Що е то логоптика?

Доц. д-р архитект Тодор Цигов представя своята идея за психологическото въздействие, социокултурните измерения и философията на архитектурата

Снимка: iStock by Getty Images

Що е то логоптика?

15:29 | 7 юни 2024 | Редактор: Нели Жекова 1 5703 Снимка: iStock by Getty Images

Доц. д-р архитект Тодор Цигов е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София с 35 годишен стаж до навършване на пенсионна възраст. Тематиката на неговия лекционен курс "Архитектурна антропология" и научните му интереси са в областта на психологическото въздействие, социокултурните измерения и философията на архитектурата. По същата тематика доц. Цигов има поредица научни публикации и е защитил дисертация за сугестивния потенциал на изкуствената жизнена среда.

Психология

Лекционният курс разглежда не самата архитектура, а принципите на нейното въздействие върху хората. Проследяват се динамиката на връзките и взаимните влияния между архитектурата и културата. Дисциплината е опит да се преодолее изолираното професионално възприемане на архитектурата; и запознава студентите с концепцията на доц. Цигов - "архитектурна логоптика" - за възможността да се пораждат и/или стимулират чрез архитектурата благоприятни социални и културни процеси в обществото.

Към момента доц. Цигов е в процедура по защита на втората си дисертация, в която обобщава над две десетилетия изследвания относно архитектурната логоптика, базирана на съпоставянето на архитектурата и парите: аналогични функционални ресурсни метафори, организиращи обществения живот. Някои основни позиции от втората дисертация са представени и в монографията на доц. Цигов "Двойната винтова анфилада на архитект Георги Берберов".

Чрез учебни проекти на свои студенти доц. Цигов усъвършенства методика за проектиране, основаваща се на архитектурната логоптика. Но възможността на концепцията за организиране на благоприятни социални тенденции би се установила едва с реални обекти; което е следващ етап от изследванията.

Какво е логоптика на достъпен език?

"Логоптика" (от грц.) буквално означава "словоглед". Човекът разпознава явленията, обектите, признаците около себе си чрез названията им. Всяко такова название (дума) съдържа образ и значение. Тъй като образ-значение в езика съответства на стимул-реакция в инстинкта, образът е формата, която ни стимулира; значението е съответния поведенчески модел. Когато разпознаваме нещата чрез названията им, ние ги възприемаме като носители на значения: тоест, на поведенчески инструкции. Те съдържат (в неявен вид) огромен, обобществен жизнен опит, избистрен в еволюцията. Когато взаимодействаме с обектите, ние всъщност изпълняваме възприетите в/от тях инструкции: осъществяваме, според намеренията си, колективния и личен жизнен опит. Оттук следва сугестивният потенциал на околната среда, силата да ни внушава: което всъщност ни ориентира в действителността.

Архитектурната логоптика се базира на тази обща закономерност. Разликата е, че архитектурата и дизайнът се състоят от утилитарна компонента (реални прояви на същност) и художествена компонента (наподобени прояви на същност). Ние можем да взаимодействаме реално само с утилитарната компонента, но впечатлението е, че взаимодействаме с целия обект, защото не долавяме границата с художествената компонента (границата е между присъствие и повърхност). Съответно, по отношение на художествената компонента реалното взаимодействие с обекта се оказва несъзнаван ритуал, който (както всеки ритуал) митологизира наподобеното за реалност. Така ежедневните многобройни взаимодействия се оказват постоянно внушение и за "реалността" на нереални художествени съдържания, вложени в обектите на архитектурата и дизайна. Съдържанията са всъщност по-развити и многостранни значения; и се възприемат по принципа на логоптиката - подобно на езиковите значения - от обкръжаващата среда.

Това позволява във всеки обект на архитектурата и дизайна да се влагат различни художествени съдържания - които се приемат несъзнавано за реалност - в ежедневното ни взаимодействие с предметния свят. И ако с художествената компонента се въведат в изкуствената жизнена среда следи от неслучило се, но желано минало, множество хора ще ги приемат несъзнавано за реални и ще съобразят с тях действията си - при което може да се очаква реалното продължение в бъдеще на така заложеното неслучило се минало. Пример е делото на св. Кирил и св. Методий: великото им постижение не е писмеността, а преводите на богословска книжнина от гръцки език, който (от Омир до светите братя) е имал две хилядолетия културно развитие. Св. Кирил и св. Методий е трябвало да превеждат от един толкова развит език на друг, току що получил писменост. За тази цел те преобразуват славянобългарския език така, сякаш също е имал хилядолетно културно развитие, каквото исторически е нямал: тоест, въвеждат следи от неслучило се, желано минало. С тях културата ни започва да се развива, сякаш е имала хилядолетна история: от безписмен език при княз Борис преминава направо към Златен век при сина му, цар Симеон (при условие, че за Златен век са нужни поне столетия). Архитектурната логоптика е всъщност начин да се постига същият ефект чрез архитектура. Ако с методиката се злоупотреби, нищо страшно няма да се случи, защото и сега сме потънали в океан от медийни злоупотреби; и това ще е само капка в океана. Но ако методиката се прилага в обществен интерес, всяка такава страда ще преосмисля благоприятно и цялата визуална околност. Ще възникват своеобразни градски "оазиси" с постоянно благоприятно психосоциално въздействие - и постепенно ще се сливат.

Приложима ли е тази концепция към днешна дата и как Вие виждате практическото й проявление за в бъдеще?

Към момента съм разработил теорията на тази концепция и съм правил експерименти със студентски проекти (които, разбира се, не се реализират), за да усъвършенствам проектантската методика.

Глория Харалампиева. Православен център в София, ул. Цар Симеон – в парцела на параклиса „Св. Николай Софийски“. С хаотичната си разномащабност застройката от различни периоди на ХХ-ХХI в. прави композиционното единство невъзможно; тоест, отразява (внушава) история с взаимно игнориращи се обитатели. Затова проектът търси не композиционно, а тематично единство; което – по линия на архитектурната логоптика – да е следа за друго (неслучило се, желано) минало: с взаимно зачитащи се обитатели: въпреки разнородните сгради. Ефектът се постига със съчетаване на типични за застройката, повтарящи се архитектурни мотиви – които Православният център обединява – и с това отразява (внушава) общност на нейните обитатели. Функцията на центъра предполага споделена вяра: което усилва внушението

Снимка: личен архив

Архитектурната логоптика и източниците й в историята на архитектурата и културата аз обобщавам във втората си дисертация, защитата на която УАСГ бави вече година и половина. Следващата крачка, при успешна защита, е да се направят експерименти с реални обекти, за да се изследва социалното въздействие (набелязал съм програмата им в основни линии, с надежда за евентуално научно финансиране).

Ако архитектурната логоптика се докаже и внедри успешно, архитектите ще получат проектантска методика, с която да съдействат активно, чрез проектите си, за благоприятно обществено и културно развитие. Естествено, това ще се отрази позитивно и на престижа на българската архитектура.

Възможно ли е архитектурата да променя взаимоотношенията и личния живот на жителите на дадена локация, където са спазени определени принципи?

Считам, че подобни въздействия са възможни дори и в строго личен план. С един хоноруван преподавател направихме подобен опит, който не зная как завърши, защото колегата спря да преподава в УАСГ и изгубихме връзка. Касае се за вила на инженер (вдовец и пенсионер), с един син (математик). Инженерът се терзаеше, че няма да остави след себе си следа на родова памет, понеже синът му пътува по света и не се интересува от имоти. Идеята за вилата беше да й се придаде такъв образ, сякаш е била любимото място за живот именно на сина: чрез предпочитаните от него цветове и стил на формообразуване (съобразно колите, които харесва). Самата сграда бе замислена така, сякаш синът я е достроявал на няколко етапа - "следа", че обича да живее в нея и я е развивал с времето като проява на своята привързаност (всъщност, вилата трябваше да се строи наведнъж). Такава беше неслучилата се, желана история, материализирана с постройката. Идеята беше, че "следите от живота" на сина там ще го насочат в друга времева линия, според която той предпочита да живее продължително в тази родова къща - тенденция, която да продължи и при потомството му (вече по силата и на реално оставените от него следи). Разбира се, представям твърде грубо и схематично подхода, за да съм кратък. Всъщност, програмата бе много по-фино съгласувана с обстоятелствата. За съжаление, не съм виждал завършения проект.

Паулина Иванова. Спортна зала до стадион „Васил Левски“ в София (на мястото на стадион „Юнак“ – обединена с метростанцията). По линия на архитектурната логоптика неслучилото се, но желано минало е залата да изглежда сякаш следва възрожденската архитектурна традиция, до днес „продължила да се развива без прекъсване“, отразявайки (а всъщност възстановявайки сугестивно) възрожденските добродетели на националния характер

Снимка: личен архив

Как и доколко психологията е застъпена в архитектурната логоптика?

Психологията е решаваща, тя е двигател на архитектурната логоптика. Механизмът е следният: възприятията са възниквали (в еволюцията) за ориентация - от което е зависело развитието на инстинктите и поведението - съответно, оцеляването и възпроизводството на биологичния вид. С появата на хората целият този огромен опит, установен в естествения отбор, преминава в езика: от инстинкта - стимул-реакция към интуицията - образ-значение. Основен момент във възприятията (което включва и общуването) е да вникват в развитието на околните процеси, от миналото към бъдещето; за да може поведението да се съобрази с тях. Съответно, когато чрез архитектурната логоптика се въвеждат следи от неслучило се, но желано минало, по тях възприятията и интуицията ориентират поведението - чрез установените психологически и психосоциални автоматизми - независимо дали се съзнават или не, или се интерпретират в религиозен аспект. В тези автоматизми е скрита огромна културна традиция, проверена от времето, която всеки усвоява неусетно с езика и възпитанието. Юнг я нарича "архетипи", Мамардашвили я нарича "вечни актове". За тях пиша и в монографията си за арх. Берберов. Тази традиция има психосоциална инерция и се запазва във времето почти без промени. Ето защо следите от неслучило се, но желано минало, въведени с архитектурната логоптика, всъщност задават нов вечен акт, който започва да се възпроизвежда чрез реалната ориентация и реалното поведение на хората. И именно чрез това поведение неслучилата се, но желана история навлиза в реално в настоящето и продължава в бъдещето. Всичко това е невъзможно без психология и психосоциология.