Коментари - Защо нямаме спомени от годините преди да станем на 4 | Лайф.dir.bg

Не знам кой какви спомени има, но аз имам много ясни спомени от тригодишна възраст, а може би и малко преди това.

Много майтапчий сте се събрали, грях ти чудото, грях ти нящото. Учените били доказали...е да и те майтапчий голями т. е. те започнаха първи.

Сега като се замислих,аз не си спомням години от моя живот като пълнолетен. Например ,какво съм правил през 1999година,нищо конкретно не помня.

Аз също имам съвсем конкретен спомен за една случка с прадядо,която не бих казала,че ме е разтърсила емоционално .Просто я помня .Била съм на 2г.и 2 месеца.

Помня прабаба ми и дрезгавият й глас. Помня как се прекатурихме по стълбите в опит да ме хване докато пълзя. Помня как пищях и всички надвесени жени върху мен когато получих една трамва. Тогава съм била на две. Помня баща ми и светло синята му пижама докато беше с мен в болницата. Така, че ... греда! Помним и преди 4 г. възраст

А Иванчо помнел ,как отишъл в баща си на дискотека и се върнал от нея в майка си .

Като малък майка ме водеше в службата да ме окъпе. На колко катерички съм се нагледал... Една от колежките ѝ възкликна: Виж как ме зяпнал. Помня...

Бях на 3+ години когато почина моя прадядо. Съвсем ясно си спомням как стоеше под ябълката на един стол. Зад дървото имаше куп с пясък,аз ходех да го ровя и все ми се караха да не го разпилявам. Помня и погребението му. Идваха хора с цветя и си отиваха. Мина време докато разбера защо е бил в тази голяма кутия (ковчег). На по-малка от тази възраст помня,че удавих няколко пиленца- мислех,че са жадни защото са с отворени усти. Помня и колко много ги гоних докато ги хвана. И още много други неща в периода 1-5 години (тогава са ме гледали на село)

Имам ужасно много спомени с прабаба ми и нейните безброй котки и до ден днешен ми е пред очите, а е починала преди да стана на 3. Нямам и нейни снимки, да рече човек, че са генерирани.

До днес ми е запечатан трайно, като че ли бе вчера. Имам още един спомен от това време: как съм повит, от баба ми на село, поставен в кошче на двора и НЕБЕТО над мен - Синьо и Безкрайно небе. Оттогава съм мечтател и обичам Небесата над мен. Човек има много спомени от преди 4 г възраст, стига да бъдат провокирани емоционално или от преживяване, те изплуват. Много хора не помнят вчера, не преди десетилетия...

От преди 10 години. Направо пълна мъгла

тоя автор дебиломан, дето смята че повечето деца проговаряли след 2 год.! Аз освен че помня много неща дори от времето на детските ясли, да ви светна, че моят син научи азбуката и четеше афишите по улиците на възраст година и половина! Е, сричаше, ама го правеше пред мен, факт! И като не знаеше някоя буква, от тези 2-3 дето се срещат свръхрядко, ме питаше за нея, ама за очудване след това се оказваше че вече я знае. Ама това за детската памет може и да не се отнася вече до съвременните дебилчета - чалгарски рожби.

Съжалявам но ще ви разочаровам. Имам спомени от 1 вата си година и не само аз.

Значи съм изключение защото ПОМНЯ много неща и много точно от 2-3 годишна възраст...Жалко за автора с амнезията...

и аз помня май 77 г, когато съм била на 2 г. и 3 м.

Ще мине веселото детство, Ще станат сиви твойте дни И с глупавото си вълшебство Животът ще ни завърти. И някой ден съвсем случайно Ще зърнеш в стария таван, Една забравена тетрадка, Един угаснал детски блян. Ще вдигнеш прашната корица И в пожълтелите листа Ще видиш колко неусетно Е отлетяла младостта. Угаснал споменът ще излекува, Ще пари твоето сърце И две сълзи ще се търкулнат По измореното лице.

Това са пълни глупости. Аз имам спомени от преди 4 годишен, че и от преди 3. Като сме обсъждали с познати, уж не помнят, а като се заговорим - почват да искачат спомени. Просто мозъкът ни функционира по такъв начин. Ако ей така от нищото те попитам, я кажи какво прави когато беше на 3 - ами нищо няма да си спомниш. Но да дойде майка ти или баба ти, да почне да ти разказва случки, ще видиш как ще почнат да изплуват спомени.

Смейте се,но аз съм все още горд,че на четири години и половина прочетох Робинзон Крузо за един ден! От страх пред братовчедка ми,която ме бе научила да чета и ми бе поставила задачата,преди да отиде на училище.

това, което виждам е ,че повечето тук помнят стресова за тях ситуация

естествено, че не си спомням всичло, но мн неща - преди третата си година живеехме в друг град и отлично помня там градинката, моята кофичка с лопатка, бозата в сладкарницата....

Помня как се обърнах с бебешкото си кошче! Братовчедите ми, които са били при мен, се удивиха - те са крили от всички този епизод, защото са ги оставили да ме пазят (на 10 и на 12 години са били), а те се загледали в хорото на площада и не обръщали внимание на писъците ми.

Слабата памет е признак за слаб ум.

имам спомени от яслата... как "торбалан" тропа на покрива и ще идва да взима лошите деца, как в къщата на баба Яга живее наистина вещица.. как една "лелка" била дошла без гащи - и всички се навирахме под престилката и за да видим... е точно какво съм, видял ми е смътно... как след детската минавахме през един магазин да поръчваме месо, което го мелеха на място... как всяка вечер - на път за вкъщи минавахме покрай къщчта на дядо Петко и той ни даваше бомбоние - лукчета...

Това не е вярно .Аз имам спомени от 2 години и 9 месеца.Даже майка ми когато и разказвах за някои случки, тя смяташе ,че не мога да ги зная. Тогава за първи път си счупих главата и описвах на майка ми какво е представлявала лабораторията в 19-та поликлиника

Имам съвсем ясни спомени от времето преди да съм проговорил (нашите и до ден днешен се удивляват от това). Не само отделни сцени, но и това, което са казали хората, докато са си мислели, че не ги разбирам.

Това не е вярно. Аз имам спомен, когато съм бил на 3, как се тръшкам на леглото, защото искам мама, а мама е в болница. И татко се мъче да ме успокои, за да ме закара на детската градина!