До заключението си екипът достига след тригодишен период на наблюдение на група деца от предучилищна възраст до втори клас, пише сп. Current Biology, цитирано от puls.bg.

При всяко дете са оценявани способностите за зрителна концентрация, да разделя думите на срички, обемът на вербалната краткосрочна памет и скоростта на цветовото идентифициране. Оценките са проведени по време на игри, в които детето е трябвало да открие, например, определен символ сред различни картончета със знаци.

От анализа става ясно, че при 60% от децата, които изпитват затруднения при визуално възприемане, по-късно имат проблеми с усвояването на учебния материал. Според екипа нивото на развитие на речта при детето в много по-малка степен показва вероятността от дислексия, отколкото способността за зрителна концентрация.

Резултатите от изследванията през последните години непрекъснато променят представата за същността на дислексията, коментират изследователите. Ето защо според тях трябва да се променят и методите на работа с децата.

Няколко теста за визуалното възприемане при детето могат да изяснят склонността му към дислексия, което при необходимост да постави ранната корекция на проблема.

Смята се, че дислексията е нарушение на способността да се чете и пише с неврологичен произход. Тази особеност обаче не пречи на общата способност детето да се обучава. Дислексия се открива при 10% от децата.