Любовта - между мечтите и реалността

Ако постоянно смесваме мечтите с действителността, рискуваме да заживеем в един паралелен свят, в който трудно се оцелява

Снимка: Shutterstock

Любовта - между мечтите и реалността

13:00 | 17 февруари 2019 | Автор: Радослава и Румен, ClubR 6 4962 Снимка: Shutterstock

Dreams (англ.)
- Поредица от мисли, образи и усещания, възникващи в съзнанието на човека по време на сън.
- Съкровен стремеж, амбиция или идеал.

LOVEStories

Reality (англ.)
- Състоянието на нещата, каквито съществуват в действителност, обратното на въображаемата или идеалистична представа за тях.

Всички мечтаем, това ни е толкова жизненонеобходимо, колкото и сънят. Не случайно на английски думата за мечта и сън е една и съща. Ако спрем да мечтаем, рискуваме да загубим вкуса към живота.

Със сънищата е лесно - няма как да останем в тях, защото, когато се събудим, разбираме, че сме били някъде другаде и това не е действителността. Но мечтаейки понякога можем да подменим реалността си и да я виждаме такава, каквато на нас би ни се искало да бъде, през магическите очила на желанията ни. Ако постоянно смесваме мечтите с действителността, рискуваме да заживеем в един паралелен свят, в който трудно се оцелява.

Когато не желаеш да приемеш действителността, се абонираш за лъжа... но това помага ли?

"Ако ми е писано да срещна любовта, неизбежно ще се случи. Няма смисъл да правя нищо - той/тя ще ме намери."
Тъй де, ако ти е писано да спечелиш от лотарията, спокойно можеш да икономисаш купуването на билетче. В днешно време принцовете/принцесите усилено тренират изкачване на стълбища с бели коне, така че няма поводи за сериозни притеснения. Можеш да стоиш пред компютъра и да очакваш той/тя да позвъни на вратата ти.

"За мен някъде има един-единствен и уникален човек, който ще ме направи щастлив/а."
Ако ти самият не харесваш себе си, не знаеш как да зареждаш батериите си и да се радваш на живота си, как друг човек би могъл да го направи... освен ако не е психотерапевт.

"Съвременната медицина позволява безпроблемно забременяване на почти всякаква възраст."
Достатъчно вярно твърдение, стига да не пропуснеш "малките букви". Всъщност яйцеклетките са краен брой и след 35-37 годишна възраст броят им започва да намалява експоненциално, 90% за 5 години, като с бързи темпове се увеличава и делът на яйцеклетки с хромозомни дефекти. Никой не твърди, че е честно, просто съдба, наречена биология. Въпросът е доколко си склонна да заложиш на тази рулетка?

"Жените гледат само парите..."
Да се чуди човек как все пак успяват да се съберат двойките в България, явно поне 2/3 от мъжете са достатъчно богати. А още по-интересно е как ти самият успяваш още от пръв поглед да отделиш тези с дълбока душевност, за да не си губиш времето с онези с дългите крака и изразителните очи, които сканират портфейли?

За размиването на реалистичното усещане за живота принос има и все по-дългият ни престой в дигиталните пространства.

Пребиваването във виртуалното - мечта, реалност или какво?

Ако съберем декларираните потребители на сайтовете за запознанства, ще надхвърлят няколко десетки милиона. Като добавим и социалните медии, цифрата става огромна, тъй като много хора имат профили в няколко социални медии и в няколко сайта. Техният брой надвишава населението на страната ни, т.е. условно (или не) в интернет пространството пребивават повече хора отколкото в действителността. И ако се направи проучване колко време сме потопени във виртуално и колко в реалното, какво ли ще покажат цифрите. И кое на практика е нашата действителност?

Отваряме Инстраграм, Фейсбук, Пинтерест и какво ли не и сърцето ни се свива:
"Виж как хората живеят, а пък аз..."
Приятелите ни бръмчат по страхотни партита, екзотични дестинации, практикуват екстремни хобита. Животът им е водопади от шампанско сред бляскави интериори и яхти. Така де, хората явно не правят нищо прозаично, за разлика от нас.

Огромното количество информация, която достига до нас, може да ни обогатява и да ни вдъхновява да живеем по-пълноценно живота си. Но може и да подсилва усещането ни за неудовлетвореност и да ни ограбва откъм време и енергия да живеем, да правим нещата така, както на нас би ни било добре. Без да очакваме напомпването с кухо щастие от n-броя лайкове и коментари.

Животът се променя и ние го следваме. Дигитален и реален, бляскав и прозаичен, лустросан и автентичен. Ако по-често се вглеждаме в себе си и се опитваме да сме наясно със собствените си възможности и потребности, може да успеем да не се изгубим между мечтано, реално и виртуално.

ИЗБРАНО