19:24 | 13.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Как да помогнем на детето да развие своите умения за четене

Няколко съвети към родителите за стимулиране на прохождащи читатели и подпомагане на тези етапи у дома

Снимка: iStock by Getty Images

Как да помогнем на детето да развие своите умения за четене

Няколко съвети към родителите за стимулиране на прохождащи читатели и подпомагане на тези етапи у дома

16:18 | 16 октомври 2022 | Автор : Наталия Тодорова 2 4489 Снимка: iStock by Getty Images

Замисляли ли сте се как четем? Човешкият мозък не чете всяка буква поотделно, а думата като цяло. Дори цели словосъчетания виждаме и възприемаме в цялост и не се взираме толкова в буквите. Ткаа уяспваме да проечтм нааписното, джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло. Прочетохте предходното изречение, нали? Важно е единствено първата и последната буква да бъдат на мястото си, за да разберем написаното.

Отново в час

За да стигнем до това обаче, е необходимо да овладеем езика. Именно това се случва в процеса на ограмотяване на малките деца - опознаването на компонентите на езика и на графичното му представяне, осмислянето им в цялата последователност на наслагване и употреба: звук - буква - сричка - дума - изречение - текст.

Детето е необходимо да достигне определена степен на зрялост и познаване на езика, за да се "отприщи" този процес. Понякога това се случва незабележимо за родителите, друг път те активно участват и наблюдават развитието. Някои деца започват да четат в предучилищна възраст, други овладяват тези умения в първи клас и бързо напредват.

Разбира се, основната роля в процеса се пада на учителите и програмата в подготвителен и първи клас, която минава през всички етапи от овладяването на езика по структуриран и добре обмислен модел. А тук ще разгледаме някои съвети към родителите за стимулиране на прохождащи читатели и подпомагане на тези етапи у дома.

Как да помогнем на детето да отключи импулса на четенето?

Снимка: iStock by Getty Images

Когато са поставени основите на боравенето с езика със звуковия анализ и осмислянето на ролята на думите в изречението, често единствената спънка пред същинското четене е страхът. От дълги думи, от малки букви, от странни шрифтове, от непознати текстове, от много текст... Нагазването в дълбоките води трябва да започне с навиване на крачолите на плиткия пясък.

Ето някои конкретни съвети, с които може да стимулирате "смелостта" на прохождащия читател:

1. Предлагайте познати книги

За начало много подходящи са книги, четени безброй пъти и които детето знае почти наизуст. То е доволно и мисли, че ви надхитря, като вместо да чете, предава наизустения текст. Всъщност надхитрено е то - защото в процеса на "прочитане" наизуст, детето следи думите, докато ги изговаря; заглежда се какво следва, ако забрави следващия ред. И всъщност наистина работи с езика, преодолявайки без да разбере психологическата бариера на страха от четене.

2. Изберете римувани текстове

По сходен начин работи и римуваният текст - детето по подразбиране се досеща за последната дума от реда и я прочита по-бързо - доволно, че е хакнало системата.

Снимка: iStock by Getty Images

3. Малко текст, много илюстрации

Много текст на едно място плаши и отказва. Хубаво е за началото да избирате тънки книжки с много илюстрации и малко по обем текст на всяка страница. Добър вариант е връщане към книжки за най-малките - ако прохождащият читател има малко братче или сестриче, може да му делегирате задачата по избор на издания за него.

Друг интересен вариант са комиксите. Ако разговорът между героите не е изписан ред по ред, а разхвърлян на листа, нещата стават по-интересни. Изровете си старите комикси с Мики Маус и Доналд Дък - ще са чудесно четиво за прохождащи читатели.

Важен е не само обемът на текста, но и неговото разположение на листа, както и шрифтовете. В началния етап на четене се насочвайте към текстове с простички несерифни шрифтове и по-голямо междуредово пространство. Постепенно с натрупването на опит идва и смелостта за по-дълги текстове. Не натискайте това да се случи бързо, детето трябва да го възприема като лично предизвикателство, с което може да се справи.

4. Да скрием дългите думи

Дългата дума е голямо предизвикателство. Идва в текста изневиделица - цяла, непозната, ненакъсана. Подходяща тактика за такива думи-чудовища в началото е да закрием втората половина. И хоп - чудовището се смали. Прочитаме първата част, после откриваме втората половина и скриваме първата. Сякаш думите са две сестрички - щом ги опознаем поотделно, ги пускаме пак да се хванат за ръце.

5. Текстове на срички. Да или не?

На книжния пазар има много книжки за прохождащи читатели, които предлагат текстове, накъсани на срички. Личният ми опит е, че с такива текстове не бива да се прекалява. До известна степен са полезни, за да свикне детето да дели думите на срички и да не се плаши от обема им. Но в същото време това разделяне реално пречи да се види думата, да се осмисли като конструкция и да бъде обхваната от окото в своята цялост. Опитвали ли сте вие да четете такъв текст? За възрастен това дори е по-трудно, защото нашето око възприема думите и изразите цели и деленето им на съставни части пречи за бързото разбиране на смисъла.

Снимка: iStock by Getty Images

6. Да се редуваме

Разпределяйте си с детето текстовете. Възрастният чете единия абзац, детето другия. Възрастният чете едната страница, детето съседната. Това му дава усещане, че напредва по-бързо. А апетитът идва с яденето. Дава му сигурността, че сте заедно в това трудно начинание. Дава му примера и възможността за непосредствено сравнение - на темпото на четене, на интонацията и изразителността.

7. Внимавайте с критиката

Децата обичат да им е лесно. Да подкарат колелото без помощни от раз, да спечелят играта на домино само на късмет... Не поправяйте прекалено често и твърде натрапчиво. Резултатът от по-активни намеси може да е по-скоро отказване, отколкото насърчаване.

"Щом непрекъснато ме поправяш, явно не се справям и не мога, по-добре да се откажа" - това си мисли детето. Та, трябва да сме деликатни в желанието да помогнем. Част от грешките така или иначе детето изчиства самó от контекста.

Поощрението и похвалата от друга страна са като химичен катализатор на верижна реакция. Детето иска още и още и търси да захранва това чувство на удовлетворение с нови подвизи и победи над текста.

8. Мога да чета, но мога и да слушам

Това, че детето вече е започнало да чете самостоятелно, не бива да е причина да спирате да му четете и вие. Четенето с мама и тате е специално време заедно. Ако отказваме да четем, само защото детето вече може и самó, все едно му отказваме това специално време. И внезапно новото умение се оказва наказание.

Освен това речниковият запас, необходим за по-доброто разгръщане на уменията за четене с разбиране след това, се натрупва както през зрителната, така и през слуховата памет и те по различен начин подпомагат обогатяването на езика и развитието на асоциативното мислене.

Снимка: iStock by Getty Images

9. Заедно в библиотеката и книжарницата

Дотук внимание обърнахме на техническата страна на четенето, но най-важното за амбицирането и напредъка остава интересът към книгите и историите. И какво по-стимулиращо от това сам да избереш какво да четеш сред огромното разнообразие от нови заглавия в книжарницата или библиотеката.

Не съдете избора на книги. Младият читател тепърва ще оформя своя вкус, така че в този начален етап не е необходимо да сме твърде придирчиви към избора. За да бъде стимулирано и разгърнато желанието за четене, то трябва да отговаря на личните интереси, потребности и желания на детето.

10. Примерът на по-големите

Любовта към книгите се захранва много преди детето да може да чете. В материала "Как да възпитаме любов към книгите?" може да си припомните темата за насърчаването на интереса на децата към литературата и писменото слово от най-ранна възраст.

Едно от най-важните неща и там е личният пример. Освен примера на родителите, бих добавила и примера на по-големите братя и сестри, братовчеди и приятели. Авторитетите за детето, които са едновременно пример за подражание, но и най-близки до техния начин на мислене и общуване. Щом нашият млад читател напредне в новото си умение, вероятно ще е любопитен да открадне именно техните интереси и предложения за заглавия.

Наталия Тодорова е автор на блога The Little Chef, където споделя теми, свързани с детското развитие и възпитание, родителството, кулинарията. В професионален план тя има и богат опит във финансовата индустрия и с нейно участие стартирахме образователната рубрика #СемейниФинанси, в която представяме теми, свързани с финансовата грамотност както на децата, така и на възрастните.