21:26 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Има ли "рецепта" за идеална семейна снимка? И Коледа ли е Коледа без сняг?

На фокус поставяме сватбения „разказвач“ - фотографът Георги Казаков

Има ли "рецепта" за идеална семейна снимка? И Коледа ли е Коледа без сняг?

На фокус поставяме сватбения „разказвач“ - фотографът Георги Казаков

14:18 | 19 декември 2018 | Редактор : Елица Василева 0 6288

Всеки човек си има своята Коледа - прекарва я по един и същи любим начин, с едни определени хора и коледни ястия, направени по добра семейна рецепта от времето на пра-пра-пра-пра бабите. Независимо от традициите, настроението винаги е празнично.

Коледа!

Тази година като Официален партньор на Дядо Коледа, Kaufland са се погрижили именно за това настроение чрез обогатения си асортимент с над 1 300 празнични предложения. Заедно с Kaufland се впуснахме в търсене на добрите семейни рецепти, но не само рецепти в смисъла на коледни ястия, а на щастливо прекарване на семейния празник. Търсенето ни отведе в дома на Георги Казаков - един от най-известните сватбени фотографи в България и лицето зад обектива на фотосесиите на #URBN. Помолихме Жоро да очертае перфектния коледен семеен портрет. И по-точно - този на неговото семейство.

Вярно е, че да работиш на свободна практика е лесно. Точно колкото е вярно, че морето е до колене. До това заключение стигаме по време на сутрешен разговор на кафе с Георги Казаков - един от водещите фотографи на свободна практика в България.

Жоро е носител на своеобразен рекорд - той е човекът, който присъствал на най-много сватби през последната година (след длъжностните лица, разбира се). А ако трябва да сме точни- около 40. И всичките е заснел по различен, индивидуален начин - в това можете да се убедите от неговата фейсбук страница Wedding Stories.

Фотограф: Георги Казаков

Вече няколко месеца снима с екипа на #URBN, а пред обектива му застават плеяда звезди - Силвия Петкова, Велислав Павлов, Снежана Макавеева, Стефан Спасов, Неда Спасова.

Да снимаш всеки ден и толкова звезди означава само едно - натоварен график. Затова и когато с Жоро се виждаме за интервюто, нещата класически започват отзад напред - Жоро едва е намерил време да се срещнем, а какво остава за коледно пазаруване. Покрай приятелските ни съвети към Жоро да отиде да пазарува в Kaufland преди 23 декември, когато веригата традиционно отчита най-голям поток от клиенти, се заговаряме на коледна тематика.

Къде ще празнуваш Коледа и как я посрещаш обикновено?

Аз съм от Пловдив и обикновено там празнувам. С родителите, брат ми сме си вкъщи. На Коледа последните години времето се случва все топло и през деня си отвън и е слънчево, готино и после става 18 часа, прибираш се и се започва с подготовката... Малко е странно, но чак вечерта се усеща коледния дух. С моето семейство си правим със самоснимачката по една коледна снимка всяка година. С такава снимка ни започва и вечерята.

Фотограф: Георги Казаков

Каква е твоята рецепта за една идеална семейна коледна снимка?

Обичам в мразовите дни да снимам семействата в техния дом. Това много ми харесва, защото хората са си вкъщи, комфортно им е, спокойно им е, даже са по домашни чехли. Чувстват се и можеш да усетиш истински нещо семейно. Затова ми допада. Предпочитам такива сесии да правя и то не само около Коледа.

Какви традиции спазвате във вашето семейство?

Кадим с тамян. Въртим питка с монета... Типично българските неща. Но честно казано не постим. Трима мъже - аз, баща ми, брат ми - трудно ще издържим само на сърмички.

Фотограф: Георги Казаков

Кое ти е любимото коледно ястие?

Много обичам руска салата. Обикновено цялото семейство ядем, колкото ни се яде, но задължително с хубаво червено вино. Понякога си пускаме тихо коледна музики на фон, а последната година пуснах запис на камина от YouТube и се чуваше как пукат дървата...

Избрал ли си подаръците за тази Коледа вече?

Още не. Това ми е голяма драма. Ще правя коледния шопинг в последния момент, вероятно в Пловдив.

Ще успокоим Жоро, че дори за такава драма има бързо решение - отиваш и пазаруваш каквото ти трябва на едно място - така пестиш време и елиминираш драмата.

От темата за перфектния коледен семеен портрет бързо преминаваме към темата за перфектния портрет по принцип - не само на Коледа. Всъщност зад него стоят доста години опит - може да се каже, че да се научиш да улавяш красотата в щастието между хората е цяла наука. Жоро разказва повече.

Фотограф: Георги Казаков

Как започна да се занимаваш с фотография и в частност със сватбена такава?

Започнах като хоби някъде преди десет години, когато завършвах гимназия. В началото снимах с един стар "Зенит" на баща ми с лента. Лека-полека си накупих техника и започнах да фотографирам познати и приятели. Някъде около 2013-14 година това хоби започна много да ми харесва, може би и да ми се отдава, и се замислих дали не мога да го превърна в професия. Вече работех като мениджър "Ключови клиенти" в голяма застрахователна компания и се оказа, че въпреки че работя на пълен работен ден, прекарвам почти още толкова време, снимайки колеги, приятели и клиенти. И направих голяма крачка. Напуснах буквално на рождения си ден и се хвърлих в дълбокото, в работата на свободна практика.

Фотограф: Георги Казаков

Година-две снимах фотосесии и корпоративни събития. Един ден мой колега, който беше поел сватбен ангажимент, се оказа възпрепятстван и ме извика да го заместя. Дотогава бях виждал много лоши примери за сватбена фотография и смятах, че снимането на подобни събития е несериозно. Беше през май, валя, булката беше бременна, бяха малко хора, свити - всички трудни предпоставки за снимки, но на мен много ми хареса. И същата година имах още 4-5 сватби, следващата година - 15 и след това вече... между 35 и 40 годишно.

Кое ти харесва най-много при сватбената фотография?

Преди да започна да снимам сватби, бях виждал много клишета. После разбрах, че реално фотографът трябва да избере коя история кога да покаже и как да я покаже - дали да бъде по-арт или по-щура, изтънчена, класическа - според младоженците. Сватбата е момент, когато можеш да изкараш много различни неща - най-вече емоции и истории, а това е важно за мен. Аз се опитвам и да разбера кой седи срещу мен, какво очаква, какво би му харесало.

Как преминава една "типично българска" сватба? Какво представлява?

Това е нещо, което се променя. Преди година, две или три "типично българско" беше булката да се приготвя отделно от младоженеца, обикновено в къщата, където е израснала. Там се прави грима, прическата и там я снимам. Евентуално отивам и до къщата на младоженеца - но само евентуално, защото обикновено женихите се разпиват с кумовете и не им се занимава със снимки. След това типично следва нещо като крадене или вземане на булката. Това е практика в цялата страна, дори и в София. След това следва граждански ритуал, после църковен брак. След това имаме фотосесия. И накрая отиваме в някой ресторант за същинската част, празненството. Отнема цял ден. Обикновено започваме със снимките късно сутрин или по обед. Често се прибирам някъде към 23-00 часа, понякога 1-2.

Фотограф: Георги Казаков

"Качват ли ти се на главата" младоженците?

Работата с хора е голямо предизвикателство. Много често младоженците нямат реална представа какво как може да бъде заснето - то не им е и работа, всъщност. Примерно, срещаме се с булка и тя ми праща хубава снимка от Instagram или Pinterest и на нея има примерно замъци, воали. Аз знам, че подобен кадър вероятно е сниман 2 часа и то не точно в сватбения ден. И като ми кажат: "Искам нещо такова" и аз като попитам: "Къде ще е сватбата?", и те ми отговорят: "Започваме в Перник, след това в Дианабад..." - става ясно, че ще има малка разлика в очакванията. Съветвам хората да гледат хубави снимки за вдъхновение, но нека видим какво можем да направим в тази нашата действителност тука.

Иначе досега съм имал само една сватба, която вървеше по график до минута. Всичко иначе е било 10-15 минути встрани от плана. Често и повече. Рекордът ми е да закъснеем за църковен ритуал в Банкя с час и 40 минути. Отчето щеше да ни убие направо и щеше да отслужи опело вместо сватба.

Фотограф: Георги Казаков

Имаш ли още смешни истории?

Те са много. На сватбен ден, когато трябва да посетите 4, 5, 6 места с около 100-120 човека, се получава един малък организационен ад. Адски много неща се случват: имали сме случаи кумът да забрави пръстените - звучи като тъп виц, но е самата реалност. Забравят се лични карти, кръщелни свидетелства. Един път чакахме 45 минути да дойдат родителите на един от младоженците. Чакали сме кумът да си направи прическата. Правили сме уговорки пред грешни хотели, гонили са ни от всякакви места, където нямаме разрешение да снимаме. На една морска сватба едни лели видяха, че булката ходи боса по пясъка и хукнаха да й подават чехли...

Фотограф: Георги Казаков

Най-малкото, когато тръгнеш в центъра на София с една готина сватбена двойка, всички гледат и обикновено се кефят, особено ако младоженците са усмихнати. И искат да се снимат с тях. Веднъж една фотосесия за малко да се провали, защото толкова много хора - май японски туристи бяха пред Президентството - искаха да се снимат с младоженците, че не остана време аз да ги снимам. Но пък станаха готини снимки с тълпа хора.

Фотограф: Георги Казаков

Пожелаваш ли нещо на младоженците по сватбите?

В повечето случаи хората, които снимам, за първи път си правят сватба. Аз им пожелавам да е и за последен.

Какви са трудностите да се работи на свободна практика?

Когато си фрийленсър винаги имаш възможността да се изкушиш да си полежиш на дивана, вместо да работиш. Но на мен не ми харесва да ми се струпва работа за последния момент. Реално ми помага и образованието ми - завършил съм търговска гимназия в Пловдив и бакалавър в УНСС "Финанси". Икономическото образование и работата ми в компания преди да започна самостоятелна практика са ме научили на дисциплина - това е едно от основните качества, необходими да си добър фрийленсър. Да знаеш какво е краен срок, че една седмица след крайния срок не е "ок". Да работиш сам за себе си и да работиш хобито си изисква много много повече усърдие и всеотдайност. И ако ги няма, не се получават нещата, хората се отказват и се връщат на работно време някъде.

Фотограф: Георги Казаков

Убедил съм се, че да правиш хубави снимки изобщо не е достатъчно - познавам много хора, които правят хубави снимки, обаче не могат да изпратят един мейл, не могат да си организират времето. Слушал съм страховити истории как примерно чакаш сватбените си снимки една година... Едно е да дадеш срок, бил той и малко по-дълъг, но да си в него, друго е да кажеш: "Като са готови, ще ти звънна".

Да си фрийленсър изисква не само да можеш да правиш това, в което си добър, много повече е.