Eдиният период е свързан с подготовка за словесната реч от раждането до края на първата годинка на детето. Другият е първоначалното овладяване на езика и формирането на членоразделна реч. Обикновено този период е до към края на третата година. Третият е овладяването на писмената реч и усвояването на научния подход към езика. Този период можем да наречем училищен.

До 1 година

Гласови реакции се наблюдават още при новороденото. Нека отбележим, че като цяло всички звуци, които издава бебето, се явяват вродени способи за комуникация. Плачът, например, е сигнал, че нещо не е наред. В процеса на еволюцията сложната членоразделна реч се формира именно от такива прости гласови съобщения и затова може да предположим, че всеки един звук на бебето е крачка в развитието на неговата реч.

Между 2-рата и 3-тата седмица бебето започва да се вслушва в звуците.

На 2-3 месеца свързва даден глас с конкретен възрастен. Чувайки глас, 3-месечното бебе започва да търси с очи източника. Това явление би могло да се разглежда като първи признаци на речевото общуване. При формирането на речта е от особено значение подражанието. Установено е, че още в първите седмици след раждането гласът на детето започва да кореспондира с майчиния глас.

Подражанието не се случва съвсем последователно: първоначално в отделни срички, после думи и накрая – фрази. Детето пробва своите сили на различните нива на сложност. Внимателният наблюдател с добър слух може да „улови“ в нечленоразделната реч на 10-12 месечно бебе дори цели фрази.

След 3-тия - 4-тия месец звуците, които издава мъничето, са все повече и по-разнообразни. Детето подражава на речта на възрастния и откъм интонация, и откъм ритъм. Постепенно се явяват и гласните, които в съчетание със съгласните, образуват срички „ма-ма-ма“, „ба-ба-ба“.

Към 6-ия месец детето проявява специфични реакции, предизвикани от думите и жестовете на възрастния. Например, когато протегнеш ръце и кажеш „Ела“, то също подава ръчички. А, когато попиташ „Къде е мама?“, то обръща очи в правилната посока. Първото разбиране на думите възниква в емоционални за детето ситуации. Обикновено това е момент на взаимно действие между малкото и мама с някакъв предмет. Първите думи са неотделими от емоционалните преживявания и действия. Ако за възрастния думата е инструмент за предаване на информация, то за малкото е по-скоро атрибут на ситуацията. Първите думички на малкото човече може дори да разглеждаме като реакция на дадена ситуация. Като види например куче, казва „Бау-бау.“ или пък, когато го приготвяте за обяда, казва „Ам-ам“.

Към 8-и - 9-и месец започва активното развитие на речта. Забелязват се постоянните опити на детето да подражава на звученето на онези думи, които вече имат някакъв смисъл за него.

След 1 година

Постепенно започва преходът към етапа на първоначално овладяване на езика. Най-главното, което се случва е, че детето започва да разбира инструменталния характер на езика. Оказва се, че с помощта на думите се постига даден ефект. Отношенията на малкото със заобикалящия го свят се развиват стремително. Всеки ден то се запознава с нови предмети, усвоява нови действия. С помощта на думите може да помоли за нещо конкретно, може да разкаже за своите впечатления, може просто да общува. Лексикалният запас все още е ограничен и с една, на пръв поглед еднакво звучаща дума детето може да назовава съвършено различни предмети. От към фонетичната страна, речта също продължава да се формира.

След 2 години

Детето вече започва да усвоява и словосъчетания. Продължава бурният растеж на активния, а и на пасивния речник. На 2 години малкото може да използва около 250-300 думи. Освен това вече се справя много по-добре и граматически, и фонетично. Най-трудните звуци си остават „р“ и „л“. На тази възраст детето започва да се опитва да изразява не само това, което се случва с него в дадения момент, но и това, което е било или ще бъде. Важно е да четеш на мъничето, за да се развиват мисленето и въображението му. Като слуша приказки, малкото само започва да разказва, понякога фантазира и много често се отвлича от конкретната ситуация. Речевото общуване постепенно се оказва основният източник за развитие на мисленето.

Добре е да се обърнеш към логопед, ако:

• Новороденото не може да засуче. Сукането до 3-тия месец е рефлекс. Едва след това се превръща в съзнателен акт на хранене. Езикът по време на сукане се движи хоризонтално и това спомага за извеждането напред на долната челюст. Но, ако бебето не засуква, то логопедът-терапевт прилага т.нар. хранителна терапия, която включва специални упражнения за раздвижване на езика, стимулиращи движението „напред-назад“. По този начин се образува „лопатка“ под езика и това помага на бебето за засуче.
• Детето отказва да дъвче. В зависимост от това кога е захранено, ако детето не иска да дъвче, този проблем би рефлектирал в по-късна възраст. При дъвчене езикът се върти кръгообразно в устата. А това е много важно, за да може на 4 години детето да каже правилно звука „р“.
• До 1,5 години детето не иска да пие от чаша. Това е показател, че дишането се случва основно през устата и е затруднено през носа. А за сонорните звукове – „л“, „м“, „н“, „р“, дишането през носа е от значение.
• След 1,5 години детето не образува никакви думи и не имитира звуково родителите си. Ако детето използва собствена жестова реч, вероятно е нарушена мотивацията му да използва речта като функция на общуването. Желателно е да се намери причината за това.
• След втората годинка липсват „к“ и „г“ в говора на детето. Този проблем се решава бързо, ако се работи навреме. Иначе липсата на един звук води до нарушаване на артикулацията и на други.
• Около 3 години детето бута езика си между зъбите. Това е сигнал за възможно неправилно дишане, гълтане или лоши зъбни дъги.

Източник: moetodete.bg