Общото между солта и интелекта е щитовидната жлеза
Хормоните на майката определят колко умно ще е детето
"Махнете солта!" Това почти изкрещяно послание от медицинската кардиологична общност, пригласяно от нефролози, ендокринолози, ангиолози и офталмолози резонира у любителите на добре овкусената храна в чувство на извършено предумишлено престъпление. В детските приказки пък солта е сравнена с вкуса на живота, с щастието и удоволствието от живеенето. Местният фолклор ни заплашва колко "солено" ще ни излезе, ако не се вслушаме в съветите на лекаря, въпреки че "солта" на сълзите е един от най-мощните антидепресанти, които на всичкото отгоре намаляват и риска от сърдечносъдови инциденти. Разбрахте ли сега защо мъжете правят по-често инфаркти от жените?
Солта наистина е вредна за сърцето, бъбреците, зрението, съдовата система, водната задръжка, но липсата й е не по-малко увреждаща. Особено за нормалната функция на щитовидната жлеза. Има само две условия: солта да е йодирана, а количество й - умерено.
Колко е "умереното" количество? Според различни научни източници то е приблизително една чаена лъжица йодирана сол, предвид това, че има храни с естествено съдържание на йод (яйца, морска храна, млечни продукти). Така че не махайте солта, а всички видове модерна сол, лишена от йод. Ето защо:
Йодираната сол - врагът, без който не можем!
Щитовидната жлеза произвежда хормони с помощта на йод и чрез тях регулира много функции в организма ни между които растежа и развитието, метаболизма и нервната система. Ако във водата или в солта няма достатъчно съдържание на йод, щитовидната жлеза се задъхва и формира патологични процеси. Това, което е важно да се знае, че два от трите й хормона, които секретира - Т3 (трийодтиронин) и Т4 (тироксин) - са йодозависими и взаимосвързани (производството на Т4 предопределя това на Т3). Чрез сложен процес йодът в кръвта бива извлечен и складиран в малки контейнери (фоликули) на щитовидната жлеза, където са разположени и тиреоидните клетки. Там се извършва производството хормони, които се изливат обратно в кръвта и в периферните тъкани, за да си свършат работата.
Продукцията и количеството на тези хормони се регулират от две малки мозъчни структури - хипоталамус и аденохипофизна жлеза. Това е командния център на организма ни, който общува с всички органи и жлези на ендокринната система. Хипоталамусът получава информация за количеството свободно циркулиращ в кръвта Т4 и сигнализира чрез TRH (тиреотропин релийзинг хормон) хипофизата колко тиреоид-стимулиращ хормон (TSH) да произведе. Този TSH е основен регулатор процесите в щитовидните клетки и той определя колко тиреоидни хормони да се произведат. Връзката му със солта е, че той определя количественото натрупване на йод в клетките и стимулира производство на хормоните.
Оста хипоталамус - хипофиза - щитовидна жлеза работи на принципа на постоянната обратна връзка като продукцията на щитовидните хормони е в обратна зависимост от продукцията на TSH, тоест, колкото повече хормони произвежда щитовидната жлеза, толкова по-малка нужда от стимулация има и хипоталамуса съобщава на хипофизата да намали продукцията на TSH и обратното.
Нуждите на организма от щитовидни хормони не се съобразяват с йодния прием. Организмът си иска своето. При недостиг на йод или при прекомерното му количество обаче жлезата се опитва да компенсира като променя количеството на хормонален синтез. Когато това количество е под или над референтната стойност, е познато като хипо- и хипертиреоидизъм. Не са изключени и патологични процеси от друг характер, които да смутят сигнализацията в цялата система и подобно на развален телефон да доведат до прекомерно висока или ниска хормонална продукция.
Интелектът на детето зависи от нивата на щитовидните хормони на майката!
Всяка майка иска детето й да е интелигентно. Ами ако това зависи от нея на цената на няколко капки кръв?
До първите 12 седмици на бременността ембриона не произвежда собствени щитовидни хормони и чрез плацентата е изцяло зависим от хормоните на майката. В последващите месеци и в периода на кърмене, зависимостта му от йод остава майчина отговорност.
Щитовидните хормони участват в изграждането и развитието на първичната неврална тръба, от която се формират мозъчните структури на ембриона и намалената секреция на щитовидните хормони на майката поставят ембриона в условията на хормонален дефицит, който може да причини на детето неврологични усложнения и умствено изоставане. Тази мрачна картина има спасителна стойност в нивата на TSH и тя е 2,5. Всяка цифра над тази е покана за консултация при ендокринолог, но не е повод за паника, тъй като нормално протичащата бременност е състояние на постоянна адаптация на метаболизма на майката с този на бързо растящия плод, и затова бременността сама по себе си е рисков фактор за възникване на явна или скрита щитовидна патология. Мониторирането на TSH (и респективно Т4) е изключително важно, тъй като в по-късните етапи на бременността от тях зависи нормалното нервно-психично и нервно-интелектуално развитие на детето.
Нормалното поведение на жлезата в първите седмици след зачеването е да повиши производството на щитовидни хормони, защото плацентата започва да отделя нов играч в хормоналния синтез - специфичен хормон hCG, който се държи по сходен на TSH начин.
Високите стойности на TSH освен консултация с ендокринолог изисква и допълнителен прием на йод. Такъв трябва да приемат и бременните вегани и вегетарианки, които не ядат риба и морски дарове, жените, които не приемат млечни продукти и такива, които живеят в райони с йоден дефицит. Прекаляването с йод обаче има сходен неблагоприятен ефект, така че подобно на всички важни и сложни неща в живота, трябва да се търси златната среда.
*Януари месец е обявен за международен месец на проблемите на щитовидната жлеза и DIR.bg ще посвети няколко материала на превенцията и новостите в терапията на тиреоидната патология. Ще говорим за връзката между различните психо-емоционални състояния и щитовидните хормони, за алтернативите при автоимунна патология и за най-новите алтернативни хирургични техники, които не оставят белези по врата.