22:52 | 04.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Стефи, Пепи и Лора: "Агентите на доброто", за които няма мисия невъзможна

.... или когато добротворчеството и благодарността се самозареждат като динамо

Снимка: Личен архив, колаж: Траяна Генчева

Стефи, Пепи и Лора: "Агентите на доброто", за които няма мисия невъзможна

.... или когато добротворчеството и благодарността се самозареждат като динамо

15:24 | 18 юли 2021 | Автор : Елза Тодорова 7 3601 Снимка: Личен архив, колаж: Траяна Генчева

Петък. Краят на дълга следизборна седмица. Последното нещо в графика ми е разговор с няколко момичета, наградени за доброволчески инициативи. С доза умора набирам съответния номер, а от другата страна три бодри гласчета се радват да ме чуят. Обичат да разказват за това, което правят и искат колкото се може повече хора да се "заразят" със страстта им. Половин час по-късно някак съм забравила за умората...

Избрано

Трите момичета са 12-окласничките Петра Куртева, Лора Гайдарова и току-що завършилата 18 СУ "Уилям Гладстон" в София Стефани Стефанова. Те са част от клуба "Агенти на доброто", който сами създават. Всъщност, не точно сами, защото TimeHeroes поощрява ученически и студентски доброволчески клубове (виж в Купата на героите). Ако имат желание да променят към добро училището, квартала, общността и града си, в замяна на усилията си получават стартов пакет и целогодишна подкрепа. А целият този процес се замозарежда като динамо.

Как точно? Научаваме от тях самите:

Виж още Гъркинята, която помага у нас на самотни и възрастни хора в нужда

Момичета, какво ви вдъхнови да станете доброволки?

Пепи: Аз бях доброволец още преди да създадем клуба и с родителите ми се включвахме в много инициативи - за коледни празници, дарявахме много и най-различни неща. За семейството действа много сплотяващо, когато правим подобни неща заедно. Винаги съм искала и в училище да има нещо такова. Когато разбрахме, че можем и сами да го инициираме, беше много хубаво и решихме да опитаме да намерим хора, на които също им се занимава с доброволчество. Така че, специално аз се занимавам от доста време вече.

Стефи: Благодарение на тази обща страст ние самите се запознахме. Не само основахме клуба, но станахме и приятелки. Иначе аз лично се вдъхнових да правя доброволчески инициативи, когато бях 8-и клас. Не си спомням точния момент, но си спомням, че исках да запълня времето си с нещо. Постепенно започнах да осъзнавам, че има по-голям смисъл от това просто да имам какво да правя през уикенда. Удовлетворението, което носи всяка мисия и всяка доброволческа инициатива, ме подтиква да продължавам да го правя.

Лора: Аз също като Пепи започнах да се занимавам с доброволчество със семейството си. Още като бях малко дете дарявахме играчки и дрехи, които родителите ми виждаха, че не използваме. Това ме подтикна тази година да потърся дали не се случва подобна дейност в моето училище, за да се включа. Така намерих клуба и разбрах, че има много повече хора на моята възраст, които се интересуват от това. Не го очаквах. Смея да твърдя, че доброволчеството сплотява много. Поне в нашия клуб това много ни свързва като хора.

С какво се занимавате като координатори?

Пепи и Лора: Организираме срещи на клуба, обсъждаме какви неща да правим през месеца. Тъй като лятото много хора пътуват, се стараем да организираме леки занимания, които не изискват много време. Търсим и нови желаещи, които да се включат като членове на клуба и това е главната ни цел в момента.

Стефи: Аз съм "пенсиониран" координатор на клуба. Пенсиониран, защото завърших 12-и клас, а клубът е училищен и моята роля приключва. Само на документи, защото организационно и емоционално съм още свързана с него.

Пепи и Стефи

TimeHeroes.org

Колко членове има във вашия клуб и кога е създаден?

Създадохме го през февруари 2020 г. точно преди карантината. Започнахме с шестима души преди година - главно приятели, които искаха да се включат. По време на затварянето членовете се увеличиха до 12-ина души и след началото на новата учебна година, когато вече бяхме присъствено, рязко стигнахме до 30 членове за три месеца. Постепенно идваха все повече и повече ученици от различните класове. Имаме участници от 8-и до 12-и клас. Постепенно ставахме все повече и повече и за кратко време от шестима станахме 20, после и 30.

Какви инициативи организирате?

Инициативите всеки месец са най-различни. Докато състезанието на TimeHeroes "Купата на героите" беше в сила, всеки месец имаше различна тема, по която можем да правим инициативи. Единият месец беше за децата, другият за възрастни хора. По коледните празници правихме картички, събрахме се всички, направихме много и ги раздадохме в старчески домове. Като цяло, ние се занимаваме с различни видове дейности. Една от любимите ни мисии е да ходим в приюта за кучета. Това е и първата мисия, с която стартирахме клуба и до ден днешен е любимото нещо - да отидем един ден от уикенда, да прекараме малко време с кучетата, да ги разходим, да се посмеем, да си поговорим с други доброволци, които са на различни възрасти - виждали сме и седмокласници, и 50-годишни любители на това да помагат.

Как ви помага TimeHeroes?

Как ли не ни помага!? Като започнем с това, че ни дава насоки какъв тип мисии да организираме, тъй като има адски много доброволчески инициативи и темата е много обширна. Първото, с което ни помага е организацията, това да стесним и канализираме избора си. Така всеки месец организацията ни е по-лесна за всяка инициатива, а идеите едва ли не валят.

Директорът на TimeHeroes Благовеста Николова на награждаването на "Агенти на доброто"

TimeHeroes.org

Също така ни мотивира много. "Купата на героите" - няма какво да се лъжем - все пак е състезание и мотивира първоначално хората да се включат като доброволци. Но всеки път след всяка първа мисия на някой нов доброволец човек осъзнава, че не състезанието е това, което ни кара да бъдем мотивирани и да правим това, което искаме. Наградата не е най-важното. Просто това е нещо, което ни мотивира по пътя.

Освен това винаги, когато имаме някакви въпроси, или не знаем как да направим нещо, или имаме нужда от съдействие, TimeHeroes е на среща. Например през февруари имахме една мисия, в която в рамките на седмица правихме live chat по Instagram. Говорихме с различни български автори, сред които Георги Господинов, Ралица Георгиева, Мартин Колев. Там TimeHeroes ни помогнаха с целия дизайн и промотиране на събитието, понеже идеята беше да разпространим българската литература. Буквално ни помага с всичко.

Можем ли да кажем, че отличието е оценка на вашия труд?

Донякъде да, но оценката за труда трябва да я дадат хората, на които помагаме. Когато те са щастливи, значи сме направили "нещо като хората".

TimeHeroes.org

В тази връзка какво ви дават самите хора?

Връщат ни много щастие. Толкова са щастливи, когато направиш нещо доста дребно на вид. Тогава осъзнаваш колко много смисъл е имало в това малко на пръв поглед действие. Имахме една мисия, в която раздавахме хранителни и други необходими продукти на бездомни хора и това беше възможност да видим веднага реакцията на човека от другата страна. Повечето пъти това бяха много силни емоции. Имаше хора, които дори се разплакваха. Ние също сме плакали заедно с тях. Това ни свързва по начин, по който нищо друго не може.

От думите ви разбирам, че нещо малко понякога помага много и не е нужно да местим планети, за да подобрим света, така ли е?

(бел. авт.: отговарят в един глас) Да, точно така! В клуба обичаме да казваме, че и само една усмивка може да промени света. Една усмивка повече и той вече е станал по-добро място.

А с какво смятате да се занимавате в бъдеще?

Стефи: Аз ще уча в университет в Хага. Клубът много ми помогна в насоката за това какво искам да правя в бъдеще, за това кои са силните ми страни, върху които искам да работя. Иначе още от април коментираме как ще мога да помагам, било само с мнения и идеи за бъдещите инициативи на клуба.

Пепи: Още нищо не се знае, но засега съм се насочила към журналистика. Това, че в клуба общуваме с много различни хора помага много. Ще ми е от полза, когато започна да общувам с още повече хора.

Лора: Аз лично засега съм наблегнала на това да се занимавам с режисура, с правенето на филми. Това е сферата, в която съм се насочила и мисля да остана в нея.

A докато трите момичета следват мечтите си и помагат с различни мисии, ви канят да се присъедините към тях.