Градът на крепостите, чиито най-стари жители са Петьо Пандира, чайките и часовникът на гарата

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Градът на крепостите, чиито най-стари жители са Петьо Пандира, чайките и часовникът на гарата

Между три езера и Черно море Бургас е кръстопът на най-древните цивилизации

11:36 | 19 октомври 2019 | Автор : Надежда Христова 0 23110 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Там съм целият аз - там забравям,
DIRections
Вдигаме градуса на активния живот във Варна
Градът, който свързва цар Калоян, Пенчо Славейков и онзи, който може само да се влюби
Желязото се кове, докато е горещо

че съм кратък и лош - че съм аз.

Глас на гларус и аз осезавам

тоя - целия свят... Там в Бургас...

Едва ли има човек, който да не познае в тези стихове автора на "най-чистата поезия в българската литература" Христо Фотев. Поетът, влюбен в морето и в Бургас.

Точно до любимия град на поетите, музикантите и художниците ни отведе рубриката ни "DIRections", а партньор в това пътешествие ни е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Цялата история на Бургас е свързана с морето. Самото местоположение на града, обиколен от трите страни с вода, е първопричина за неговото възникване и развитие. Наричат го кръстопът на най-древните цивилизации в земите между Сирия, Палестина и Източна Турция, а негови първи жители са били траките. От възникването си до наши дни е бил известен с различни имена: Поро, Пиргос, Бургас и Анхиало Бургас.

Вижте снимки

За пръв път Бургас се споменава в историческите извори през XIII в. Тогава византийският поет Мануил Фил пише за Пиргос, който според медиевистите е именно днешния Бургас. Пиргос е гръцка дума и означава буквално "кула", но кула, изградена върху стената на стратегическа крепост. В по-широк смисъл се възприема като "укрепление" (бург), крепост.

Най-рано датираната карта, на която е отбелязан Пиргос (Бургас) е от 1697 г. на холандеца Николаас Витсен. През 18 в. Бургас вече е известно и оживено пристанище, което впечатлява пътешественици и картографи. През 70-те години на ХVІІІ век французинът Шарл Пейсонел пише за Бургас: "Бургас е едно от главните пристанища на България за черноморска търговия". Заливът е посещаван от почти всички типове плавателни съдове, характерни за това време, градът има над 1000 къщи и се свързва с оживена презморска търговия. От 1854 г. Пиргос е център на каза (околия) с 68 прилежащи села и от "искеле", пристанище, се превръща в "касаба", т.е. малък град.

През 1869 г. в Бургас е осветен първият български храм, носещ името на светите братя Кирил и Методий. Поставя се началото и на българско училище с първи учител Боян Керемидчиев, а на 20 април 1869 г. е отслужена първата българска служба в църквата от поп Георги и митрополит Серафим.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

На 6 февруари 1878 г. почти цялото население на Бургас посреща специалния "летящ" руски отряд, командван от полковник А. М. Лермонтов, възвестяващ освобождението на града от османско владичество. На следващия ден, 7 февруари 1878 г., в Бургас се организира първата българска община. За кмет е назначен Нико Попов, за помощник-кмет Панайот Русалиев. Слага се началото на възходящото развитие на Бургас.

През 1891 г. е изготвен и приет регулационен план, който маркира очертанията на улиците и кварталите. Изключително значение има откриването на ж.п. линията Ямбол-Бургас (1890) и построяването на модерно бургаско пристанище (1903).

Снимка: Община Бургас

Разходката из Бургас обаче трябва да започне от Морската градина - едно от най-романтичните и забележителни места в града. Тя не е просто парк край морето, а сърцето на града, муза и вдъхновение на поколения артисти, поети, музиканти, сцена на хиляди любовни истории. Морската градина е изградена през 1910 година от градинаря Георги Духтев, който превръща голото ветровито пространство между града и морето в един от най-красивите паркове в България.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Благодарение на страстта на Духтев към екзотичната растителност и до днес в градината има стотици видове растения от всички континенти, които внасят екзотика, а старата част на Морската градина е обявена за паметник на парковото изкуство. Площта на парка е 600 дка, а дължината му е повече от 5 км.

"Да отидеш в Бургас и да не видиш Моста, е все едно да отидеш в Рим и да не видиш Папата"

Ако попитате за най-емблематичното място в Бургас, отговорът на всеки бургазлия ще бъде един и същ - Мостът. Като естествен завършек на най-старата част на красивата Морска градина, навлязъл близо 300 метра навътре в прекрасното Черно море, един от символите на Бургас ежегодно привлича туристи от близо и далеч.

Изграден през 1936 година, мостът е бил с метална конструкция, а платформата е била изградена с дървен гредоред. Свързвал се е със специално каменно стълбище до панорамната алея на Морската градина и морското казино. През 80-те години на миналия век старият мост е реконструиран с масивна бетонна конструкция.

Снимка: Община Бургас

А в неговото начало ще ви посрещне вечният зевзек и един от най-колоритните бургазлии - Петьо Пандира. Неговият паметник е поставен точно на това място, защото той е бил спасител на бургаския плаж и е посрещал и изпращал посетителите, като ги е забавлявал със своите истории. "Аз, чайките и часовникът на гарата сме най-старите бургазлии". Това е ключовата реплика на Пандира, за когото се твърди, че е прототип на героя на Георги Парцалев от филма "Петимата от Моби Дик".

Много са легендите за този колоритен бургазлия, но една от тях разказва как един ден, когато се насъбрали много хора на стария мост, Пандира се повъртял, повъртял, че никой не му обръща внимание, па взел един рупор и се развикал: "Хайде качвайте се всички, мостът заминава за Поморие..."

Снимка: Bulphoto

А от моста всяка година на 6 януари се извършва тържествен молебен за християнския празник Богоявление. По традиция владиката хвърля в морето кръста, за който се състезават смели плувци. От 22-метровата наблюдателница пък се разкрива и невероятна гледка към остров "Света Анастасия".

Българският "Алкатраз"

Остров Света Анастасия се намира в Бургаския залив в Черно море. Изграден е от вулканични скали, висок 12 метра, на места 17 м, а площта му е близо 9 декара. Между 1945 и 1990 г. носи името Болшевик. Островът е забулен в мистерия и за него се разказват стотици легенди и истории.

Снимка: anastasia-island.com

Една от най-известните легенди е свързана с пирати, които нападнали острова във времето, когато там имало манастир. Монасите се затворили в църквата и се помолили на Света Анастасия да им помогне и да ги избави от набезите. Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която разцепила пиратския кораб. И до днес останките на кораба са вкаменени в скала, която може да се види от всеки посетител на острова. Вярва се, че причината за пиратските набези е заровено на острова златно съкровище, пазено от призрака на загинал пират.

На Света Анастасия има три скални феномена, известни като Гъбата, Дракона и Вкамененият пиратски кораб. Някои вярват, че на острова съществуват две подземия, чийто вход е много добре замаскиран и никой не може да проникне до тайните им. Досега обаче те не са открити.

Света Анастасия е единственият български остров, на който има църква - "Възнесение Господне", която е част от съществувал някога там манастир. Най-ранните данни за съществуването на обителта са от 15 век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати. За стенописите в църквата се предполага, че са от 14-ти век. Наричат го "Българският Алкатраз", защото през 1923 г. манастирът е превърнат в затвор, където са заточени 132-ма комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а част от тях са освободени.

След атентата в софийската църква Света Неделя през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор. На 29 юли 43-ма от арестантите успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина. В тяхна памет едно от крилата на манастира е превърнато в музей. По-късно се използва и за хотел.

От 2001 година Света Анастасия е със статута на природно-археологически резерват.

След морската разходка обаче е време да се върнем отново в центъра на Бургас. Или направо на "Пъпа на Бургас". От няколко години, това не е просто градски лаф, а място с точни координати. "Пъпа на Бургас" представлява декоративна бронзова плоча с релефни изображения, показващи четири от символите на града - кораб, лавров венец, риби и тризъбец. Автор на творбата е скулпторът Радостин Дамасков.

Снимка: Община Бургас

Намира се в средата на компаса върху обновената главна улица "Александровска". Със специален знак Община Бургас отбеляза там нулевия километър - точката, по която се мери всичко останало в града, дори и при GPS навигацията.

От двете страни на "Пъпа на Бургас" са други две емблематични места за бургазлии - Часовника и площад "Тройката" с паметника на Альоша. Да, точно така - съветският войник е и тук, освен в града под тепетата.

Как "Пазарний" стана "Тройката"

Създаването на площада е свързано с модерното градоустройствено планиране на града от края на 19 век. В началото на 20 в. този площад се е ползвал като пазарно средище, така се е и наричал - "Пазарний". На това място за гражданите на Бургас е обявена независимостта на България на 22 септември 1908 г.

През 1934 г. в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име - "Тройката", а през 1953 година е изграден паметникът на съветския войн, придобил гражданственост като "Альошата". В наши дни площадът често е сцена на различни градски празненства и панаири.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Ще те чакам на Часовника

Ако за пловдивчани любимо място за срещи е Пощата, а за софиянци - паметникът на Патриарх Евтимий, наричан накратко Попа, то за бургазлии естественото място за чакане е Часовникът.

Бургаският часовник е поставен още в началото на 20-ти век. В началото той е бележел пространството пред старата община, която е съборена през 30-те години на 20-ти век. До 1985 г. часовникът е бил монтиран на красива ъглова сграда между улица "Богориди" и "Александровска".

През 1990-те години старият часовник става част от скулптурната композиция на художника Кольо Кехайов, която днес е един от най-популярните символи на Бургас, любимо място за срещи, концерти и градски празници.

Снимка: Община Бургас

След като си сверите часовника, може да продължите по най-старото ларго на Бургас - улица "Богориди". В нейния край е друга от атракциите и символите на града - Грамофонът. Скулптурната композиция е рожба на талантливия бургаски художник Руси Стоянов. Грамофонът е метален и доста внушителен със своята височина от около 2 м. Наоколо често могат да се видят деца, които се надпреварват, кой да завърти ръчката му по-силно, но не се притеснявайте и вие да се превърнете в дете за малко и завъртете грамофона - за късмет или просто за забавление.

Сред старите бургазлии пък се говори, че когато завъртиш ръчката на грамофона и се заслушаш внимателно, ще чуеш името на човека, който е влюбен в теб.

Снимка: БНР

А когато се говори за море и любов, няма как да пропуснем името на емблематичната поетеса, свързана завинаги с Бургас - Петя Дубарова. Недалеч от площад "Тройката" на ул. "Гладстон 68" е къщата, в която е живяла Петя - едно от най-ярките явления в българската проза и поезия. Преди 24 години музеят отваря своите врати за посетители като предлага на вниманието им богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова, за да могат хората да се докоснат до автентичния дух на атмосферата, в която е творила поетесата.

Снимка: Община Бургас

И тъй като нашата разходка край морето започна със стиховете на Христо Фотев, ще я завършим със стиховете на момичето, за което Фотев казва: "Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време...Тя беше птица - и вярваше, че и ние сме такива, че приличаме на нея. В мига, когато се усъмни, че аз - че ние - сме престанали отдавна да вярваме в крилете си - Тя отлетя".