Свиренето на инструмент влияе на мозъчното развитие
Данните са събирани осем години
Свиренето на инструмент влияе на мозъчното развитие, съобщи "Медикъл експрес", цитирайки научното изследване на психолога д-р Лина ван Дрюнен от университета в Ротердам, Нидерландия.
Свиря на китара и пея, така че бях лично заинтересувана да разбера как тези активности влияят на развитието, каза тя. Тя е изследвала въздействат на музиката и на пандемията от КОВИД-19 при 500 двойки близнаци между 7 и 14 години. Данните са събирани осем години. Първата част от изследването е приключила през 2020 г. Повече от 100 двойки близнаци са участвали в проучването преди началото на пандемията. Първоначално научната работа е спряла за три месеца. Периодът е предоставил уникална възможност - изучаване на влиянието на дадена пандемия върху развитието на мозъка. Изследователката вече е разполагала с данни на деца от по-ранен период, които е можела да сравни с тези на деца, израснали по време на пандемията.
Близнаците са минали през магнитно-резонансна томография, решавали са когнитивни тестове, задачи, свързани с поведението, а музикалността им е оценявана посредством сензорно-моторни занимания.
Установихме, че някои зони на мозъка се развиват по-бавно при млади хора, които са музикални или свирят на инструмент, в сравнение с развитието при тези, които не се справяха добре с музикалните задачи, казва Ван Дрюнен. Това може да изглежда като негативен резултат, но тя и колегите й интерпретират данните различно. "Мозъкът на музикалното дете се развива за по-дълъг период от време, т.е. , прозорецът към ученето е отворен за по-дълго време. Видяхме този ефект при млади хора, които свиреха на китара на любителско ниво." Музикалността, от своя страна, намалява нивата на стрес, регулира емоциите и е добра за поведението, защото човек свири заедно с други хора, пише БТА.
Учените са наблюдавали обратния ефект по време на пандемията от коронавирус.
"Забелязахме акселерация на някои зони в мозъка - най-вече в хипокампа и в медиалния префронтален кортекс, които се свързват със социалните взаимодействия и регулирането на стреса. Ускореното развитие не е непременно нещо лошо. Мозъкът се адаптира с цел оцеляване в средата, в която расте детето. Пандемията е довела до по-бързо съзряване на младите хора", коментира Ван Дрюнен.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}