Как да преминем спокойно през процеса на кандидатстване и прием в детска градина
Експертите по темата дават съвети и идеи
През март стартира процедурата по кандидатстване за детски градини и ясли на територията на София за учебната 2023/2024 г. Тази процедура се очаква с вълнение и притеснение от много семейства с малки деца в столицата. А липсата на достатъчно места в детските заведения създава около процеса доста напрежение и ражда много вицове в социалните мрежи.
По този повод решихме да обърнем поглед към процедурата, кандидатстването, правата на родителите, както и адаптацията на децата в детските градини и ясли. Гости на Светът на мама по темата са авторите на книгата "Пътеводителят на детските градини", която наскоро излезе на българския книжен пазар.
Катерина Ковачева е създател на портала Детските градини, през който консултира хиляди семейства относно приема и адаптацията в детска градина и ясла. Цвети Христанова е филолог и консултант по позитивно родителство, създател на първото приложение за позитивно родителство на български език Оммм.
Цвети, ти си сертифициран специалист по позитивно родителство. Какво всъщност значи това?
В училище и в университета учим основни и специфични знания и умения. Специализираме се по професии, надграждаме се кариерно, за да сме в крак с изискванията на пазара на труда. А за една от най-важните роли в живота ни - тази на родител - никой не ни подготвя специално. Приемаме, че знаем всичко от нашите родители, баби и дядовци, от подходите и методите на възпитание, които ние самите сме видели в семействата си. Децата ни учат в движение.
Цвети Христанова
Понякога това работи. Или пък не съвсем. Често правим грешки, които или не осъзнаваме, или не знаем как да коригираме. Интуитивно повтаряме моделите на възпитание, които ние самите сме получили - дори и като деца да не сме ги приемали съвсем добре.
Консултантът по позитивно родителство има за задача да подкрепя родителите в тяхното израстване в тази им роля, да развие техните способности за разбиране и общуване с детето. Общата ни цел в работата е да постигнем ефективна комуникация между възрастен и дете, да изградим отношения на доверие и, както името подсказва - позитивна връзка. Това дава увереност на родителя, че се справя, а на детето спокойствието, че е разбрано и оценено.
Какво ни пречи да бъдем позитивни родители?
Забързаното ежедневие не ни помага. Днешният градски тип родители натрупват твърде много напрежение - жонглиране между работа и личен живот, ангажименти с децата, справяне с боледувания, трафик и битовизми... Високото ниво на стрес се отразява върху качеството на общуването ни на всички нива.
Често обаче приемаме стреса като удобното извинение, а истинският блокаж на това да бъдем позитивни родители лежи другаде. Много от хората, например, повтарят модели за възпитание и дисциплина, възприети от техните родители, пропускайки големия скок в начина ни на живот преди 30 години и сега. Понякога правим това, без дори да осъзнаваме, или пък съвсем осъзнато, защото не сме открили друга работеща алтернатива.
Твоите топ 5 съвета за позитивни родители?
Топ 5 съвета може би биха изглеждали така:
· Отговаряйте, вместо да реагирате първосигнално.
· Ръководете се по реалните възможности на детето и нагласяйте инструкциите си спрямо тях.
· Търсете алтернативни методи, но бъдете системни, когато опитвате даден подход - иначе резултати няма да има.
· Търсете нуждата зад поведението.
· Мислете дали вашите очаквания отговарят на способностите на детето.
Казват, че първите 7 са най-важни. Кои са най-честите трудности и грешки, които правят родителите в отглеждането и възпитанието на бебето и детето в предучилищна възраст?
Забелязва се, че най-трудно на родителя днес е да валидира и разбира емоциите на децата, когато те са бурни. Да се справя с моментите на тръшкане или някаква форма на бунт, както и да проявява търпение и емпатия.
Като грешки се забелязва прибягване до чести и празни заплахи, дисциплина, базирана на страх. Понякога родителите не си дават сметка, че не съобразяват ограниченията и свободите с възрастта и опита на детето. Така се стига до даване на прекалено голяма свобода без строги граници и правила, но в същото време несистемна агресивна "корекция", когато поведението не отговаря на очакванията ни - включително ползвайки физическа и вербална сила.
Цвети, наскоро платформата за позитивно родителство, която управляваш, организира онлайн проучване сред родителите за най-спорните и наболели въпроси около възпитанието на децата. Кои са основните теми и проблеми, които идентифицира това проучване?
Резултатите от проучването надминаха очакванията ми. То беше проведено през септември и октомври 2022 г. сред родители на деца до 9 години и обхвана 2007 респондента.
Като анализ на получените резултати забелязваме, че българският родител (в частност майките) показват значителен емоцинален растеж спрямо миналото. Много повече се зачитат емоциите на децата, нуждите им от безусловна любов, правото на избор и обяснение на причините за правилата. Проучването отговори на въпроса какъв е българският родител, а именно: либерален, който не поставя строги рамки, но налага корекция на поведението.
Само 21% от родителите обаче се осланят на методите на позитивното и осъзнато родителство, като всички останали прибягват до смесици от подходи и взаимстват от начина, по който те са били възпитавани. За съжаление, физическите наказания все още са много широко използвани като начин на дисциплиниране, а по-точно сред близо 47% от анкетираните. Освен това повече от 60% от децата днес в един или друг момент са все още наказвани.
Катерина, наскоро излезе съвместната ви книга с Цвети за адаптацията в детската градина. Откъде дойде идеята?
"Пътеводителят на детските градини" е продължение на "Оммм позитивно родителство" - мобилно приложение за възпитание и отглеждане на деца - и Детските градини - сайт за родители. Общо двете с Цвети сме консултирали хиляди родители как да се справят с този емоционален период както за децата, така и за родителите, но и с приключението, което е самото кандидатстване.
След поредната консултация на Цвети за тежка и проблемна адаптация, в която освен това я питат редица други общи въпроси по темата, тя ми писа и предложи да обединим сили и да бъдем полезни на родителите и в двете насоки - емоционална и практическа подготовка, за да получат събрана коректна информация на едно място за яслите и градините в България. Смея да кажа, че това е първият наръчник в страната по темата, съдържащ всичко от А до Я.
Катерина Ковачева
Снимка: Личен архивКои са вашите топ 5 съвета за плавна адаптация на детето към детска градина и ясла?
Цвети: Ако трябва да избера само 5, бих посочила време за подготовка, опознаване на мястото, запознаване с режима и колкото се може повече детайли, визуализация на предстоящото, създаване на ритуали преди и след градина/ясла.
Катерина: Цвети е изключително изчерпателна по тази тема и няма какво да добавя, освен търпение от страна на персонала и родителя.
Цвети, живееш в чужбина. По какво се различават практиките във въвеждането на детето в новата среда на ясла и детската градина у нас и в Холандия?
Наблюдението ми над детските градини в Холандия е, че има изключително добра обратна връзка от персонала в градините към родителите, така че двете страни да участват екипно в процеса на адаптация. Още преди самото първо посещение на детето в детското заведение учителите се интересуват за навици и любими дейности, обсъждат специфики на поведение и емоционалност, зада могат да го предразположат от самото начало.
По време на самия адаптационен процес родителят и детето посещават градината заедно за кратки периоди - нещо, което у нас категорично се отказва в държавните детски градини и ясли. В първата седмица посещението обикновено трае за кратко, може и само по час - темпото се води от детето.
Също така в градините са възприели правилото в една и съща седмица да не стартира адаптация на повече от 2 деца, за да не се натрупва прекалено стрес и напрежение в групата. У нас, особено с ограничения капацитет на детските заведения, подобни подходи наблюдаваме само в частните детски градини.
Катерина, за процеса на кандидатстване в детска градина май се иска магистърска степен. Кои са най-важните неща, които родителите трябва да знаят?
Даже бих казала, че за София се изисква докторантура. Нямате представа колко въпроси получавам на ден от объркани столични родители, които се лутат сред документация, административни процедури, медицински изисквания и пр.
За София кандидатстването и класирането се провежда в централизирана информационна система на Столична община. Това е мястото, където родителят е необходимо да създаде профил и да попълни данните за детето, което кандидатства, и за родителите.
Класирането се извършва по налични свободни места, спрямо подредбата на желанията на родителите и съобразно събрания брой точки за кандидатурата. В сайта са описани критериите, по които се трупат точки за класирането - те са свързани с настоящ/постоянен адрес, трудов/учебен статус на родителите, здравословно състояние на детето, семеен статус, брой деца в семейството и наличие на братя/сестри в детско заведение и пр.
Действително родителите с кандидатстването и подредбата на желанията си трябва доста прецизно да обмислят къде биха имали най-добри шансове за прием. Естествено, в София почти навсякъде кандидатите са повече от местата, но трябва да имате предвид и това, че семействата включват повече от една детска градина в своя списък и в последващите класирания се отключват допълнителни места. Да, за жалост, те не са достатъчно. Родителите имат възможност и да разместват кандидатурите на децата си по всяко време, когато системата за кандидатстване е отключена.
Важно е да отбележим, че документите и декларираните обстоятелства се проверяват при постъпване в избраната детска градина или ясла - ако фактите не отговарят на заявените данни и съответно това променя класирането, на семейството ще бъде отказано записване.
Често получавам въпроси и относно смяната на набора. Например, ако детето е родено през януари, но искаме да бъде записано в група с децата от предходната година. В държавните и общински заведения това е възможно, но едва след изчерпване на опашката от чакащи за записване от титулярния набор.
Тънкостите са много и съветвам родителите добре да се запознаят с регламента, да разгледат и най-често задаваните въпроси в информационната система. Добре е да прочетат Наредбата за прием в съответната община - там са описани всички процедури, критерии, точкообразуване и др. В книгата сме обобщили доста информация от тези процеси, за да представим най-важното и полезното, но сме се старали да не включваме информация, която подлежи на непрекъсната актуализация и промени, за да не заблудим родителите - за подобен тип информация сме дали множество полезни референтни връзки и източници.
Можеш ли да посочиш най-важните срокове и дати, които трябва да имат предвид родителите през 2023 година?
Сроковете за всяка община са различни, като в системите на съответното населено място има календар, който показва брой класирания, дати и срокове за записване, кога се затваря системата и кога получавате резултати.
Големият трепет, разбира се, е за София. През цялата година има междинни класирания и новооткрити групи за определени квартали, но е важно да посочим основните дати:
На 27 март 2023 г. в информационната стистема на Столична община се обявяват свободните места за прием от септември.
От тази дата до 11 май родителите имат възможност да регистрират и актуализират своите профили, да добавят, махат или разместват кандидатури.
На 12 май се публикуват резултатите от първото класиране. Следва записване, прекалкулация на свободните места и второ и трето класиране.
Катерина, в сайта Детските градини обръщате силно внимание на правата на родителите. Знаят ли българските родители своите права? Кое е най-честото нарушение на права на родители и деца в българските детски градини?
Българският родител струва ми се не познава добре правата си в детската ясла и градина. Очакванията са те да бъдат спазвани от директорите и учителите, но знаем, че това не винаги се случва. На родителска среща в началото на учебната година тези въпроси задължително биват засегнати и обсъждани, но после всички забравят.
Спрямо моите наблюдения на база честите съобщения с молба за помощ, които получавам през платформата, най-честото нарушение на права на родители и деца в българските детски градини е спекулацията с ранния час за взимане на детето. Много често от 18 часа се измества към 16:30 и 17:00 часа и родителите биват притиснати по различни начини да се съобразяват с това наложено отникъде удобство за персонала, нищо че работното време официално е разписано навсякъде. Много често родителите просто се примиряват с изискването на учители и възпитатели, без дори да потърсят основание - от страх да не създадат проблем за детето си или от незнание как е редно да постъпят. Това колективно поведение само затвърждава некоректните практики.
Второто най-често нарушение е графикът за посещение на децата по празници и през лятото със сборни групи. Често родителите не биват уведомени навреме какво се очаква от тях, какво трябва да отбележат в графика, на кого да кажат, че детето им ще посети градината в този период. Резултатът от този хаос е за сметка на родителите, разбира се.
Проблемът за родителите често е и лошата комуникация с учители и директори спрямо организационните процеси. Адаптацията на новопостъпващо дете също е често неглижирана от персонала. Родителите се притесняват да питат какви са им правата и вместо да се случи плавна и по-ефективна адаптация, персоналът отказва да приеме дете, което трудно свиква и много плаче, налагат на родителя по.продължителен режим на почасови посещения и пр.
Към кого могат да се обръщат родителите, ако считат, че правата им са нарушени?
В случай на нарушаване на права родителите могат да подадат сигнал до съответната община (за общински детски градини) или МОН (за държавните), както и към Министерството на здравеопазването, които отговарят за яслите.
Винаги обаче съветвам първо да се потърси разрешение на конфликтна ситуация в рамките на градината. Често проблемите са въпрос на лоша комуникация и могат да бъдат разрешени с диалог - с учители и възпитатели, с директор. Ако няма консенсус, разбира се, най-добре е да подадат сигнал на съответната институция. Колкото по-добре познаваме правата си, толкова общественият натиск и санкция работи за нас и за децата ни.
Кооператив или традиционна детска градина? Какви са според вас плюсовете и минусите, за какви възрасти кое е по-подходящо?
За повечето родители у нас кооперативът е твърде екзотичен избор, въпреки че това може да е един гъвкав вариант да решим проблема с недостига на места в детските градини в София. Трябва да имаме предвид обаче, че кооперативите са в графата неформално образование и не са регламентирани в българското законодателство.
Положителните страни са, че всяка такава общност е изцяло автономна със собствени ценности, график, визия и цели. Децата се развиват в близка до семейната и любяща среда, в която често присъстват и мама или татко, има повече разбиране, съответно и по-малко строги правила.
В кооперативите често минусът е голямата нужда от физическо участие от страна на родителя. Например, на някои места родителите се редуват да готвят и чистят по веднъж или няколко пъти в месеца или пък имат ангажименти с администрация, намиране на персонал и т.н. Да не говорим, че няма постоянство на обитателите.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}