17-11-2017 20-11-2018

Из мрежата: Родители споделят забавните пакости на своите деца

Когато ядът мине, остава единствено смехът

08:06 | 6 декември 2020 | Редактор : Стелиян Стоименов 4 6021 Снимка: iStock by Getty Images

За всеки родител е трудно да обясни как така неговите малки и сладки ангелчета, които разтапят сърцето му с една-единствена лъчезарна усмивка, са същите лудетини, способни тихомълком да преобърнат цялата къща с главата надолу само за секунди... Да, децата наистина са способни на геройски бели, които сякаш са част от задълженията им. Така де, без тях животът на техните майки и бащи вероятно щеше да бъде лишен от каквито и да било вълнения... Все пак спокойствието не е забавно, а малчуганите дори ще ви кажат, че то е равностойно на скука.

Още по темата

Следващите истории са на потребители на виртуалното пространство, които споделят най-големите пакости на своите наследници. И макар неволите първоначално да са обтегнали нервите им до краен предел, в крайна сметка любовта към децата им е била напълно достатъчна, за да намерят сили не само да простят провиненията, но и да се посмеят с тях.

Ето какво разказват:

Дъщеря ми бе едва на 4 г., когато един ден дойде и ми каза: "Хайде да играем на фризьорски салон". Съгласих се и легнах на леглото, за да ми среше косата... Изобщо не разбрах кога съм заспала. След като се събудих след около час, видях, че ѝ тя е заспала. Завивайки я да не настине, забелязах кичури коса върху одеялото. Изпаднала в паника, започнах да опипвам главата си, като в крайна сметка напипах плешив участък на тила си... Мина една година, преди прическата ми да се оправи напълно. Сега дъщеря ми е на 25 години, но продължава да се смее на историята всеки път, когато съпругът ми я разказва на гости.

* * *

Снимка: iStock by Getty Images

2-годишната ми дъщеря днес някак успя да се качи на масата, след което хвърли на пода стоящите на нея яйца. Направих снимки на безпорядъка, който причини, за да ги покажа на съпруга ми, когато се върне от работа. Той обаче не ми повярва, понеже детето го нямало на изображенията.

"Това не доказва нищо! Признай си, че случайно си ги изпуснала и сега се опитваш да натопиш дъщеря ни", каза мъжа ми.

Ха-ха! Как само ѝ се размина на малката калпазанка.

* * *

В продължение на 10 години дъщеря ми беше единствено дете. Когато брат ѝ се роди, тя изпита такава ревност, че скришно залепи дъвка в косата на темето му. Впоследствие се наложи да махнем всичката му коса.

Снимка: iStock by Getty Images

* * *

Дъщеря ми бе на 4 г., когато я хванах да прави банкнота от 50 евро на парчета с ножицата. И какво мислите ми каза: "Мамо, виж! Научих се да режа малки квадратчета". Чак ми се доплака...

* * *

Бях толкова щастлива, когато учителката ми каза, че синът ми е добър в изобразителното изкуство. За нещастие не долових иронията, с която го изрече, и чак по-късно разбрах смисъла на думите ѝ, когато видях огромната му "картина", нарисувана с флумастери, върху тапетите на стената в хола.

* * *

Детето ми си мислеше, че няма да забележа липсата на захарницата от кухнята и вероятно щеше да се бъде напълно прав, ако не бе оставил след себе си цяла пътечка от захар, водеща до вратата на стаята му. Когато влязох вътре го заварих да се опитва да прави "снежни ангели" върху разсипаната по пода захар.

Снимка: iStock by Getty Images

* * *

Преди 2 часа синът ми счупи слушалките, които купих преди 3 часа.

* * *

Когато синът ми беше малък, много искаше да гледа истински пиленца у дома. Беше запленен от тях. Един ден случайно се оказахме близо до фермерски пазар и той ме помоли да го посетим. Разбира се, там продаваха пилета, а след отказа ми да купим три от тях, детето ми не спря да плаче в продължение на часове. За мое щастие с времето забрави за случилото се. Един ден влязох в стаята му и усетих странна миризма. Започнах да търся откъде идва, а накрая открих 6 яйца под леглото му, които бяха сложени върху възглавница и покрити с одеяло. Очевидно ги бе отмъкнал незабелязано от хладилника и се надяваше да се излюпят под завивката. След като първоначалната ми изненада отмина, установих, че постъпката му всъщност е много сладка.

* * *

Преди малко по-голямата ми дъщеря, която е на 6 години, влетя в стаята ми, викайки, че 3-годишната ѝ сестра си играе с истински пари. Оказа се, че някак е намерила спестяванията ни.

* * *

Снимка: iStock by Getty Images

Прекарахме последните 9 месеца без телевизия, защото преди точно толкова време дъщеря ми, която току-що бе проходила, реши да бутне шкафа на телевизора... Лошото е, че той беше на колела, следователно след около 1 метър се удари в стената и устройството падна директно на земята, разбивайки се в нея. Ядосах се, но после благодарих, че детето ми е невредимо.

* * *

Един ден, когато бе на около 5 години, дъщеря ми помолила баща ми да купи сладолед за нея и братовчедите ѝ. Той обаче ѝ показал, че има само 1 банкнота в себе си, чиято стойност нямало да му стигне, след което я оставил на кухненската маса и излязъл за малко в градината. След около 3 минути детето ми отишло при него и му казало: "Дядо, сега може да ни купиш сладолед. Направих така, че вече имаш повече пари". Той погледнал в ръцете ѝ, установявайки, че внучката му държи по половин банкнота във всяка и избухнал в смях.

* * *

Снимка: iStock by Getty Images

Днес синовете ми са на улегнали мъже - на 33 и 39 години, но любимото им занимание като деца бе да вършат пакости. Например, мигове преди да пусна пералнята, бяха сложили в нея цяла замразена риба от хладилника, без да разбера. Е, прането не миришеше точно на свежо и чисто...

* * *

5-годишният ми син реши да поглези кучето ни със СПА ден вкъщи - изкъпа го, подсуши го и старателно го среса с гребен. Дотук добре, обаче така и не разбрах как успя да боядиса козината му в синьо. Когато го попитах защо го е направил, той сви рамене и каза, че четириногото ни се е нуждаело от промяна. Е, получи му се.