...ще го духашшш

Тишината в спалнята......

E, и ? Дремеш ми на дедовия?

Кат ти гледам физиономията се чудя каква жена си имал?

Как не го е срам!Мръсник!

Аз ще те взема! Ела да ми смучеш черния, сиренясал беберон.

Тоя нещастник какво търси?. Явно не върши работа като повечето еврогейчета. Мой човек лозето неще молитва, иска мотика.

Макар и късно.

Ми хубаво! Ся си наври краставица в гъза за успокоение.

Така е, като не и плащаш за авторски права.. :)

И кво ми пука, че се развежда? Да ви имам глупавата новина! Ха ха

Само в България може да видиш някой напълно бездарен да стане певец и да има публика, която му се кефи

Миличкият, развежда се и отиде при чичо Мон Дьо да се оплаче как жена му не му вярва... охх мъка мъка