17-11-2017 20-11-2018

Как да управляваме конфликтите на детето, без да се месим?

Ролята на родителя като подкрепяща система за себеутвърждаването на детето

12:42 | 2 декември 2023 | Автор : Анелия Николова 8 4981 Снимка: iStock by Getty

Човекът е социално животно със стаден инстинкт и не може да живее без другите. Но той има и много ясно съзнание за себе си. Тази способност се контролира от фронталния лоб на мозъка. Човекът трябва винаги да търси равновесието между своята социална и индивидуална същност.

Здравето ни

Дали един индивид ще бъде добре интегриран или не, зависи до голяма степен от възпитанието и подготовката, които е получил в най-ранното си детство. Още от невръстна възраст той трябва да има твърдо установена схема на мислене, която да набляга едновременно върху личните права, зачитането на неговата личност, колективната отговорност и сътрудничеството. Бебетата, които контактуват помежду си, имат възможност да развият тази структура, както и децата, които трупат косвен като свидетели в семейната среда на обсъждане на ситуации, при които нееднозначно действие или поведение носи дефиницията на "правилно".

Например, единият родител има проблеми в работата със свой колега. Коментирайки темата със своя партньор в присъствието на детето, то няма да разбере детайлите от конфликтната ситуация, но ще усети ясно дали подобен конфликт ще се реши с отстъпление на засегнатия родител, с желанието му да се изправи лице в лице с опонента си и да изясни ситуацията, или ще действа по различен начин. Примерът, който родителят дава с поведението си в решаването на своите кризи, е това, което детето ще научи и към което ще се стреми.

Около 2-годишна възраст детето спира да си играе само и започва да търси компанията на други деца. Веднъж утвърдило се под закрилата на своите родители, то прави първия си опит за социализация. Много често се връща от ясла или градина разстроено или разплакано, защото не е успял да направи онова, което е искало. Но като играе в разбирателство с другите или както се кара с тях, то се научава как да действа в група. Караниците с други деца не са нещо изцяло негативно. Даже, в определени ситуации, са много важни, защото развиват у детето неговото общителност и усета му за инициатива.

Какви са видовете конфликти?

Има 3 вида конфликти между хората: когато индивидът предизвиква друг; когато самият той е провокиран; и когато отвръща на предизвикателство и търси отмъщение. С порастването човек развива съзнание за себе си търси утвърждаване. Ако на 2 години едно дете лесно позволява да му се налага определено поведение, то на 3 години това рязко се променя и обикновено идва момента на бунта. Наричан погрешно "пубертет", възрастта между 3 и 4 години не се бележи от хормонални промени, а от личностни. По-точно - детето се превръща в личност, започва да говори с "АЗ", а не с името, с което се обръщат другите към него. А личността има нужда от интегритет - да намериш мястото си и да го отстояваш.

Как да помогнем на детето си без да се месим?

Посочените три вида конфликти имат различно отражение и изискват различно поведение от страна на родителите, в зависимост от това на какво се дължат, но и дали се случват между деца или са част от семейните конфликти.

Когато става дума за проблеми между самите деца, най-правилният подход е да се съберат всички данни и да се подходи спокойно към ситуацията, а накрая да се анализира. Не се притеснявайте, че детето ви е малко и няма да разбере сложните психологически връзки, в които ние, възрастните, сме се научили да се оплитаме. Детето ще търси решение, но ще чуе от вас две неща: подкрепа и анализ. Това означава, че в него ще се оформи стил на авторефлексия, в която решенията, които ще му предстои да взима в по-голяма възраст, няма да бъдат плод на импулсивен или емоционален отговор.

Дайте време на детето си да се успокои или му помогнете, като го разсеете временно с прегръдка, топли думи или със смяна на фокуса, и едва тогава го накарайте да се върне отново и да разкаже по свой начин какво се е случило. По време на разказа е много важно да го карате да назове как се е почувствало в отделните моменти и ако е възможно, да се опита да види своята роля в историята. Доста често децата реагират така, сякаш на тях им се случват неща, в които те нямат участие, но щателния разбор на ситуацията нерядко установява, че те са допринесли до голяма степен за развоя на събитията.

"Този не го харесвам!"

Ако детето ви е предизвикало конфликта, най-важният въпрос не е какво е последвало, а защо се еслучило. Много родители са склонни да пренебрегват точно този момент, неволно съюзявайки се с детето си под предтекст, че щом то така е реагирало, значи е имало причина. Тази "сляпа" подкрепа, или още по-лошо - насърчаване в това "по-добре ти тях, отколкото те-теб", ще му изиграе лоша шега в бъдеще и ще го доведе до алиенация.

Ако подходите внимателно и чуете разказа на неговите емоции и подбуди да направи нещо, което е довело до негативен развой, ще научите много неща за неговите страхове, липси, дори и вашите пропуски в отглеждането и вниманието към детето си. Най-често провокатори на конфликти са деца, които завиждат, ревнуват, търсят специалното внимание на точно това дете. Децата не подлагат на анализ характера на другарчетата си. Те реагират първично на контекста. Разбирайки го, вие имате шанс да екстраполирате причината и да я поставите в съответствие със семейната биография. Ако в нея виждате зародиша на подобни реакции, имате шанс да се справите или генерално, или да подходите със съвет, изхождайки от желанието да стабилизирате детето си. Какво имам предвид: ако детето ви систематично провокира друго дете и в разговорът разберете, че другото дете притежава страхотни светещи маратонки, вие можете да му купите такива, или ако е непосилно за вас, да му обясните, че предметите и вещите не ни правят по-добри хора и че това дете не носи никаква вина за начинът, по който са го облекли. След което да обърнете перспективата към него. Как то би се почувствало, ако някой го тормози за нещо, което не е част от личността му.

"Мамо, удариха ме!"

Има и ситуация, при която вашето дете е нападнато физически или вербално. Най-неподходящото поведение би било да хукнете да се разправяте с родителите му, освен ако малкият "агресор" не тормози цялата група. В такъв случай се събира информация и от другите родители на потърпевши и се подхожда институционално или чрез личен разговор с родителите на проблемното дете.

Това, което можете да направите обаче в случаите, в които детето ви е обект на чужда агресия, е да се опитате формално и индиректно да разберете ситуацията. Не емоционално. Трябва да имате предвид, че децата имат инстинктивно чувство за справедливост, и всяко, което не е било право и е предизвикало агресия, си го знае. Това, което не знае предварително, е размерът на "щетата", която може да отнесе, затова в такива ситуации малките провокатори са склонни да лъжат и изопачават. В тяхната представа те не са направили нищо толкова особено, но фактът, че са пострадали вербално или физически повече от очакваното, разклаща тяхната преценка и в представата в такъв конфликт те се чувстват по-виновни, отколкото са очаквали. Пример: детето ви си играе в пясъчника и ползва кофичката на друго дете. Улисва се в играта и не е склонно да я върне, когато му е поискана. Вашето дете е наясно, че притежателят има право да си я поиска, но то решава още малко да се възползва. Това, което следва, може да има физически или вербални измерения. Вашето дете е слисано от острата реакция и това силно го разстройва. Тук идва момента на възпитанието, в което се намесват базовите познания за правата и собствеността. Такъв случай е идеален да обясните на детето си, че правото на собственост е право на ползване.

Но този случай може да ви е разказан и по друг начин. Като "аз си играх, а той ме удари", и да ви отнеме доста време да разберете причината. Тогава формалното описване на ситуацията върши добра работа: къде играхте, с какво играхте, а той/тя къде беше, казахте ли си нещо преди това. В този случай акцентът не е в това как се е почувствало вашето дете, защото е ясно, че има всички основания да не се чувства добре, без значение какво е направило. Изводите, които трябва да се правят от подобни конфликти винаги трябва да увеличат познанието на детето за самото него. Те трябва да го обогатят по отношение на сложната природа на общуването и не по-малко сложната природа на самите нас.

До тук обсъдихме вариант, в който детето е било с за ответна реакция. Но има множество случаи, в които агресията е неиндетифицирана - тя не е породена от нещо, което вашето дете е направило, а от това, че е просто по-лесна мишена или другото дете има своя ситуация на гняв, която случайно я "изкарва" на вашето. Такава агресия ние, възрастните, наблюдаваме постоянно в ежедневието си - по-силният тормози по-слабия. Няма много варианти за поведение, освен да научите детето си кога да отстъпва и кога да се защитава, отстоявайки се. Това, разбира се, са решения, които и ние често взимаме. Безразсъдната смелост срещу "враг", който не е по силите да победи, обрича детето на серия от поражения, които неимоверно ще се отразят на самочувствието му. Да защитиш достойнството си, но да се изложиш на риск, не е най-умното решение, особено, ако детето не е в постоянното обкръжение на вашето. Ако случаят е такъв, тогава трябва да развиете в детето си умения на достоен спаринг партньор - изградете в него куража да поиска обяснение за въпросното поведение, научете го да се защитава вербално с аргументи, и ако агресията не спре, чак тогава говорете с родителите. Може да се окаже, че проблемното дете просто отиграва криза в семейната среда.

"Ще му го върна тъпкано"

Най-честите конфликти между децата са поддържаните конфликти. Те се случват, когато без ясно дефинирана първопричина децата се настройват едно срещу друго и започват да си отмъщават. Това може да продължи години. На такъв сценарий трудно се реагира, ако родителят е стоял в неведение дълго, защото много често децата забравят кое точно е породило напрежението между тях и остават съсредоточени в последната "битка". Ако имате възможност, съберете двете деца, и без да взимате страна, се опитайте да засечете версиите като умело потушавате неимоверните спорове, които ще възникнат в хода на това "разследване". Ще се изненадате да разберете, как много често децата всъщност нямат проблем помежду си, а просто не искат да са те първите, които ще развеят "бялото знаме". Понякога конфликтите и споровете се превръщат в спорт, от който и двете деца извличат повече позитивни, отколкото негативни емоции, защото се чувстват овъзмездени, когато им се получи дяволията. Това обаче е възможно при ситуации, в които не се употребява физическо насилие и не се унижава противника. Ако случаят е такъв, оставете ги да си играят на "врагове" - това със сигурност ще ги научи повече на самозащита и аргументация, отколкото вие.

Пишейки това, се връщам в моите детски години, в които огромна тумба деца на близка възраст, изкарахме детството си в толкова интензивни отношения, че по всяко време между нас вреше и кипеше. Родителите ни почти никога не узнаваха нищо, а ние се чувствахме страхотно, когато успявахме да сдобрим някои от децата или самите ние да излезем от неблагоприятна за нас ситуация.

Днес, като родители, някак забравяме всичко това и гледаме на децата си като на същества, на които трябва да им бъде спестено нелицеприятната гледка на реалността - а тя е, че хората сме различни и никой никого не мрази, освен ако няма остра нужда да бъде обичан и валидиран. А най-близкият път към това, е чрез общуване. И то пълноценно.

ИЗБРАНО