Подвижните вежди и другите изразителни черти вероятно са се появили на човешкото лице, за да можем да общуваме без думи.

Британски учени потърсиха причините защо лицето на съвременния човек е толкова различно от това на изчезналите ни предшественици, както и на големите маймуни. Те стигнаха до извода, че заедно с храната и климата, невербалното социално общуване е имало важна роля, съобщи в. "Индипендънт", цитиран от БТА.

Ранните хоминини са имали изпъкнали вежди. Съвременните хора имат гладко чело и видими вежди, които се движат много свободно. Други промени във формата на лицето и мускулите дават възможност за изразяване на най-различни емоции, включително разпознаване и симпатия.

"Можем да използваме лицата си, за да сигнализираме повече от 20 различни категории емоции чрез свиване или разпускане на мускулите", каза ръководителят на изследването проф. Пол О'Хигинс от университета на Йорк.

"Знаем, че други фактори, като храната, дихателната физиология и климатът са допринесли за формата на човешкото лице, но да се интерпретира неговата еволюция само с тях, е опростяване".

Храненето се е отразило на формата на човешкото лице. То се е смалило, защото необходимостта от дъвчене е намаляла с появата на готвенето и обработената храна. Смаляването е особено явно при преминаването към земеделие, а след това и към живот в градове.

"По-меката съвременна храна и индустриалните общества могат да означават, че човешкото лице продължава да се смалява" - каза проф. О'Хигинс. Промените обаче имат граници, защото за дишането например е необходима достатъчно голяма носна кухина.