Защо личната препоръка от "уста на уста" улеснява избора ни

Магазинът, в който има за всеки по нещо

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Защо личната препоръка от "уста на уста" улеснява избора ни

Магазинът, в който има за всеки по нещо

10:50 | 31 октомври 2019 | Редактор: Силвия Колева 0 2262 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Като повечето момичета в пети клас, на тази възраст имах лексикон. Един от въпросите, които някой ми беше подшушнал, беше "Какъв начин на общуване предпочитате?". Покойният ми дядо беше написал "Личен контакт". И въпреки че повечето ми съученици не разбираха за какво точно иде реч, всички отдолу също написаха "личен контакт".

Тази тенденция българите да харесваме личния контакт като метод на комуникация не се е променил особено във времето въпреки сериозния възход на социалните медии и неистовия подем на изкуството на рекламата. Все още за повечето от нас е по-лесно да се доверим на личното мнение на някой приятел за даден продукт, отколкото да разчитаме на истинността на рекламите.

Живеем във времена на информационен потоп, в който рекламите масово отблъскват потребителите - превключваме нервно телевизионния канал, когато рекламите започват и прескачаме пренебрежително рекламните банери в онлайн пространството. И все пак има компании и продукти, чиито реклами единствено подпомагат дейността им, а тяхната популярност расте по естествен път - от уста на уста, от човек на човек. Така, както трябва да бъде - през личния опит.

Пример за такава компания е Lidl, които спокойно можем да наречем пример за голям семеен магазин. В немската верига има добре подбрано разнообразие от продукти, предимно от собствени марки. И може би именно заради собствените марки, всеки си има по нещо любимо, което се купува на всяко посещение.

Получавала съм различни препоръки за неща от Lidl и някои от тях са се вписали моментално в списъка ми за пазаруване, докато други не са имали този шанс. Важното е, че препоръката "от уста на уста" ми е дала възможността винаги да имам в хладилника си от гръцкия йогурт с вкус на ягода, а във фризера от замразените био скариди. Във фризера винаги имам и лидълски пици, които стават готови за десет минути във фурната и са най-удачният отговор на неизменния битов въпрос "Какво ще ядем довечера" във вечери, в които всички са уморени и никой няма времето и енергията да готви.

И аз съм споделяла на близки и познати предпочитанията си към определени лидълски продукти - повечето от тематичните седмици се появяват с поне един хранителен продукт, към който се пристрастявам, след което чакам с нетърпение следващата му поява и съм в магазина още в понеделник сутринта.

Още не мога да забравя шоколадовата торта от шведската седмица, както и деликатесните колбаси от австрийската седмица (които отново са в магазините на Lidl сега). Ретро седмицата ме връща в ученическите ми години (същите ония с лексикона), когато баба ми ми даваше "балканче" за голямото междучасие, а американската седмица пълни фризера у дома със сушените пържени лукчета, които слагаме на домашните бургери и home-made пастата.

Баба ми не пропуска да си вземе за килера от сладкото с люти чушки "Родна стряха", а българските крафт бири, които са там в момента, са задължително попълнение за баща ми. Синът ми, на 10 месеца, е пристрастен към млечната каша с грис и ванилия, от която винаги имаме поне по три бурканчета, а майка ми, неуморим търсач на добри оферти, оборудва кухнята си с редица уреди от Lidl.

Разбира се, тя каза на приятелките си, че хлебопекарната Silvercrest прави от хляба, който претенциозното ѝ семейство яде. Баща ми разпространи сред приятелите си, че Ailyak е учудващо добра бира, която меко казано може да се конкурира с Ариана-та от едно време. Приятелките на баба ми също пробваха сладкото с люти чушки.

Нали разбирате, от уста на уста добрите продукти намериха пътя си към потребителите, с най-старата и най-работещата реклама на света. Тази, която дядо ми наричаше "личен контакт".