17-11-2017 20-11-2018

Как Турция копира цялото холивудско кино

Да създадеш съвършения "Mockbyster"

Скрийншот: YouTube/https://ew.com

Как Турция копира цялото холивудско кино

Да създадеш съвършения "Mockbyster"

11:14 | 8 юни 2024 | Автор : Даниел Петров 9 6526 Скрийншот: YouTube/https://ew.com

Киното е една от най-ярките и красиви индустрии в последните десетилетия. Седмото изкуство в света успя да мотивира все повече хора да започнат да търсят вдъхновение, а благодарение на новите технологии, зрителят може да влезе в обувките на главния герой. Холивуд поставя основата, а след това сме свидетели на милиони филми, за които дори не подозираме.

Още по темата

И докато Холивуд прави фурор през 70-те и 80-те години, една страна е много далече от подобен успех - Турция. Не казваме, че съседите не са имали желание да направят хубаво кино, просто са им липсвали технологиите, както и средствата за създаването на качествено кино.

Преди да продължим, помислете си за един популярен филм. Това може да е Star War, Jaws, Rambo, E.T., The Excorcist, Rocky и други. Поставете пред него "Turkish" и потърсете в YouTube. Шансовете са огромни, че ще откриете филм, който не само прилича на копие на холивудската версия, но и на нещо, което трудно бихте обяснили на следващите поколения.

Турското кино е майстор в създаването на "Mockbuster" индустрията. Какво означава това?

Турция много често копира холивудските заглавия и създава свои собствени филми, включително "Dunyayi Kurtaran Adam" познат на Холивуд като Star Wars, Korkusuz - познат още като Rambo и много други. За да е още по-интересно, турците са толкова смели, че дори използват музиката, сцени със специални ефекти и много други от класическите екшъни, а и не само.

И трябва да приемем, че за близо век, всяка една страна е преминала през особено странни и безумни периоди. Турция е била в апогея си, когато прави възможно най-странните нискобюджетни филми в историята. Едва през 90-те години идва време за малко повече промени и качествено развитие.

Златната ера на киното настъпва между 1950 и 1970 г. в Истанбул, където са регистрирани близо 40 студиа и именно те оформят филмовата индустрия. Съседите вадят и първия си филм, награден със Златна Мечка на 14-я Международен филмов фестивал. Заглавието Zuzuz Yaz (Сухо лято) е един от хитовете за времето си.

Най-голямото студио - Yesilcam създава по 300 филма на година, задоволявайки всички зрители от младежи до жени, които искат да гледат романтични комедии.

Единственият проблем е, че няма достатъчно сценаристи и скоро се стига до задънена улица. Една история може да се заснеме в 3-4 филма, преди да бъде забелязана зловещата прилика. Турското кино не се бори за социални награди и не търси признание, формулата е ясна - любовна история, 5-6 бойни сцени и запомнящ се екшън герой.

За известно време има някаква стабилност, но финансовите проблеми, политическата цензура и пускането на телевизионната мрежа TRT ще създаде нови главоболия. Изведнъж започват да се внасят филми от чужбина и турските режисьори имат конкуренция.

През 70-те години се появява ново решение - сексуалната революция. Повечето студиа започват да пускат еротични и порнографски филми, като 131 от 193 направени през 1979 г. са с розов нюанс.

Стратегията работи за едно десетилетие. През следващото започва вноса на подобни филми от чужбина, а повечето зрители са очаровани от пластичната хирургия. През 80-те години идва следващата революция, а изкуството става първата жертва.

Никой не иска да прави филми, особено след като има особени шансове да се превърне в жертва на режима. За една вечер, цензурата и киното се променят, забраняват се редица филми и с това приключва цялата история.

Режисьори като Йълмаз Гюней влиза толкова пъти в затвора, че накрая бяга от страната и накрая умира в изгнание. Въпреки по-сериозните трусове, Турция все пак позволява правенето на софт-еротични филми, които не носят същите средства.

Преди военния преврат, Турция пуска американски филми в големите градове, но останалите никога не могат да зърнат класически филм. За да се реши проблемът, режисьорите взимат популярни филми като "Супермен", "Магьосникът от Оз" и "Някои го харесват горещо" и бързо ги презаписват с турски герои. Иронично е, че последният филм е един от най-обичаните с Мерилин Монро.

Това не е най-правилното решение, но тъй като Холивуд е далече и никой няма да разбере, Турция създава една цяла индустрия на "Mockbusters". В следващите месеци ще има най-различни турски версии на Тарзан, Светкавицата, Зоро и Самотния ездач. Един от известните продуценти на онова време разказва, че един ден е гледа "За няколко долара повече" и на следващия ден го направил на турски филм.

Мнозина дори не са знаели, че извършват престъпление в този период. Повечето обичат оригиналното кино и предоставят филмите, които се харесват на аудиторията.

И така достигаме до един от най-емблематичните проекти на турското кино - Star Wars.

Лукас пуска тази сензация през далечната 1977 г. и показва на света нивото на специалните ефекти на Холивуд. Логично е, че Турция е готова да направи същия филм, но удря на камък. Техният филм носи името "The Man Who Saves the World". В днешно време е известен като "Турския Star Wars". Четин Инанч е режисьорът, който по-късно ще сподели, че прави римейк, ремикс и чиста кражба на филма.

Историята е особено забавна. Инанч има огромното желание да създаде съвършен филм, но единственият проблем е, че Турция няма толкова ресурси.

Цената за правенето на първия Star Wars е 18 милиона долара. Турция не може да отдели толкова много, но най-доброто студио в Турция е готово да инвестира 300 хиляди долара - двойно повече, отколкото се отделя за филм.

Парите отиват за създаването на най-различни космически кораби, футуристични селища и други, но правят и голяма грешка - избират малкото курортно селище Килиос. Само няколко дни преди снимките, Инанч е уведомен, че буря е заличила всички конструирани макети.

Без пари и без право на финансиране, Инанч прави това, което нито един друг творец не е правил - той краде лентата на Star Wars. За целта подкупва нощната охрана на едно от кината и отнася труда на Лукас в своето студио. Цяла вечер прави копия на лентата и на сутринта връща лентата. Единственият проблем е, че американската лента е по-различна от турската и откраднатите сцени са квадратни и доста смачкани на голям екран.

За да може главните герои да бъдат вкарани във филма и да се представят като пилоти на космически кораби, Инанч сваля каските на преминаващи мотористи и ги връчва на актьорите. Актьорите застават пред импровизиран екран и започват да играят своята роля. Има и още една изненада, Инанч не прави точно Star Wars, той използва нещо съвсем различно.

В неговата история, героите се борят срещу зъл лидер, събират артефакти, с които могат да го унищожат и освобождават планета. Злодеите не са популярните войници на императора, а нещо, което сякаш се ражда от кошмарите на Телетибъс.

Злодеи идват от "Battle Star Galactica", "Forbidden Planet" и още много други. Инанч и неговите колеги ще започнат да обират сцени от филми като "Содом и Гомор", "Магическият меч" и още много други, за да добавят своите сцени. Музиката идва от филмите на Индиана Джоунс. Необходими са два месеца, за да може крайният резултат да бъде показан на зрителите. Няма смисъл да се залъгваме, че турските фенове на киното не са забелязали приликите.

Никой не се интересува от това, филмът е различен, забавен и интересен. Това е първият момент, в който децата могат да видят турски космонавт. През 90-те години започват да се разпространяват и първите пиратски видео касети, преди това никой не е виждал заглавието. Творчеството на Инанч и неговите колеги се превръща в хит и култ. Не е Star Wars, но е нещо, което може да впечатли и най-големите зевзеци.

Историята продължава с това, че след излъчването на един филм, повечето студиа изискват унищожаването на лентата. По-интересният момент е, че американец успява да открие и да възстанови оригинална такава, за да позволи на останалите фенове да се върнат в кино салона.

Самият Инанч признава, че този филм е променил живота му, а днес спокойно може да се гледа в YouTube.

Турското кино вижда много по-светли дни, макар и много често да прилага тази практиката в сериалите си. Тяхното мото остава "Ако работи, значи не е счупено".

ИЗБРАНО