Мадлен Алгафари: Любовта често се бърка с чувството за собственост и ревността

Психотерапевтът нерядко се среща с неумението да се поема лична отговорност за състоянието на взаимоотношенията

Снимка: slavishow.com

Мадлен Алгафари: Любовта често се бърка с чувството за собственост и ревността

12:54 | 14 февруари 2019 | Автор: Десислава Антова, БТА 24 7621 Снимка: slavishow.com

Осъзнатият човек има по-малко страдание в живота си, казва психотерапевтът Мадлен Алгафари.

LOVEStories

Според нея никога не е късно човек да се научи да обича, но невинаги знае как да го направи, а интелектът няма нищо общо. Много от проблемите в любовта психотерапевтът свърза с неспособността на рецепторите в човешкия организъм да усвояват хормона окситоцин, който е и "химичното име" на любовта.

По думите й за любовта се говори какво ли не и как ли не, но всъщност все по-малко се знае.

Днес е Свeти Валентин. Казват, че най-великото чувство, което може да споходи човек, е любовта. Доколко обаче успяваме да го проектираме в отношенията си един към друг?

Много зависи от това как е започнал животът ни, как сме дошли на този свят. Това дали един човек ще може да обича и да дава любов, дали ще съумява да получава и консумира любов зависи от това как е протекъл първият модел на любовни отношения още в утробата на майката и след това непосредствено след раждането.

Например, толкова много майки не знаят, че като избират да не кърмят децата си, при това с глезената причина да не си развалят бюста, всъщност избират след това децата им да имат огромен проблем с това да обичат и да получават любов. Защото нивата на окситоцин в организма, в момента, в който ние получаваме любов и изпитваме любов, са много високи. Рецепторите усвоят окситоцина, а това е химичното име на любовта. Ако това не се случи още в първите моменти от живота ни, след това тези рецептори блокират и много трудно усвояват окситоцина. След време тези хора имат огромен проблем, ходят на терапия, за да отворят сърцата си, да се научат да я получат, защото понякога рикошира любовта в тях. Другият иска да я даде, а те не знаят как да я погълнат.

За любовта се говори какво ли не и как ли не, но когато попитате терапевт да говори за любовта, той не може да не ви говори за тези моменти, за които всъщност по-малко се знае. Казвам го със съжаление. Защото ние сами си създаваме проблемите, но го правим неосъзнато. Разбира се, след това има значение как точно е обичано едно дете - дали условно или безусловно. Когато те обичат въпреки - е едно, а когато те обичат заради е друго. Когато не те обичат въпреки, а си обичан единствено и само, защото съществуваш - тогава самооценката ще бъде много висока, ако е обратното - висока, ще бъде принадената стойност в любовта. Обичан съм, защото съм си подредил стаята, защото съм изкарал шестица. Това се отразява на моделите ни на обичане, когато сме големи. Дали в партньорските отношения между мъжа и жената или въобще в приятелските отношения тези модели от детството се отразяват.

Какви са промените в отношенията между партньорите в семейството? Има ли криза в брака?

Взаимоотношенията се променят навсякъде по света, защото в жената вече има много реабилитирано мъжко начало, докато в мъжа има реабилитирано женско начало. Това като цяло не може да не се отразява в отношенията между мъжа и жената. Това, че не се сключва брак, разбира се, ако са зрели, ако са големи хора взаимоотношенията могат изобщо да не пострадат от липсата на хартия в рамка. Ако не става дума за узрели за партниране хора, могат и да пострадат. По-скоро е важно колко са пораснали партньорите, а не дали имат или нямат брак. Когато са пораснали, отношенията са градивни и се развиват. Това не означава, че са безконфликтни. Нека не създаваме погрешни впечатления. Бабите едно време казваха, че не трябва да се повишава тон. Това не е нормална връзка. В една връзка трябва да има някакви спорове и конфликти, за да има израстване. Но, когато са зрели партньорите, те минават през тези трудни моменти по един осъзнат и продуктивен начин. Ако са деца, макар и паспортите им да потвърждават, че отдавна би трябвало да са големи, ще имат проблеми във взаимоотношенията си.

Какви са наблюденията ви относно популярността у нас на фигурата на семейния или брачен консултант?

Да, може би повече хора се осмеляват да идват и да търсят подкрепа, когато става дума за проблем във взаимоотношенията им. Като цяло все повече хора си дават сметка, че консултацията изобщо с терапевт е израз на най-висшето самоуважение. Хората, които ходят на терапия, са много по-осъзнати и пораснали от тези, които никога не са ходили.

Всъщност, как им помага тя?

На първо място им помага да приемат себе си. На второ място им помага да са по-здрави и по-щастливи, защото, когато ходят на терапия, започват да виждат истините. Ние живеем с огромни количества неверни вярвания, за които не знаем, че са такива. Когато прозрем и схванем собствения си алгоритъм на функциониране - защо съм такъв, как съм се формирал - тогава започваме да схващаме закономерностите на вътрешния ни свят. Ние не сме учени да ги разбираме и разпознаваме. Това изглежда абсурдно. Защото всеки има психика и би трябвало да има идея, но много малко знае, защото по-голямата част от нас представлява подсъзнанието ни. Когато някой ходи на терапия, започва да вижда истините за себе си, за другите, за света. Автоматично оттам и тялото и душата му са по-здрави и начинът му на живот е по-щастлив.

Споменахте неверни вярвания. Кои са най-честите табута по отношение на любовта сред българите?

Сега издадох една книга, която е за неверните вярвания във възпитанието, сега явно трябва да направя следващата - за неверните вярвания в партньорските отношения. Често любовта се бърка с чувството за собственост, с ревността, с грижата и контрола. Толкова много неща наричаме любов, а те всъщност не са. Вече има промяна в светогледа и начина на мислене във времената. Това касае например модела за стопроцентовата женственост и мъжественост. Днес живеем във времена, в които мъжете няма нужда да лотвят глигани, а жените да стоят до печката. Това също е променило немалко взаимоотношенията. Нещото, което бих извела на първо място - това е липсата на разговор за всичко в една двойка. Някакво очакване, че другият е телепат и трябва да се сеща. Други модели от типа "тя се сърди". Това означава, че тя е на седем, защото големият човек разговаря. Няма значение дали е тя или той. Друг момент е неприемането, че любовта и свободата са едно и също нещо, докато стигнат до това да си държат сметка за всяко нещо. Да не говорим, че днес се рови в телефони, наемат се детективи, което със сигурност съсипва отношенията, дори когато те са имали шанс да бъдат спасени, макар и да са били разклатени.

Чести ли са такива примери в практиката ви?

През каквито и проблеми да минава един човек, ако той е пораснал и узрял, ще мине през тях по мъдър начин. Ако не е - ще страда. Осъзнатият човек има по-малко страдание в живота си. Много хора нямат идея, че имат вариант да се променят. Най-често в партньорските отношения, когато дойдат на терапия, се чува: "той каза" или "тя така", но никой от тях не казва аз. Всеки очаква от другия да направи някакви стъпки, а никой няма власт над хода на другия. Всеки има над собствения си. Тоест, често го има неумението да се поема личната отговорност за състоянието на взаимоотношенията. Много е лесно да търсим причина и вина в другия.

Примерът, който ви вдъхновява през годините?

Моите баба и дядо, родителите ми, собственото ми семейство и деца.

Късно ли е човек да се научи да обича на по-късна възраст?

Не, но не винаги знае как да го направи. Тук интелектът няма нищо общо. Това може да е най-ерудираният на света човек, може да е прочел всички книги, но ако не е осъзнат - няма как да го постигне.

Как помага терапевтът? Има ли рецепта?

Рецептата е у човека. Всеки има рецепта и тя е у самия човек. Терапевтът задава въпроси, за да може клиентът да стигне до тази рецепта.

ИЗБРАНО