Най-шоколадовите места на Истанбул
Къде задължително да се отбиете и се поглезите с шоколад от най-високо качество
Нова Година е почти пред вратата. Навън няма и следа от сняг, но пък зимата си е зима и традицията повелява повечко изпити чаши горещ шоколад.
В края на краищата не е ли това най-добрият начин да "заредиш" с малко допамин и енергия за празничните песни и настроение?
Да, греяното вино не е за пренебрегване, но шоколадът има достатъчно необорими истини в своя полза.
Истината е, че тялото ти го обича.
Психолозите казват, че когато консумираш шоколад или дори си мислиш за него, в определени части от мозъка се отделят "добри" невротрансмитери - основно допамин, който е "виновникът за удоволствията".
Шоколадът е може би най-старата "наслада" в историята на света. Древните ацтекски крале го почитали безкрайно. Това е била свещената напитка, използвана в различни ритуали и церемонии, "парите" на древна Америка - да пиеш шоколад било като да имаш "яко кеш" в днешно време. Нещо като да си запалиш пурата със стодоларова банкнота. Разбира се, това я правело достъпна само за тогавашния елит.
Всъщност нямаш нужда от извинения, за да ядеш, пиеш и обичаш шоколада. Декември е. Най-шоколадовият месец. И както казваше Вивиан в "Шоколад":
"Аз продавам мечти, малко утеха, сладки безобидни изкушения, за да свалям светци, които се разбиват между лешниците и нугата". Така е с шоколада, не само през декември.
Аз като един истински любител на шоколада искам само да добавя, че има определен тип шоколади, които могат да бъдат добри и за душата ти.
Това е онзи шоколад, приготвен от най-добрите сурови материали, отгледани с грижа и самосъзнание, които в ръцете на истинските майстори на шоколада оживяват в нещо магическо, нещо което носи душата на същите тези, които с любов го приготвят за нас.
Този шоколад може би не е масово производство, може би не е евтин и задължително има своята история, но е добре за сърцето и душата ти.
Няколко такива места, които открих в Истанбул и искам да споделя и с теб.
П.С. Да, може би по-удачно, ще кажеш, е да ти споделя за най-добрите места за баклава в Истанбул. Да, но не и през декември.
Baylan Bebek
Моето място.
Това сладко място има история от 1923 г. и е любимото ми в тази класация. Има две локации - едната в Кадикьой, другата в Бебек. Аз предпочитам тази в Бебек. Има уютни малки маси, като в парижко кафене, и можеш да се насладиш на хубава книга или да позяпаш минувачите, докато пиеш чаша горещ шоколад, да опиташ някои от супер вкусовете им макарон, или просто да изпиеш чаша кафе.
По Коледа пък, тук е толкова коледно, че имаш чувството, че си в шоколадовия магазин на Дядо ти Коледа.
Бейлан е част от градската история и култура на Истанбул повече от 85 години.
"Най-старата сладкарница", както я наричат, е връстница на Републиката.
Нейният основател се казва Филип Ленас и емигрира от Албания в Истанбул през далечната 1919 г. с една голяма мечта - да стане добър пекар.
Той е само на 15 г., когато основава Baylan. Тогава сладкарницата се нарича "Loryan" и се намира в Бейоглу.
През 1925 г. е отворена втората Baylan в Каракой. А през 1960 година в Кадикьой - азиатската част на града, е отворена третата.
Бейлан е запазила своя бохемски лик и дух от времето на 50-те и 60-те години, когато поети, писатели, художници, актьори са се срещали тук, дискутирали изкуство, политика, живеели. Сред тях са имена като Атила Илхан (поет, писател, журналист, критик), Октай Акбал (журналист и писател), Бехчет Нетджатигил (писател, поет), Ахмет Октай (писател), Орхан Кемал (писател, сценарист), Севим Бурак (писател), Сезер Дору (журналист и писател), Тюркан Илдениз (поет) и много други.
И пак към шоколада: много важна роля има той в историята на мястото. Първите представени шоколадови изкушения били пралини, бонбони с ликьор, вкусове с лимон.
И досега всичко се приготвя ръчно, майсторски, използвайки само истински продукти, така както Хари Ленас научил в най-добрите сладкарски училища в Австрия и Германия.
Черешовият ликьор на Бейлан е фантастичен и е прекрасен подарък с история, който да занесеш вкъщи или на приятели, от Истанбул. Също така нито един от продуктите на Бейлан не съдържа консерванти, химикали и прочие добавки, затова се консумират в рамките на 15 дни.
Специално място, казвам ти.
Виж повече в инстаграм: @baylanistanbul
Sekerci Cafer Erol Kadikoy
Този сладък магазин е част от историята на Истанбул още от 1807.
Аз бих го нарекла по-традиционен, защото предлага сладки неща, които очакваш да намериш в Истанбул - турски локум, невероятен марципан, баклава, захаросани ябълки или карамелизирани - ах, как ги обичах тогава, обичам ги и сега, огромни близалки и всякакви други неща, които са вредни за зъбите.
Историята на сладкаря Джафер Ерол се продава през 5 поколения и днес неговият правнук оставя своя отпечатък в нея.
Отново, всичко се приготвя ръчно, с фокус върху качествени суровини и "wow" резултат за любителите на всичко сладко.
Има нещо супер романтично и някак носталгично в това място, което е сякаш мост между някакво далечно минало и сега, запазило своя дух жив, в образите на всички мъже продавачи, които зад тезгяха с ръкавици ти подават сладките.
Разнообразието им от шоколадови изкушения е голямо. И всеки един бонбон, или шоколадово блокче е приготвено ръчно и с любов. Имат си техен бранд, ако искаш да е нещо съвсем автентично - Picotee.
И понеже сега е сезонът на салеп и Коледа, пред магазина винаги има една количка с горещ салеп - гъста, гореща напитка, приготвена от нещо като орхидеи, разтворени в горещо мляко или гореща вода и доовкусени с джинджифил и канела.
Древните римляни пиели салеп, защото го смятали за мощен афродизиак.
Повече от историята на сладкарят Ерол на страницата им във фейсбуук: @sekercicafererol
Godiva
Годива е всъщност турското лице на белгийския шоколад.
В далечната 1926 г. се ражда мечтата на Джоузеф Драпс - качествен шоколад с наситен, уникален вкус, създаден със страст и майсторство. Чудя се, не е ли престъпление да имаш друга мечта, ако си белгиец. Та светът дължи на тях едни от най-изумителните шоколади. А Годива е най-престижният шоколадов бранд в света, още от времето на основаването си.
Кралското лакомство. Дори и днес Годива е основен доставчик на Белгийския кралски двор. Това си е благородно признание мисля.
И до днес за приготвянето на майсторските ръчни шоколади на Годива се използват рецептите на Джоузеф Драпс. Няма нужда да споменавам, че използваните материали са само натурални и с изключително високо качество, а в ръцете на известните Годива шоколатиери те оживяват в нещо прекрасно.
Естествено зад името се крие история - тази на легендарната лейди Годива, която е духът на шоколадите Годива.
Обичам да сядам в Годива - тази в Нишанташъ, или на улица Багдад в азиатската част, и честно казано някой ден ще си докарам шоколадова кома.
Докато пакетираш шоколад с белгийски корени, седни за чаша горещ шоколад или някой от изумителните им десерти - аз предпочитам един, който имаше "грях" в името.
Приготвя се от три вида шоколад и е точно за мен. Сигурно и за теб, ако си такъв фен на шоколада.
Можеш да ги откриеш и тук: @godivaturkiye
Kahve Dunyasi / с други думи Coffee World
Да, името навява повече за кафе приключения, а не шоколад изкушения, но повярвай ми, това е едно от най-добрите места за шоколад в Истанбул.
Първото кафе от веригата е отворено през 2004 г., а през 2011 г. Лондон също се сдобива с едно такова.
Не са с размера на малка уютна пекарна или семейна "chocolaterie", но бонбоните им "Rochе" с два вкуса - черен и млечен, са пристрастяващи. Ако обичаш шамфастък и шоколад, но не можеш да си представиш комбинацията, ето това е истината.
Шамфастъкът в тези бонбони идва от място, което е известно основно с производството и селекцията им - Антеп. А идеалното количество черен шоколад, с което са покрити, ги прави моят фаворит.
Работят само с най-висококачествено какао (една от кампаниите, които ги притежава е удостоена с Candy Excellence Award през 2012 г.).
Белият им шоколад (който всъщност не е шоколад, но който обожавам) е със сушени плодове и ядки и се топи по невероятен начин на езика ти.
Имат варианти на трюфели, турски локум, покрит с шоколад, кафени зърна, обвити в черен или млечен шоколад, лешници в какао и много други.
Идеални за нестандартен, но автентичен подарък, ако си в Истанбул.
Също така, ако някой ти каже, че в Истанбул най-добрият сладолед е този на "Али Уста" в Мода, не му вярвай.
Kahve Dunyasi е мястото. Имат най-якият сладолед от черен шоколад, който съм опитвала тук.
Имат над 70 места в Истанбул - можеш да ги откриеш, както в европейската, така и в азиатската част, в големите молове. Моите най-предпочитани са тези в Нишанташъ и Мода.
Повече тук: @kahvedunyasi
J'adore Taksim
Винтидж нотка от 50-те, може би 70-те, френски шансони за фон, малки парижки масички с карирани покривки в бяло и зелено, дървени столове, дървен под, който скърца под краката ти, таванът е малко нисък и дървената вита стълба към салона е толкова малка, сякаш излязла от приказка, но ароматът на лимон и шоколад някак си те омайва и ти нямаш избор - просто заобичваш мястото.
Уютно и малко, като кибритена кутийка, буквално мястото има не повече от 5 маси, но топлият шоколад е най-добрия, който съм опитвала в града.
Гъст, черен, горчив точно толкова, колкото трябва и за мен няма друг вид, освен този с чили. Чилито оставя един послевкус на нещо пикантно и вълнуващо.
Ако си там следобед, можеш да чуеш камбаните на църквата, която е в съседство.
Това място е нереално, сякаш не си в Истанбул.
Обичам го, защото е като излязло от любимия ми "Ces amours-là".
Ако това не ти стига да го посетиш, знай, че имат още над 12 вида горещ шоколад, който е супер истински, предлагат още шоколадово фондю, "ягодово-шоколаден грях" - десерт, който не съм пробвала все още, малинов чийзкейк и разбира се турско кафе.
И да, "Oh là là Beatrice" кейка е просто един път.
В Инстаграм търси J"Adore Chocolatier Cafe.
Willy Wonka Chocolate Galata & Karakoy
"Hold your breath. Make a wish. Count to three...and you will be in a world of pure imagination"
Ох, как обичам "Чарли и шоколадовата фабрика".
Тази класика е толкова близко да сърцето ми.
Спомням си как, докато я гледах като малка, всичко гравитираше около цветовете и невероятността на този така фантастичен свят там, и разбира се песента.
Малко са тези песни като "Pure Imagination" които можеш да разпознаеш инстинктивно.
Обичам, много обичам този филм, който е изключително креативен и грабващ, но също така има и онзи заряд, който те кара да искаш да го гледаш пак, независимо от възрастта ти, за да се потопиш пак в цялата тази мистичност и приказност на света, който Уили Уонка сътворява. Да позволиш на Уонка да те въведе в един свят на чисто въображение.
Разбира се, като заклет фен на тази синематична класика, щом разбрах, че в Истанбул има място с това име, нямаше как да не го посетя. И се радвам, че го сторих.
Мястото е супер яко. Не толкова креативно откъм дизайн, както се надявах, по-скоро много семпло, но с интересни детайли и елементи.
От интериора до предложенията в менюто, всичко тук е вдъхновено от тази вечна класика.
Е да, не е шоколадова фабрика, по-скоро шоколадово кафе, но където си струва да отидеш, дори само заради начина, по който ти сервират предложенията от менюто.
Поръчай си "Балон", или "Gercek Ask".
Ух, стана ми толкова сладко, дори само като си помисля.
Е да, това е единственото място, в което не можеш да купиш шоколади в кутия, но пък можеш да си тръгнеш с Willy Wonka bar, в някои от които все още имало, онзи "златният билет".
Можеш да видиш повече за тях тук: @willywonkachocolatier
Humaliva Chocolate & Coffee Nisantasi
"Всичко направено с любов е красиво". Това е мотото на това място.
Когато отвориш сайта им, първото, което ще прочетеш е легендата за "Птицата на птиците", защото тази легенда е дала името на това шоколадено място, където всеки ден е пълно с млади и супер яки хора.
Мястото притежава супер винтидж излъчване, но по-скоро на провансалски дом, не толкова на парижко кафене. Има жестоко пиано и грамофон, със специална селекция от винили, които те посрещат на входа. Можеш да избереш която и да е от тях и да я слушаш.
Свиреше коледна музика, когато аз го посетих наскоро и учениците бяха тук, след училище да преследват мечтите им, докато пият турски чай, горещ шоколад или ядат "I am not pot".
Имат много предложения, но ако трябва да избереш нещо, спри се на "I am not pot".
Това е чист белгийски шоколад, ръчно приготвен, разтопен, млечен и бял, в комбинация с банани и ягоди. В огромно количество за мен. Сервирано в саксия с ядливи цветя.
Супер яко.
Има три Humalivas в Истанбул - Бебек, улица Багдат и Нишанташъ. И трите си заслужават да ги видиш.
Надявам се, че шоколадът е бил в нормални дози.
Весели празници!
С любов. От Истанбул.
Стефи Димитрова е едно от най-нежните нови попълнения в авторския екип на #URBN. Живее в Истанбул, обожава есента и е сноб, когато стане дума за чай. Работи на пълно работно време за dolce far niente и пише за нейните малки моменти реалност, просто защото обича думите. Може винаги да я намерите в Instagram.