57-годишният Асен Асенов държи може би най-стария и известен зоомагазин в София - този до пожарната на централната ул. "Раковски".
Познават го всички притежатели на котки и кучета в квартала, защото заедно със съпругата си управляват магазина от цели 26 години. По-възрастните го помнят още от откриването - на 1 февруари 1993 година, когато отваря врати към дружество "Екзтотика" - обединение на клубовете на любителите на различни животни.
В началото към магазина има и ветеринарен кабинет, през който минават стотици домашни любимци и Асен трупа опит в него. Междувременно с години се занимава с котки и участва в развъждането им, член е на Съюза на фелинистите (в смисъл, че обичат котки - игра на английските думи feminist и feline-ist - б.р.). Самият той пък е любимец на стопаните с консултациите, които дава на всички, сам загрижен много за котките. Асен се съгласи да направи това и специално за читателите на Dir.bg., които имат писанки или планират да си вземат.
На работното си място в зоомагазина
Снимка: Павлин Даскалов- Какво трябва да знаем и да направим, ако искаме да си вземем коте?
- Когато вземем едно малко мило котенце, то е като пластелин, можем да го оформим и като физика, и като характер, така че като възрастно животно то да имитира нашите навици. Ние имаме клиенти, чиято котка носи чехлите на стопанина си... Когато котката е приятелче, член на семейството, тя усвоява навиците на стопаните, темперамента, тяхната чувствителност, нервност. Наистина - нерядко по-нервните и агресивни към непознати животни живеят именно в такава среда.
Трябва първо да сме сигурни, че го искаме това животно и че можем да го гледаме, това е едно ново същество със своите нужди, характерни изисквания и съответно това е и разход. Трябва да се съобразим с много нещa - домашният любимец трябва да си знае мястото - да им свой кът, в който да са му катерушките, играчките, да има и място за хранене, не бива да го гледаме като дете, което прави всичко навсякъде. Не е възпитателно когато се храним, котката да е при нас, хубаво е тя да яде след нас, в нейната купичка, това й показва къде е нейното място в йерархията и това ще ни спести, когато тя навлезе в полова зрялост и поиска да бъде водач, евентуални проблеми с разгонване, търсене на партньор.
- Мит от стари времена ли е, че е най-добре котките да се хранят с прясно мляко и друга човешка храна?
- Да. Вредно е да ги храним с човешки храни, те нерядко са обработени с Е-та, пестициди, добавени са овкусители, ароматизатори, които ние, малко или много понасяме, защото сме големи. Котката е малък организъм, една възрастна котка тежки около 4 кг, ако й даваме всеки ден такава храна, рано или късно това ще доведе до някакво болестно състояние - неразположение, подуване на стомаха, повръщане. Изобщо - нашата храна е за нашия стомах. За да се нахрани котката, тя трябва да изяде по-големи количества от тези, които може да приеме, и това води до разширяване на стомаха. В същото време ние не й даваме необходимите витамини и микроелементи, най-малкото тя е варена или печена, ние сме убили витамините. В природата котките ги усвояват от жертвите си, получавайки ги полусмлени и подготвени за усвояване, а когато живеят при нас, хората, ние трябва да добавяме витамини към това, което им даваме да ядат. Много рисковано е например да ги храним със сурова храна или някакви карантии и вътрешности, защото има болестотворни бактерии.
Едно време беше различно, живеехме и хранехме и себе си, и животните по друг начин. Но млякото винаги е било вредно, то съдържа лактоза, която предизвиква газове и разстройство, това е характерно не само за котките, но и за други животни. И това няма общо с майчиното мляко - то е полезно за него, както кърмата за хората, тя е абсолютно несравнима с кравето или овчето мляко.
- Може би не всички знаят, но и котките имат зъбобол. Как стопаните да избягват този неприятен проблем?
- Техните зъби генетично са развити така, че да разкъсват и дори да строшават костичките на техните жертви - гризачи, врабчета, естествената им храна. И ако ги храним само с меки храни и те не се принудени да дъвчат, е много възможно развитие на зъбна плака, зъбен камък, което би могло да доведе до отделяне на венеца от зъба и съответно усложнения, възпаления, кариеси, гингивит.
Така че най-безопасни са специализираните котешки храни - сухи или консервирани, има качествени, които са пълноценни, стабилизирани и съдържат всички необходими съставки, които заменят естествена храна и начин на живот на котката. Защото тази котка ние я гледаме в затворени помещения, тя не е свободна личност, не може да подбира начина си на живот, диетата си и това е наша нейна грижа. От друга страна, лишена от слънчева светлина, движение и всичко това е съобразено в тези храни, за да може да храним котката така че да не е гладна, да е задоволена и да се развива нормално, като всеки наш приятел.
- Но както и с хората, често правим грешки в отношенията. Къде бъркат най-често стопаните с котешките си приятели?
- Хората си гледат котките, както им харесва на тях. За много от нас това са просто живи играчки, което не е най-добрият вариант за отглеждането, води до бъдещи проблеми. Но ако гледаме котката като котка, а не като човек, мисля, че тя ще бъде по-щастлива. Гледайки я като човек, ние й придаваме качества, които тя няма и съответно очакваме от нея да ги получим, а това не се случва. Например една котка трудно би могла да изпълнява команди, по-скоро те ни дават команди, които ние невинаги разбираме и затова понякога ни наказват.
- Като да се изпишкат в някоя обувка например, знаем, че те са може би най-своенравните животни...
- Да, или да ни одерат. Пишкането е маркиране, изобщо изхождането е свързано с обявяването на територия, те са териториални животни, в природата живеят като единаци обикновено и това им е останало в генома. И не спират да го правят цял живот. Изхождането е един от начините да си оставиш миризмата, а и начин да докажеш своите качествата си - когато друга котка подуши тези продукти, тя може да определи силата, пола.
Аз мисля, че те еволюират, може би е много силно казано, не че съм Дарвин, но имам чувството, че живеейки с нас, те се променят, израстват. Някога котките, които гледахме навън на двора, или си влизаха и излизаха свободно от къщата, си бяха господари, те като че ли си имаха самостоятелен живот - ходеха на лов, събираха се с други котки, раждаха. И това винаги беше извън семейството или в неговата периферия. Сега вече, най-често котките са членове на човешкото семейство, живеят вътре, почти не излизат навън или само с нас и това ги променя. Ние сме единствената им среда и това води до различни характери, нужди.
Но по принцип на тях генът им е много силен, те са родени началници, винаги се опитват да се наложат, да ни маркират с миризмата си, да ни обявят за свои и това ще бъде вечно. Маркират ни по много начини - с нокти, с жлези. Те имат жлези във възглавничките на лапичките, в които си прибират ноктите, имат и отстрани по тялото и триейки се в нас, не просто се галят, а се търкат със сила и така изстискват тези жлези и ни отбелязват, както в природата го правят в дървета. Така ни маркират и не дай си, Боже, да замиришем на друга котка, това може да предизвика революция вкъщи.
- Наскоро четох изследване, че не е добре котките да излизат на разходка, защото е много по-вероятно да се заразят, но има хора, които го правят без притеснения. Ако все пак искаме това, как да е най-безопасно за животното?
- Котките трябва да се ваксинират задължително, независимо дали живеят вътре или вън, защото заразните болести - те са поне 4-5, са 90% нелечими, тоест смъртоносни. И ваксинирайки ги всяка година, ние предпазваме котките от опасните болести, а обезпаразитявайки ги се грижим за себе си - да не ни предадат евентуално някакви паразити, които може да получат от бълхи, от храна. Затова редовно трябва да се дават хапчета за обезпаразитяване по предписание не ветеринарния лекар. И когато е ваксинирана котката, разходките не са толкова опасни. Ние продаваме много нагръдници, хората си водят любимците на вилите и така са спокойни, че няма да ги загубят, а и по този начин сигнализират, че става дума за домашна, а не улична котка, за да не й навреди някой. Предлагаме и нашийници със звънчета, които сигнализират врабчетата - техните потенциални жертви, и така от една страна предпазваме тях, да не бъдат изядени от нашата котка, а и пазим нея от зарази. Птиците, и още повече гризачите, са 100% лаборатории за всякакви зарази.
- Значи, ако котката улови някоя птичка, понякога това се случва дори на терасата на апартамент, трябва задължително да бъде обезпаразитена?
- Да, аз задължително бих я обезпаразитил след десетина дни. И бих я изкъпал веднага. Изкъпването отмива першуники, пухоперояди, космояди. Къпането принципно според мен е задължително за едно животно. Голямата легенда е, че тя се къпе, не -никой не може да се изкъпе с езика си, това е ресане и подготвяне на чувствителните зони за лов. Те са по мустаците, муцунката, по тялото, по които усеща жертвата или евентуален агресор.
А къпането е хигиена, всички в природата се къпят, всеки дъжд е един вид душ, и дори да се крият, влизайки в тревата и храстите, те се мокрят. Всички диви животни се къпят така. Шампоаните използваме, за да доведем тяхното хигиенно състояние до такова, което е безопасно за нас - тоест отмиваме нечистотията, която събират под легла, върху гардероби, на балкона, на тавана. Това са препарати, които са безопасни за тях и които съхраняват голям процент от мазнината по косъма им, необходима за да бъде здрав както той, така й кожата.
- А как най-добре да се грижим за козината на любимата си писанка?
- Грижите за косъма са много важни. Както и при хората, и при котките се изисква редовно ресане, но при тях това не се прави само за красота, а с хигиенна цел. Чрез него вкарваме въздух и евентуално слънчева светлина и потискаме развитието на бактерии, спори и болестотворни организми. Заради това е най-добре да се използват различни гребени и четки при всяко ресане, като има степенуване - първо се започва с най-едрия гребен, с който сваляме сплъстения, усукан косъм или полепнала храна, гурелчета, останали при облизването, после с по-ситния и накрая с четка. Ако косъмът е къс, при сиамките например, можем да ползваме направо гумена четка, а дългокосместите като персийките през лятото е добре да се подстригват.
Самият Асен и съпругата му гледат три котета в двора си
Снимка: Павлин Даскалов- Да не пропускаме е ноктите и грижата за тях...
- Да, това също е важно. Добре е ноктите на котките да се подрязват, защото започват да пречат. По принцип те растат съобразно изхабяването, и тъй като вкъщи нямаме такива условия, каквито в природата - котките да се катерят по дърветата и да ходят по твърда почва, ноктите имат нужда от подкъсяване. Най-добре е стопаните първия път да отидат при ветеринаря, той ще им покаже как се прави - няма нищо сложно, режат се под ъгъл, под който котетата сами си го скъсяват по специален начин. Само трябва да се внимава да остане живецът. Продават се различни специални ножички.
Освен това, за да се запазят мебелите от домашни любимци, които много драскат, се подават нещо като маникюри - пластмасови предпазители, които се поставят върху ноктите и могат да изкарат повече от месец. След като междувременно нокътят е пораснал, може да се отрежат заедно.
Но преди всичко, трябва да има драскалки - дори не е нужно да се купуват, всеки може да намери парче старо дърво, дори някое артистично изкривено, по което котето да се катери, да си прави гимнастиката и да си скъсява ноктите, а другото много подходящо е плат от сезал, който е здрав естествен материал.
- А каква смес за тоалетни препоръчвате?
- Според мен трябва да се има предвид, че силиконовата - така нареченият силика гел, се копае само в Китай и се обработва с петрол, така че прахът, който се вдига при изсипването й може да предизвика алергии. Аз лично предпочитам биоразградимите - има най-различни - от соя, от дървени пелети, от мляна царевица, или просто от хартия. Те са по-удобни за ползване, първо - защото са леки и не мъкнете килограми в торби, освен това могат да се изхвърлят директно с нечистотиите в тоалетната, докато силика гел или бентонит, който става на топка при намокряне, трябва да се изхвърлят на боклука и така миризмата остава макар и временно вкъщи. Има дори българска биоразградима, със специални добавки, които обезмирисяват и със сребърни йони, каквито се ползват и при климатиците - те са най-добрият унищожител на бактерии.
- Чувала съм две твърдения - че е добре котката да роди поне веднъж, преди да бъде кастрирана, както и че няма нищо фатално, ако никога не стана майка?
- Това са двете тези. Едната е, че, кастрирайки котката като млада, тя няма да развие половите си органи и това няма да доведе до евентуални усложнения в бъдеще. А другата е, че развивайки половата система, тя развива и останалите и така се развива пълноценно като организъм. Не е задължително да има някакви проблеми. Те са родени и това е част от живота и си мисля, че това е много по-естествено. Но след това е добре да бъдат кастрирани, защото тази нужда от полов живот неминуемо води до някакви психически и физически проблеми. Женските котки са по привързват към стопаните, мъжките - към стопанките. Нерядко женската котка, когато е разгонена, иска да е в краката на стопанина. 100% разбират, че това е мъжки екземпляр.
- Ако трябва да обобщим - какво може да се каже за котешката психология?
- О, това е малко необяснимо, тази психология е доста сложна материя. Мисля, че, избирайки да живеем с котка, трябва да сме готови да понесем нейните качества.
- Както и тези на хората около нас...
- Абсолютно!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}