Как Сталин и Ленин вдъхновиха "Междузвездни войни"
Действието се развива "преди много години, в една далечна галактика...", но "Междузвездни войни" на Тони Гилрой взема ключов сюжет от истински обир, извършен от Сталин. И се оказва, че "Андор" има толкова общо с нашия свят, колкото и със Сталиновия
...Схемата се разиграва далеч от имперското седалище на властта, в дивите покрайнини на една империя, която е твърде огромна, за да бъде разбрана. Подтиквани от революционен ентусиазъм, заговорниците са група от мъже и жени, включваща крадци, убийци и предатели. Тяхната награда? Съкровищница с пари, която може да финансира все по-амбициозни мисии срещу омразния управляващ елит.
Ако сте гледали първия сезон на спиноф поредицата "Междузвездни войни" - "Андор", ще разпознаете този сюжет като един от върховите моменти. В продължение на три епизода Касиан Андор (Диего Луна) и неговата група съучастници се крият в планинските проходи на планетата Алдани, като подготвят дръзко разбиване и заграбване на имперски гарнизон, който съхранява заплатите на цял сектор.
Истинската кражба, вдъхновила филма, също е била много отдавна, но не в далечна галактика...
Тя се случва на 26 юни 1907 г. на площад "Ереван" в тогавашния руски имперски град Тифлис, сега грузинска столица Тблиси. Банда разбойници, свързани с болшевишкото революционно движение, задигат пратка с пари в брой за клона на руската държавна банка в града, възлизаща на около 300 000 рубли (1 млн. долара по онова време). Използвайки бомби и оръжие, бандата оставя след себе си сцена на пълно опустошение -около 40 души са убити, а десетки други са ранени. Новината за дръзкото нападение посред бял ден се появява на първите страници на вестниците по целия свят.
Грабежът е дело на харизматичен син на обущар, превърнал се в революционер, на име Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили, роден в бедно грузинско семейство и белязан за цял живот - ражда се със сраснати пръсти на левия крак, а заради злополука в детските му години, изсъхва лявата му ръка.
Но той е и талантлив оратор, бивш ученик в семинарията, романтичен поет, за когото се носят слухове, че е оставил след себе си поредица от разбити сърца. Често се подвизавал под името "Сосо" (което използвал, когато пишел стихотворения за местни издания), макар че през следващите години станал много по-известен - и зловещ - като Йосиф Сталин.
Любимият на всички фенове на "Междузвездни войни" размирник е базиран отчасти на един от най-известните масови убийци в историята, както признава създателят на поредицата Тони Гилрой. "Ако погледнете снимка на младия Сталин... той е бляскав, харизматичен, нали", казва Гилрой в интервю за Rolling Stone през 2022 г. "Той прилича на Диего!"
Само за три десетилетия Сталин превръща Русия от опустошена от войни имперска държава в ядрена суперсила, но също така управлява чрез терор, в резултат на който милиони нейни граждани гладуват, са екзекутирани или хвърлени в затвора. Безброй книги са написани за жестоките години на властта му, но много малко за ранните му години. Писателят Саймън Себаг Монтефиоре забелязва тази празнина и започва да рови из архивите на постсъветските страни, за да се опита да отдели истината от мита и да разкаже малко известната история за ранния живот на Сталин, пише Би Би Си.
След бруталното нападение а 26 юни Сталин се превръща в най-издирвания човек на царска Русия. По същото време го забелязва и лидерът на болшевиките Ленин. От тогава нататък той цени грузинеца като човек за черните дела, готов в най-прекия смисъл на думата да минава през трупове, когато трябва да се набавят пари за партията.
Между 1907 и 1917 Сталин прекарва повече време в затворите и в заточение в Сибир отколкото на свобода. Монтефиоре описва волята на младия Сталин за власт прецизно и привеждайки много фактология. Не по-малко детайлно авторът обръща внимание върху другата, внимателно скривана от обществеността страна на Сталин.
Той е не само брутален, а и галантен женкар, образован събеседник и грижовен баща. Последното обаче не е в сила за всичките му, предимно извънбрачни, деца. Зад сипаничавата физиономия на бруталния диктатор се крие човек, който прекарва всяка свободна минута в четене, и чете само политическа литература, а също така и описания на платната в парижкия Лувър или творбите на Шекспир, пише в свой материал за книгата "Младият Сталин" Deutsche Welle.
Гангстер и убиец
През 2007 г. - един век след прословутия обир в Тифлис - е публикувана книгата "Младият Сталин". В нея се разказва за ранния живот на диктатора на Съветския съюз. "Трябва ли животът на един "човекоядец", масов убиец, който е бил най-злото от чудовищата на 20-ти век, да бъде толкова забавен", пита се в рецензия в The Observer по онова време.
Един от хората, които са чели "Младият Сталин", е Гилрой. Сценаристът и продуцент, който е автор на сценариите на първите четири филма за Борн и на предшественика на "Андор" - Rogue One, се вдъхновява за телевизионен сериал, който да изследва пътя на Касиан Андор от случаен крадец до бунтовнически лидер.
Истинската история на едно революционно движение в периферията на една истинска империя дава на Гилрой изходния материал. "Буквално аз съм класическият стар бял мъж, който просто не може да се насити на историята", казва Гилрой в Rolling Stone и добавя, че "Младият Сталин" е "невероятна книга", а разказът за банковия обир в Тифлис е перфектният сюжет за "невероятна филмова поредица".
Мислил ли си е някога Себаг Монтефиоре, авторът на книгата: "Ето, това е перфектният декор за спиноф на "Междузвездни войни", когато е проучвал Сталин и е събирал материал за книгата си?
"Не, никога не съм си го мислил, когато се рових в архивите в Москва и Тбилиси", казва той пред Би Би Си. "Но си мислех, че има нещо наистина любопитно в живота на Сталин, особено преди 1917 г. Това беше завладяваща история, отчасти защото малцина знаеха нещо за нея."
Кражбата от Тифлис финансира революционното движение в продължение на години, казва Себаг Монтефиоре. "Ленин и цялата болшевишка партия живеят от тези пари до революцията през 1917 г."
За Монтефиоре младият Сталин и неспокойният Андор имат поразителна прилика: "Млад човек от нищото с революционна идеология и борба срещу огромна империя", казва писателят. "Смятах, че има нещо интересно в тайния живот на човек в такава ситуация. В общи линии Тони Гилрой се е фокусирал върху това в Андор."
Сталин, разбира се, не е единствената фигура, подклаждаща смут в царска Русия, и Андор конкретизира други персонажи с атрибути от съвременниците на младия грузинец. Сред съучастниците на Андор в обира на Алданхи е Карис Немик (Алекс Лоутър), идеалист, който пише високопарен манифест за зараждащата се съпротива, подобен на полемиката на болшевика Троцки и упадъка на Романови.
Героят на Стелан Скарсгард, Лутен Раел, е аналог на Ленин, болшевишкия лидер, който успява да създаде мощно движение от необичайни съмишленици. Богат колекционер на произведения на изкуството, прецизните маниери на Лутен пред клиентите му крият безкомпромисна омраза към империята и "лудо" желание да финансира нарастващата съпротива. В талантливия, мълчалив крадец Касиан вижда полезен инструмент; Ленин е видял същото в Сталин.
Йосиф Сталин (1879 - 1953), Владимир Илич Ленин (1870 - 1924) и Михаил Иванович Калинин (1875 - 1946) на конгреса на Руската комунистическа партия
"През 1911 г. мнозина казват на Ленин: "Защо използваш този човек? Той е гангстер. Заради него са убити хора. Участвал е във всички тези банкови обири", казва Себаг Монтефиоре. "А Ленин отговаря: "Той е точно такъв, какъвто ни трябва". Сталин може да пише талантливо, да вдъхновява, може да ръководи и редактира вестник. Но също така е бил мъж, който е можел да организира убийство или пък банков обир, със същата вещина и спокойствие. Именно за това говори Ленин: някои хора са пиели чай, а други са били бандити, Сталин е можел да прави и двете и затова в крайна сметка е победил.
Раждането на една империя
Проучването на исторически бунтове - Гилрой е казвал, че е изучавал и други революции, докато е създавал "Андор" - несъмнено е помогнало за създаването на странно реалистичното усещане на сериала.
"Андор" се усеща по-земно от всичко, което вселената на "Междузвездни войни" ни е показвала досега, ако "извините" случайното реене на космически кораб над главите или едно-две извънземни, седящи в местния бар. Има всекидневни детайли, които рядко се срещат в високобюджетната фантастика.
Хората се оплакват, че в къщата на майката на Андор - Маарва (Фиона Шоу), винаги е твърде студено. Дребнавостта на офицера по сигурността Сирил Карн (Кайл Солер), който прави и невъзможното, за изглежда по-умен от съвременниците си. Имперското бюро за сигурност, което се надява да изкорени зараждащото се въстание, е гнездо от съперничещи си амбиции, което се усеща толкова реално, колкото всичко в историческа драма - или в ежедневната офис на един политик. В него има по-малко щурмоваци с бластери, отколкото във филмите за "Междузвездни войни", и повече садистични офицери в окопи, които биха се чувствали като у дома си в царската тайна полиция, Охраната, или в нейния съветски заместител.
"Андор" показва корупцията и бруталното насилие, които се срещат на всяко ниво на автократичните режими: охраната, която пие в публичен дом, докато е на служба (и е готова да убие всеки, който не й харесва); индустриалната система на затворите, която изисква постоянно попълване, дори ако новите затворници не са извършили нищо нередно; финото саботиране на етнически поклонения в свещени земи, предназначени за имперско развитие. И тъй като авторитаризмът е във възход по целия свят, Андор има какво да каже за днешния свят, както и за този на Сталин.
"Когато сериалът излезе, мисля, че бях приятно изненадан да видя история в тази вселена, която е позната, но която никога не е бил разглеждана по един наистина нюансиран и "човешки" начин", казва писателят и критик Уолтър Марш пред Би Би Си. "Добре е да имаш голям, зъл ситски лорд, който да постигне глобално, всеобщо господство. Но как властта се утвърждава на улично ниво, от един човек на друг?
"Империята е огромна, безсмислена машина, но тя е и много човешка", продължава Марш. "Кои са хората, които намират място и процъфтяват в тези системи?" Той отбелязва, че в оригиналните филми Империята не е била нищо повече от празни и невзрачни пантомимни злодеи: "Британци в костюми, които в някакъв момент биват убити от Дарт Вейдър, а на заден план просто си играят с копчета".
Силата на "Андор" е в неговите "три епизода, които ни показаха какъв вид смърт с "хиляди разрези" е необходима, за да се постигне такъв вид социално, политическо и икономическо господство". Обратното на това е, че той показва всички начини, по които този вид потисничество вдъхновява отпор и съпротива по най-различни начини.", добавя още Марш.
От герой към злодей?
Новият сезон развива историята на бунтовниците, които се устремяват към събитията, показани в Rogue One: сцените на брутални императорски реакции на демонстрация, показани в трейлъра, напомнят за царските репресии срещу марш в Санкт Петербург през 1905 г., които бавно допринасят за болшевишката революция.
"Чистачът, който се превръща в страстен революционен водач, е нещо очарователно", казва Себаг Монтефиоре за размирния Касиан Андор. "Това е страхотна траектория, защото точно това направи Сталин. И е вълнуващо да видим колко дълбоко Гилрой използва това - докъде ще стигне, за да създаде образ с героични и злодейски черти."
Оригиналната филмова трилогия на Джордж Лукас вкоренява бунта в класическата динамика на добрите и лошите момчета от безбройните клифхенгъри (термин описващ ситуация, в която сюжетът завършва в напрегнат и неопределен момент, оставяйки публиката в очакване на следващата част или развитие на историята), а съпротивата е моделирана по примера на антинацистката опозиция в окупирана Европа.
Бунтовниците от Андор обитават много по-компромисна реалност; подобно на реалните революционни движения, те са много по-сложни от тези, които обикновено виждаме на екрана. Лутен, Лениновото пълномощно на Андор, го разглежда със смразяваща пресметливост в една от най-забележителните сцени на първия сезон: "Осъден съм да използвам инструментите на врага си, за да го победя. Изгарям достойнството си заради бъдещето на някой друг. Изгарям живота си, за да направя изгрев, който знам, че никога няма да видя".
Както отбелязва Себаг Монтефиоре, самите революционери дълбоко в себе си са знаели, че ако вземат властта, самите те ще трябва да използват репресията като инструмент; ще се превърнат в това, което някога са презирали.
Самият Ленин е казал: "Революция без отряди за разстрел е безсмислена".