В съвременното общество доминира нездравословното хранене и застоелия начин на живот. Това води след себе си здравословни рискове за редица заболявания, но извън това може да е предпоставка за проблеми при зачеването, износването на плода и новороденото.

Фертилната възраст е период, в който организмът на жената се подготвя за репродуктивни функции и майчинство. Различните хранителни дисбаланси, включващи освен недоимъци, но и излишъци, могат да повлияят неблагоприятно на фертилното здраве.

Моделът на хранене при младите жени, подстрекаван от различни инфлуенсъри в социалните мрежи, които нямат адекватна научна подготовка, разнообразното и безразборно приемане на хранителни добавки, свободното промотиране и достъп на продукти в интернет със състав, който е със занижен контрол или с липса на такъв от регулаторните органи, и различни експериментални модни течения за бързо отслабване като алтернативни диетични режими, са само част от капаните, които модерността залага пред младия човек, чиято визия е допълнително провокирана от различни модни трендове.

Не могат обаче да се пренебрегнат и други актуални здравни проблеми, свързани с модела на хранене при младите жени, като нарастване честотата на разпространение на хранителните разстройства: анорексия и булимия нервоза. Друг неблагоприятен фактор е прекомерната консумация на безполезни и вредни храни без натурални компоненти, както и технологично обработените храни.

"За подготовката и правилното функциониране на репродуктивната система трябва да се вземе предвид, че потребностите от витамини и минерали във фертилната възраст са по-завишени поради есенциалната роля на тези вещества като кофактори в многобройните обменни процеси, протичащи твърде интензивно в този период," твърдят група лекари от Факултета по обществено здраве към МУ-София.

Основните елементи, които една жена в детеродна възраст трябва да има в оптимално количество, са фолиева киселина, калций, желязо, цинк и вит.Д.

Фолиевата киселина участва в синтеза и обмяната на редица важни процеси в организма. Известен факт е, че приемана като добавка преди забременяване и в първите три месеца от бременността, тя намалява риска от раждане на дете с дефект в невралната тръба, или т.нар. спина бифида, която е втората аномалия по честота на разпространение след дефекти в сърдечносъдовата система. Тъй като фолатите се съдържат оскъдно в хранителните продукти, имат ниска устойчивост при съхранение и кулинарна обработка, се налага да се приемат като хранителна добавка.

Калцият е важен, защото в този период се наблюдава повишена секреция на растежни хормони, естрогени и други анаболни хормони, които активизират образуването на костите. Много често недостигът на калций в храната на млади жени, поради подлагането им на ограничителен хранителен режим, е честа причина за поява на остеопороза в по-късен етап от живота им. На около двайсет години скелетът на жените достига почти окончателните си размери и недостигът на калций в този период има трайни последици върху костната система. Затова обогатяването на храната с калций дава повече резултат преди настъпването на пубертета.

Повишени потребности от калций имат и жени, които спортуват активно, тъй като те изхвърлят този микроелемент с урината. Този процес на елиминация се наблюдава и при консумация на високобелтъчни храни, но с неадекватно ниско калциево съдържание.

Хранителният дефицит на калций може да се дължи също и на намалена усвоимост през чревната лигавица. Това обикновено се случва при дефицит на вит. Д. В този случай, за да компенсират нивата на калций в кръвта, се задействат паращитовидните жлези, които го освобождават директно от костите.

Всяка жена, която планира бременност, трябва да повиши дневния си прием на калций, защото за развитието на плода са необходими високи количества. Калцият изгражда цялата скелетна мускулатура на бебето, но също е и важен елемент за неговото сърце, нерви, хормони и мускули. Ако майката има недостиг или ниски количества калций в кръвта, бебето, което расте в утробата й, ще "изсмуче" буквално необходимото количество за развитието си и ще остави бременната с количество, което може да й се отрази с намаляване на костната плътност, косопад, чупливи нокти или проблеми със зъбите.

Млякото и млечните продукти са най-богат източник на калций, но днес в повечето случаи то е заменено от безалкохолни и пакетирани храни с ниска хранителна стойност.

Друг минерал, рисков за младите жени, е желязото поради цикличните менструални кръвозагуби и увеличените потребности от допълнителния му внос чрез храната. При поява на бременност са необходими запаси в организма заради допълнителните физиологични нужди. Активно спортуващите жени, които спазват ограничителна диета, са също рискова група.

Организмът притежава собствени регулаторни механизми за поддържане на железния статус. Негов основен фактор е приема и усвояемостта на желязото от хранителните продукти. То бива хемово и нехемово. Хемовото желязо е с висока биоусвояемост. Намира се в месото, рибата, яйчния жълтък. Желязото от растителен произход се усвоява значително по-слабо от организма. Зърнените, бобовите и ядковите храни потискат желязната абсорбция.

Цинкът е третия минерал, който присъства в незадоволително количество в хранителния прием на младите жени. Цинковият дефицит се отразява негативно върху половото развитие. Добри източници на цинк са месото, рибата и богата гама растителни храни.

Йодът в синтеза на щитовидните хормони е друг елемент, който обикновено набавяме с готварската сол. За нуждата от йод при планиране и износване на бременност и функцията му върху интелектуалното развитие на детето, четете ТУК