18:12 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

"Л" като Ловеч, люляци и любов

Какво да правим в Града на люляците

Снимка: Нели Делчева

"Л" като Ловеч, люляци и любов

Какво да правим в Града на люляците

16:35 | 14 юни 2019 | Автор : Нели Делчева 17 15621 Снимка: Нели Делчева

В рубриката "DIRections" всеки месец ви отвеждаме до любимите градове на България, за да ви срещнем с техните сърца. Вече ви представихме трима млади мъже, които осъзнато избират да работят и развиват своя град. А следващата седмица предстои да ви запознаем на страниците на #URBN.dir.bg с единствената дама в нашата селекция, за да ни разкаже какво прави едно момиче от София в град като Ловеч.

DIRections

Наш партньор в това пътешествие е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Отлагам този пътепис от известно време. Не защото ми е неприятен, даже напротив, изгарях от желание именно аз да разкажа за Ловеч. Всъщност се оказа трудно, много трудно. Да вървиш по отдавна утъпкани пътеки, до болка познати улички и да стъпваш като нестинарка по стари спомени е едновременно сладко и мъчително.

Вижте снимки >>

Прекарах първите 18 години от живота си в Ловеч. Красив, живописен, спокоен, с река, хълмове, Покрития мост, Крепостта, Башбунар, Стратеш, Скалите и всички онези кътчета, за които ми се иска да разкажа, но предпочитам отчасти да запазя за себе си.

През 40-те години на 20 век дядо ми пристига в града, след като е бил авиотехник на летищата в Бургас и София, за да започне работа в тогавашната Държавна самолетна фабрика. Помня, че ни разказваше как, слизайки от влака след мрачна, гладна и бомбардирана София, в Ловеч му се сторило съвършено - жарко слънце огрявало гаровия площад и навсякъде се носела миризма на кебапчета.

Годината е 2019 г., а аз се спускам с колата през Пресечената скала, за да видя разкошната гледка, която се открива към Вароша точно оттук. Синовете ми нямат търпение да стъпят на ловешка земя, за да се потопят в безвремието на провинцията, уморени от постоянната суматоха в София.

Снимка: Александър Долапчиев

И за да спра с тези носталгични въведения, ще ви кажа, че Ловеч е супер дестинация за всички - от София е на около 150 км, и е само на 11 км от главния път София - Варна. Спокойно можете да се отбиете за няколко часа, дори да не ви е в плана, но пък определено си заслужава. Градът е много спокоен и изобщо не е приоритет на туристите, което означава, че ще можете да се насладите на всичко, което бихте искали да видите, без да се налага да прескачате тумби с хора.

Ако влезете през Пресечената скала ще се озовете директно в централната част и е въпрос на решение да зарежете колата някъде, за да се насочите към желаните дестинации. Може спокойно да подминете т.нар. барокови къщи и да паркирате някъде там около Бай Иван, така наричаме на местен език изкуството, изобразяващо ракета в центъра на града, въпреки че първичните асоциации, които буди са съвсем различни.

Снимка: Нели Делчева

Предлагам да тръгнем директно към Вароша, за да минем през най-голямата забележителност на Ловеч - Покрития мост, известен още като Моста на Кольо Фичето. Истината е, че в днешния си вариант, който датира от 1981-1982 г. мостът няма нищо общо с този на възрожденския майстор, освен някаква бегла външна прилика. Всъщност си заслужава да се види. Все още е единственото подобно съоръжение на Балканите, а под покрива можете да се насладите на чудесна гледка към река Осъм, както и на спретнатите магазинчета с различни сувенири.

Покритият мост отвътре

Снимка: Александър Долапчиев

Май е време за обяд, така че можем да се насочим към Драката или някоя от механите в онази част на града, в която се намират старите къщи - "Ачевата механа" или "Механа Вароша", ще ви предложат автентична атмосфера, която да ви зареди за предстоящата дълга разходка. Логично е, след като така и так сме тук да продължим към крепостта и паметника на Васил Левски. До горе можете да стигнете и с кола, но живописните стълби си заслужават разходката. Щом тръгнете по централната улица на стария квартал отляво ще може да се отбиете в Етнографски музей, а малко по-нагоре вдясно е музеят на Васил Левски. Стълбите ще ви отведат до може би най-внушителният паметник на Васил Левски в България. Легендата гласи, че едната му ръка била изпъната напред, сочейки към града, сякаш с този жест Апостола на свободата казвал: "Вие ме предадохте."

Паметникът на Васил Левски

Снимка: Нели Делчева

Съвсем наблизо е и крепостта, която възниква по времето а Първото българско царство. Има входна такса, но пък гледката си заслужава - открива се панорама към реката, моста и града, а от другата страна, в ниското, виждаш как река Осъм лъкатуши покрай Башбунар. От крепостта се вижда и стария римски път, който минава зад скалите

Снимка: Нели Делчева

Ако имате още време за разходка, може да се насочите към Башбунар или Стратеш - страхотни паркове, всеки със своя своеобразен релеф. И докато Башбунар е дълга алея край реката, където са снимани част от сцените във филма "Вчера", посветен на култовата Езикова гимназия в града, то Стратеш е приятно хълмист, а и в него е разположен един от най-големите зоопаркове у нас.

Стратеш

Снимка: Александър Долапчиев

Понеже разходката стана доста дълга, може би е време да видим и главната улица, но преди това може да се отбием за по чаша местна бира в новото магазинче, което се намира в непосредствена близост до "Бай Иван" - нали си спомняте паметника-ракета, който споменахме по-горе. Всички, които не си падат по алкохола, може да седнат в сладкарницата, която по-рано се казваше Виенската, въпреки че според моето скромно мнение, в нея нямаше нищо виенско. След като сте се подкрепили - кой с бира, кой с мелба, продължавате към площада - "Екзарх Йосиф I". Неголямото пространство е успяло да приюти 1-2 периода от съвремието и освен соцсградите на общината и дом Преслав, в който се намира единственото кино в града, тук е разположен емблематичният Мост за никъде и два паметника от по-ново време - единият е на Иван Асен I, а другият на Екзарх Йосиф I. Градска еклектика в чист вид.

Кино Космос

Снимка: Нели Делчева

Тъй като досега не обърнахме особено внимание, може би е време да споменем обновения център, който досущ прилича на стария, направен по време на Корпуса на мира през 1985 г., ама е нов. Спускайки се по широката пешеходна част, ще стигнете и до новия храм "Св. св. Кирил и Методий", а точно срещу него е градската градина, в която доволно са се сгушили сградите на читалището и театъра. Наоколо има нов шадраван, недалеч от стария, който носеше звучното име "Пикаещите кашони", разбира се, името е творчество на градския фолклор.

Снимка: Александър Долапчиев

Ако все пак сте решите разходката да не е само дневна, може да прекарате нощта в "Старият Ловеч" - автентична къща за гости във Вароша, която е модерно реновирана и ще ви накара да се потопите в романтиката на града. Особено на пролет, когато люляците изпълват с аромата си всяко кътче на града.

Снимка: Facebook

На сутринта може да се насочите за един бърз трип до прохладата на Деветашката пещера, в която живее популация от прилепи. Когато излезете от прохладата на пещерата, следващата спирка непременно трябва да Крушунските водопади - екопътеката е достъпна за всички, а гледките си заслужават, разходката ще ви зареди с приятни емоции гледки, които ще ви карат да се връщате отново и отново, за да видите това природно чудо украските на всички сезони.

Крушунските водопади

Снимка: Петър Делчев

Мога да разказвам още много за Ловеч и околностите, но предпочитам да оставя всеки натрупа своите лични впечатления. Ако се чудите какво да правите през уикенда, сега е моментът да отскочите до Града на люляците, за да пийнете крафт бира на предстоящия фест. Но какво е един фест без хубава музика. Та, комбинацията може бъде неочаквано добра - Ловеч, крафт бира и рок. Наздраве!