Как да оцелеем, ако шефът е работохолик
Потърсете причината за постоянната си заетост
Мейлите никога не спират, независимо колко е късно. Понякога телефонът звъни в 9 вечерта, точно когато сте се отпуснали вкъщи след работния ден. Винаги има нова задача, крайните срокове постоянно ви дишат във врата, а купчината проекти се множат, независимо колко усилия полагате...
Може би вината не е във вас. Търсете причината за постоянната си заетост в шефа.
Ако началникът е работохолик, той ще потиска всички наоколо, особено ако служителите не споделят неговия ентусиазъм да се работи дори през ваканцията.
Ако той е работохолик, вероятно вие също оставате в офиса доста по-дълго от определеното в договора. Той ще ви гледа накриво, когато си тръгвате от работа, защото ще остане още зад бюрото. Дори ще нощува там, докато вие се "измъквате по терлици".
Той не само мисли, че всичките му служители са мързеливи, но и ще им го каже, повтори и потрети. Ще ги кара да се чувстват недостатъчно "отдадени" на работата, ще подозира, че ходят в офиса само заради заплащането. С една дума: той се старае толкова много, но всичките му служители са долни типове...
Ако шефът ви се държи по подобен начин, значи вие имате проблем - а не той.
Защото тук става дума за вашето лично време, което е сериозно застрашено и всеки опит да създадете схема тип "баланс между работата и личния живот", няма да намира подкрепа в офиса. Защото шефът ви не разбира това - за работохолиците работата е животът.
Но за онези, които не са "работохолици" подобна среда може да доведе до сериозен бърнаут.
"За служителите е ключово да успеят да съществуват съвместно с шефа", казва Харис Кърн пред CNN. Той е автор на книгата "Да бъдеш работохолик: използвайте баланса и дисциплината в името на по-добър и по-ефикасен живот".
"Не можете да промените вашия шеф. Той си харесва това качество. Живее заради адреналина. Но като служител, вие може би имате семейство и други приоритети и не можете да работите 24 по 7", добавя Кърн.
Ето няколко съвета, за да оцелеете, ако се окаже, че шефът ви е работохолик, а вие не сте. Не забравяйте: в случая наистина става дума и за оцеляване, и за защита. Ако искате да запазите работата си, но и да имате свободно време, може би е добре да прочетете това:
На първо място: избягвайте работни места и професии, в които знаете, че има експлоатация
Някои шефове, компании или цели индустрии се славят с дълги работни седмици, високи изисквания и кратки срокове. В случая най-добрата защита е превенцията: проучете добре работното място, преди да подпишете трудов договор. Разпитайте бивши и бъдещи колеги колко точно седят на работа, дали ги натоварват допълнително "в името на честта на компанията" или "в името на професията". Ако тази сфера не е вашата, не приемайте работата, за да не се чудите после къде отиде личното ви време.
"Намерете работно място, което отговаря на вашите възгледи за баланс между работа и личен живот", съветва Дана Браунли, основател на компанията "Професионализмът има значение". Тя е интервюирана от CNN в качеството си на експерт по професионалното развитие.
"Никой не иска да се окаже "под пара" още от първия си работен ден. А и е шансът да се озовете на ново място и веднага да промените цялостната организационна структура на работата, е твърде малък".
Заявете твърдо собствените си граници
Не се страхувайте да обсъдите своята работна визия с шефа. Задължително уточнете приоритетите си и поставете ясни граници. "Вземам децата от училище в 18 часа, не мога да работя след това", звучи добре. "Трябва да се грижа за болна майка/баща/роднина" също е откровено. Или просто: "Ходя на тренировки след работа".Ако не искате да влизате в подробности, може да минете и просто с "Имам лични неотложни ангажименти". Казано с твърд тон. И точка.
Затова, ако тъкмо сте започнали нова работа, но вече се чувствате претоварени - задължително поискайте среща с вашия мениджър или пряк началник, за да уточните работните граници. Не отлагайте проблема във времето с надеждата, че натоварването е "временно". Ако веднъж започнете да работите повече, много трудно ще си извоювате свободното време обратно. Веднага алармирайте, че да поемате повече, отколкото пише в трудовия ви договор, си има своята цена.
На срещите с началника не бъдете агресивни, не нападайте, не обвинявайте и не се защитавайте емоционално - това може да ви създаде допълнителни проблеми, съветва Браян Робинсън, автор на "Споко: Изключете работата и включете живота си".
Той съветва да се приложи тактика тип "сандвич", когато договаряте работното си време. Започнете разговора с нещо позитивно, след което повдигнете въпроса, че се чувствате претоварени с работа, посочвайки няколко примера. Накрая отново включете позитивна нотка.
"Работохолиците не виждат какво се случва наоколо и не осъзнават, че вредят на хората и на себе си", казва Робинсън. "Те са напълно фокусирани върху задачите си и това да ги свършат на всяка цена".
Шефовете може да забравят колко много работа вече са струпали на главата ви, така че, ако се чувствате изтощени, помолете вашия мениджър да прегледа списъка ви със задачи и да постави приоритети.
"Много е важно да посочите, че работите върху шест неща и ако ги увеличите на осем, това може да повлияе на качеството на работата и да ви натовари с доста часове отгоре", казва Браунли.
Придържайте се към вече поставените граници
Във всяка работа има моменти, в които допълнителните часове или заетостта през уикенда са неизбежни. Ако спецификата на работата е такава и се очаква подобно натоварване, тогава се научете да бъдете гъвкави.
Ако смятате, че може да поемете задължения и през уикенда, посочете ясно на вашия шеф, че това е изключение, а не е нещо, което трябва задължително да очаква от вас.
"Обяснете на шефа, че изключително много цените свободното си време през уикенда, но понеже този проект е много важен, ще направите отстъпка. Уверете се, че ви е разбрал добре", съветва Браунли - "Но подчертайте - включително и твърдо пред себе си - че това е изключение".
Ако не желаете работата извън работно време да се превърне в навик, придържайте се към веднъж поставените граници.
"Не можете да очаквате останалите хора да уважават вашето лично пространство, ако вие самите не го пазите", казва тя.
Потвърдете ангажимента, но след това преговаряйте
Ако задачата дойде късно следобед в петък и ще изисква работа през уикенда, за да може да се посрещнат крайните срокове в понеделник, потвърдете, че ще свършите зададеното, но след това започнете да търсите компромис.
Кажете нещо като: "Разбирам, че този проект е изключително важен, но имам и други задължения. Може ли да го свърша все пак в понеделник?". Не отказвайте веднага и не се ядосвайте. Вероятно шефът все пак ще прояви разбиране, ако му обясните, че вече имате ангажименти за уикенда.
Намерете точния баланс
Ако работата през свободните дни е абсолютно неизбежна, тогава опитайте да я вкарате в график, който да не вреди толкова много на личния ви живот и на семейството ви. Пример за това е да проверявате мейлите си и да отговаряте на тях преди половинката или децата да са се събудили... Или след като са заспали. Работете, докато сте около семейството си и не отсъствайте.
Подчертайте жертвите, които правите
Ако ви се налага да замените личното си време с работно, нека шефът знае това. Кажете нещо от типа: "Може би не си наясно, но когато се обади, тъкмо бях със сина ми и искам да уточним как точно да бъда продуктивен и да отговарям на изискванията ти, но също така и да пазя своето лично време за съпругата и децата си".
Изразявайки нещата по този начин, вие показвате, че все пак харесвате работата и шефа, но в същото време имате и други задължения, които са изключително важни за вас. Така показвате, че не сте пасивен и че не могат да правят с вас, каквото желаят, но и не искате да сте агресивен към шефа - нещо, което никак не би му се харесало.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}