- Отивам в коткотеката...
- Къде? Какво е това?!
Ако все още сте от хората, които не са научили, че в България отвори врати първата коткотека, ако и вие за първи път чувате тази дума и се чудите какво точно значи, задължително продължете да четете тези редове. Особено, ако обичате котки. Но това се подразбира.
Ако вече сте узнали за това специално място, но още не сте го посетили, защото не сте имали път натам, струва ви се ненужна екстравагантност или не сте чак толкова голям фен на писаните, също не се отказвайте да разберете повече. Защото коткотеката има кауза...
Но първо - може би сте чули, че това е котешко кафене. Ами не, това не е кафене. Това е място за споделена работа - така нареченото co-working пространство, каквито в столицата вече има няколко. Но без котки.
"Идеята дойде покрай кафенетата с котки, които са популярни в много държави, но ние решихме малко да променим концепцията и открихме само едно такова място в САЩ - хората не просто да идват на заведение, а да могат да поработят на лаптопа си в приятна, различна атмосфера, в която да се успокоят и разнообразят. Сервираме кафе, чай, вода, но не ги продаваме, работим на принципа на офиса, където тези напитки са безплатни. Заплаща се престоят тук. По принцип в повечето такива места няма опция да се плаща на час, но тъй като коткотеката съществува едва от три месеца все още много хора идват не за да работят, а от любопитство, да видят котаците, ние предлагаме такава. За един час цената е 8 лева, а за всеки следващ - 2. На ден тарифата е 20 лева, за 5 посещения - 80 лева и т.н., имаме различни пакети", разказа пред Dir. bg Йоана Николова, която заедно с приятеля си Сергей Билярски създава коткотеката.
Йоана истински обича своите котаци
Те са млади и креативни. Тя прави сайтове, а той е IT мениджър, но освен професията ги сближава и любовта към мъркащите животинки. Все още нямат свои наследници, затова наричат домашните си любимци - Макиато и Пър - "децата". За щастие, двата котарака са много дружелюбни, защото Йоана и Сергей редовно имат вкъщи и приемни котета, както ги наричат - такива, за които се търсят осиновители.
И тук стигаме до каузата. Коткотеката не е място, в което да се любувате на красиви породисти екземпляри. Тя събира бездомни котки, за които се търсят добри хора с отворени сърца и домове.
Котешко царство
Снимка: Павлин Даскалов"Покрай това, че постоянно прибираме улични котета, и от приятели, и от организации, решихме да направим такова място, което да бъде приемен дом за тях. Всички котки тук са за осиновяване, но първо трябва да одобрим човека, на когото ще дадем една от тях. Имаме стандарта анкета, правим проверка на дома и подписваме договор, защото все пак сме вложили доста време, средства и емоции във всяко от котетата. Всички са ваксинирани, обезпаразитени и кастрирани, а на две дори се наложи да бъдат направени операции", допълва Йоана, която е доволна, че вече имат едно осиновено коте - рижият късметлия Гари.
Затова ни запознава с останалите господари на коткотеката. В момента те са пет - четири женски и един мъжки. Първа е Лале, която е най-отдавна с Йоана и Сергей - от миналото лято, когато я прибират от улицата. С любов я наричат пират, защото е с едно око. Не се знае как го е загубила, когато я намират, то вече е изтекло.
Лале
Снимка: Павлин ДаскаловНо след медицинска намеса, сега Лале се чувства много добре в компанията на Аня, Чери и Сузи.
Аня обожава да се изляга на някой от столовете на стопаните
Снимка: Павлин Даскалов
Ако вали, можете да оставите чадъра си на специално място за багаж, Чери ще ви го пази
Снимка: Павлин Даскалов
Сузи е почти замаскирана
Снимка: Павлин ДаскаловЧетирите още свикват с новия кавалер - Галин (кръстен е така, защото много се гали), който е отскоро там, и покрай когото все още има малко напрежение, както при всяко начало. Но той също е пострадал, дори още е с обръснато дупе след животоспасяваща операция, и е добряк, който вече се вписва в групата.
Галин царствено се е усамотил
Снимка: Павлин Даскалов"Подготвяме още едно коте да дойде до седмица-две. Много хора ни пишат и ни предлагат, особено сега в сезона на малките, но, за съжаление, нямаме безкраен капацитет, а и трябва да съобразим до каква бройка можем да ги поберем тук. Пространството е голямо - имаме три помещения, но котките все пак са териториални животни и не можем да ги увеличаваме безкрай, няма да е добре за тях. А и гледаме котките, които вземаме, да са по-социални, ако са много страхливи, няма да се впишат при постоянно приходящи хора", казва още Йоана.
Тя й приятелят й правят това за удоволствие, макар никак да не е лесно. След 8 часа работа, идват в коткотеката и поемат своя ангажимент за петте космати палавници, на които вечер казват "лека нощ" и ги оставят да пренощуват сами. Никой не знае каква котешка анархия настава тогава, но по всичко личи, че на тях им харесва - изглеждат спокойни и щастливи на своя територия.
Иначе по цял ден - от 9,00 до 18,30 часа, за тях се грижат и с тях играят две усмихнати момичета. Едната е "лудата коткарка" - Марина. Докато те хапват, спят или си устройват битки, тя рисува чаши и бижута с котки, които всеки посетител може да купи за себе си или за подарък.
Марина и Лале са големи приятелки
Снимка: Павлин Даскалов"В събота и неделя вече е пълно, идват семействата, даже няколко уикенда се наложи да върнем доста хора, всички часове бяха заети. Затова, който иска да дойде, по-добре да си направи предварително резервация, по телефона или в страницата ни във Фейсбук, където съобщаваме и за различни събития", предупреждава Йоана.
Именно за родителите на малки деца мястото е много привлекателно - докато те пият кафе, наследниците им ни най-малко не скучаят и дори забравят за телефони и таблети - и как иначе - имат цели пет живи котета, с които могат да си играят. А майките и бащите могат да са напълно спокойни, че те не носят никакви зарази. Коткотеката винаги е изрядно чиста - има изрично изискване - всеки клиент или трябва да нахлузи калцуни, или да обуе чехли, които милите домакини предлагат.
"За първи път идваме тук, не за да работим. Нямаме котка, но ги харесваме и бяхме любопитни да видим какво е това място. Котките наистина успокояват нещата", казва млад мъж, дошъл с приятелката си през седмицата. На двамата толкова им харесва, че мислят пак да се върнат в коткотеката.
"Заинтригува ме идеята за бездомните котки, които да могат да бъдат осиновени, това е още една стъпка за намаляване на бездомните животни по улиците, трябва да има повече подобни места", подкрепя каузата друга посетителка.
И така, дори само да минавате по централната столична улица "Будапеща", не пропускайте онази голяма стъклена витрина, зад която ще видите поне една любопитна котешка муцунка. Със сигурност ще ви усмихне и разчувства. А, ако искате да си вземете коте, не купувайте, осиновете...
Защо не трябва да даваме мляко на котката си и как да я предпазим от зъбобол - тези и още съвети
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}